В енергийната криза има лъч светлина. Норвегия – демократичната, приятелска, надеждна Норвегия – насочи усилия да запази включени светлините в Европа, като увеличи максимално производството си, дори за сметка на собствения си добив, за да се опита да замени доставките от Русия, пише Financial Times.
Но тъй като цените на природния газ продължават да нарастват – над двойно, откакто Русия започна открито да задушава износа през юни, в индустрията тихомълком се прокрадват предложения. Според тях е време Европа да поиска Норвегия на направи повече – дори нещо, което някога би изглеждало немислимо – да се съгласи да намали цената, на която продава своя газ.
Преди да последват протестите на Осло и оплакванията за свободния пазар си заслужава да се каже, че това далеч не е официално предложение. Но би било добре тези възможности да бъдат проучени.
Аргументът е следният: Европа, независимо дали иска да го признае, или не, е въвлечена в икономическа война в резултат на руската инвазия в Украйна.
Най-голямата заплаха за подкрепата на Европа за Киев, добре осъзнавана от Владимир Путин, е, че енергийната криза се превръща в икономическа криза и се надига недоволство сред западните избиратели. Цените на газа вече не са просто високи, а бързо се превръщат в икономическо оръжие.
Колкото и хубави да изглеждат неочакваните приходи от газ, които Норвегия жъне днес – при цена от почти 400 долара за барел петрол те са умопомрачително огромни - не е в стратегическите интереси на страната да види съседите ѝ да изпаднат в дълбока рецесия или да насърчи Русия да продължава да притиска Европейския съюз.
По-голяма част от доставките на газ от Норвегия се пренасят по тръбопроводи за Европа, което представлява около една четвърт от доставките на континента. За Обединеното кралство делът им е дори над 40%.
Правителството на Норвегия прогнозира през май, че приходите му от петрол и газ ще достигнат 100 милиарда евро тази година. В страна с население от 5,4 милиона души това е около 18 хиляди евро на човек – или повече от общите публични разходи на правителството на Обединеното кралство на глава от населението през 2020/21 г.
Цените на газа се удвоиха от тогава насам и сега са над десет пъти по-големи спрямо средното им ниво от предходното десетилетие. Норвегия очевидно има значителна фискална свобода. Приходите на страната от петрол и газ са под 30 милиарда евро за миналата година.
Ако Осло се съгласи да постави таван на цените на ниво от 150-200 долара за барел, това все още би било трудно, но възможно за европейските икономики.
Дългосрочните инвеститори в енергийния сектор на страната, включително правителството, пак ще спечелят. Аслак Берг, икономист, който е работил за норвежкото правителство и Европейската асоциация за свободна търговия, заяви, че макар евентуално намаление на цената да е политически трудно за преглъщане, Осло има интерес да допринесе за стабилна европейска икономика и да подкрепи Украйна.
„Възможност, която може да е полезна и за двете страни, е да се ангажират с дългосрочни договори на цени, значително по-ниски от днешната спот цена, но доста над историческата средна“, посочва той.
Подобно решение не би било панацея. Цените на европейския пазар на газ вероятно ще останат високи. Съществуват и рискове от намеса с нормални пазарни сигнали. Но това почти несъмнено би помогнало да се намали сметката за спасяване на домакинствата и индустрията тази зима в Европа.
Норвегия също така е по-изложена на промени в глобалната икономика - до голяма степен водени от нестабилните цени на енергията тази година - отколкото се вижда на пръв поглед. Нейният държавен инвестиционен фонд за 1,2 трилиона долара, който инвестира приходите от десетилетия в производство на петрол и газ, загуби 174 милиарда долара през първата половина на тази година – повече, отколкото правителството може да спечели от рекордните цени на петрола и газа.
Норвегия също така осъзнава заплахата за дългосрочното търсене на газ след тази криза. Нейното желание да изгради икономика, основана на възобновяеми енергийни източници, разчита и на тясно сътрудничество със съседните страни. Ръководители на високо ниво в Норвегия говорят откровено за опасностите да бъдат обвинени, че следват политика на "Норвегия над всичко".
За Европа е от решаващо значение да не попадне в капана на ресурсния национализъм, който би бил в полза на Путин. Никой не трябва да предлага Норвегия да бъде третирана като страна, желаеща единствено да извлече печалба, и приносът й към европейската енергийна сигурност да бъде забравен. Но си струва поне да се обсъди дали може да се направи нещо, за да се намалят цените.
Развъртането на крановете до пълен капацитет вече се оценява. Да се направи на цена, която помага да се успокои болката за европейските икономики, може да е в интерес и на Норвегия.