В историята на военните действия няма прецедент за това, което се случва в момента в Запорожие, Украйна. Никога досега ядрена електроцентрала не е била на фронтовата линия на голяма война и всъщност основен обект на стратегиите на воюващите страни, пише Андреас Клут в коментар за Bloomberg.
Начинът, по който Русия, Украйна и останалият свят се справят с този момент на опасност, се превръща в тест за това как войната ще се води в наше време - и дали някога може да бъде ограничена.
Според някои източници руският президент Владимир Путин е казал на френския си колега Еманюел Макрон, че Кремъл ще позволи на международни наблюдатели да посетят въпросната ядрена централа, за да гарантират нейната безопасност. Ако Путин наистина има предвид това, би било окуражаващо. Но той обичайно лъже за намеренията си, както направи преди нахлуването си в Украйна преди половин година.
Запорожката АЕЦ (ЗЕЕЦ) е най-голямата в Европа. Преди атаката на Путин тя доставяше около една пета от електроенергията на Украйна. Руснаците я превзеха през март и оттогава я държат. Но служителите - първоначално около 11 000, много от които са избягали - все още са украинци. Тези инженери сега са заложници. Те поддържат реакторите в безопасност и работят, но под прицела на оръжия.
Тактически руснаците използват АЕЦ като щит. Те приютяват войски, оръжия и муниции в близост до реакторите и съхраняваните ядрени отпадъци с предположението, че украинците няма да посмеят да ги унищожат с артилерия, за да не причинят експлозиите изтичане на радиация или дори да предизвикат срив на реакторите.
Като стрелят от съоръжението по украинските войски отвъд река Днепър, руснаците също обвързват армията на защитника и по този начин забавят украинската контраатака, която цели да си върне южната част на страната.
Стратегически руснаците планират да изключат централата от украинската електрическа мрежа и да я свържат със собствената си. Всъщност те се надяват да откраднат голяма част от енергоснабдяването на Украйна. Това включва унищожаване — основно детониране — на преносните линии на централата, което е невероятно опасно.
Украинците имат противоположни цели. Те искат да освободят своите сънародници вътре в централата. Те искат да продължат да доставят електроенергия към Украйна, а не към окупираните от врага региони. И те искат да прочистят съоръжението от руските окупатори, за да могат да продължат настъплението в останалата част от Южна Украйна.
Преди всичко обаче украинците искат да предотвратят ядрена катастрофа, напомняща тази в Чернобил през 1986 г., нагоре по течението на река Днепър. И те споделят тази цел с Организацията на обединените нации, Международната агенция за атомна енергия, както и със страните от Запада, Изтока, Юга, Севера и средата – тоест с цялото човечество. Предполага се, че това включва дори хора в Кремъл.
Естеството на опасността е това, което прави тази ситуация безпрецедентна. Радиоактивен облак в Запорожие ще се носи накъдето ветровете го отнесат. Може да се появи в Западна Европа, Близкия изток, в Беларус, Русия или някъде другаде.
Тъй като подобно бедствие би било невъзможно да се овладее географски, също така би било трудно да се ограничи военно, стратегически и геополитически. Това би разпространило паника надлъж и нашир и би могло да въвлече други държави в конфликта.
За да предотврати тези ужасяващи сценарии Мариано Гроси, генерален директор на МААЕ, многократно е молил за прекъсване на военните действия в Запорожие, за да позволи на агенцията да изпрати екип от наблюдатели, за да гарантира безопасността на АЕЦ. След конферентен разговор с Макрон през уикенда, лидерите на САЩ, Великобритания и Германия също призоваха Путин да разреши такава проверка.
Един от проблемите е, че въпреки че ситуацията е нова, човешката природа е вечна. Първата жертва във война винаги е истината, както гласи старата максима. Знаем, че около АЕЦ гърмят неща. Но не можем да потвърдим кой стреля.
Руснаците естествено обвиняват украинците за обстрела. Това изглежда неправдоподобно. Да, украинците, ако можеха, щяха да освободят централата със специални сили. Но те едва ли биха унищожили голям източник на собственото си електричество с риск да освободят радиоактивност в собствената си страна - на практика масово самоубийство.
Украинците на свой ред твърдят, че руснаците умишлено провокират ескалация и дори се готвят да организират „операции под фалшив флаг“. Като се има предвид историята на Путин, служител на КГБ, който прекара по-голямата част от кариерата си в манипулиране на реалността с дезинформация и лъжи, намирам това за по-правдоподобно.
Това сочи друг вечен проблем, изострен от тази криза. Това е вечното напрежение, описано от Карл фон Клаузевиц, пруски ветеран от Наполеоновите войни, който става философ на войната. Дори когато генералите искат да ограничат конфликта, самата война изглежда иска да стане абсолютна.
Украинците очевидно не искат да отстъпят АЕЦ на руснаците, защото това би било сериозен неуспех в тяхната екзистенциална борба за запазване на нацията. Путин обаче не може да си позволи да се оттегли от централата, което би направило руската победа в Украйна - както и да я определя днес - неуловима. И поражението вероятно ще означава смъртта му.
След безсмислената му атака през февруари личните стимули на Путин не съвпадат с тези на руснаците или хората където и да било, най-малко на украинците. Той се интересува само дали и как ще падне, а не колко други ще повлече със себе си. Ето защо, ако нещата вървят зле за него, Путин все още може да реши да ескалира, като използва химически или дори ядрени оръжия.
В противопоставянето в Запорожие Путин - независимо какво казва на Макрон - може доброволно да поеме риска от ядрен срив в страна, която иска да покори. Целият свят, от Париж до Анкара и Пекин, сега трябва да го насочи далеч от ръба. Успехът не е гарантиран.
Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.