Държавите от Персийския залив ще приберат неочаквана печалба от $1,3 трлн. от петрол

Според МВФ през следващите четири години богатите на енергийни ресурси държави от Близкия изток ще получат допълнителни приходи от петрол в размер на 1,3 млрд. долара, което ще засили мощта на държавните инвестиционни фондове в региона в момент, когато цените на активите в световен мащаб се понижават, пише Financial Times. 

Прогнозите на МВФ подчертават как високите цени на енергията, предизвикани от войната на Русия в Украйна, подкрепят абсолютните монархии в Персийския залив, докато голяма част от останалия свят се бори с нарастваща инфлация и страхове от рецесия.

Джихад Азур, директор на МВФ за Близкия изток и Северна Африка, заяви пред Financial Times, че в сравнение с очакванията преди войната в Украйна износителите на петрол и газ в региона, особено държавите от Персийския залив, "ще получат допълнителни кумулативни приходи от петрол в размер на 1,3 трлн. долара до 2026 г.".

В Персийския залив се намират някои от най-големите износители на нефт и газ в света, както и няколко от най-големите и най-активни държавни инвестиционни фондове. Сред тях са Общественият инвестиционен фонд на Саудитска Арабия (PIF), Катарският инвестиционен орган, инвестиционните фондове на Абу Даби, включително Abu Dhabi Investment Authority, Mubadala и ADQ, и Кувейтският инвестиционен орган.

PIF, чийто капитал възлиза на 620 млрд. долара и чийто председател е престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, инвестира над 7,5 млрд. долара в американски акции през второто тримесечие, включително в Amazon, PayPal и BlackRock, тъй като се опитва да се възползва от спада на цените на акциите, сочат пазарните документи.

Държавните инвестиционни фондове от Персийския залив проявяваха подобна активност и по време на пандемията, тъй като се стремяха да се възползват от нестабилността на пазара, предизвикана от кризата около Covid-19. По време на световната финансова криза през 2009 г. те се облагодетелстваха от сътресенията, за да придобият дялове в изпаднали в затруднение западни компании.

През последните години много от фондовете се фокусират върху сектори като технологиите, здравеопазването, биотехнологиите и чистата енергия, тъй като правителствата се стремят към възвръщаемост на инвестициите, но също така се опитват да диверсифицират икономиките и да развиват нови индустрии.

Азур заяви, че е важно държавите от Персийския залив да използват най-новите неочаквани приходи, за да "инвестират в бъдещето", включително в подготовката за глобалния енергиен преход.

"Това е важен момент за тях да ускорят развитието на сектори като технологиите, тъй като това е нещо, което ще им позволи да увеличат производителността", каза той. "Освен това инвестиционната им стратегия би могла да се възползва от факта, че цените на активите са се подобрили за нови инвеститори, а капацитетът за увеличаване на пазарния им дял в определени области също е възможност."

Но той добави, че е от решаващо значение да запазят фискалната дисциплина и темпото на реформите, целящи да намалят зависимостта на страните им от петрола.

По традиция състоянието на икономиките на държавите от Персийския залив се определя от колебанията на цените на петрола, като държавните разходи, захранвани с петродолари, са основният двигател на бизнес активността. В резултат на това бумът често е бил последван от спад.

Голямата печалба идва след години на слаб растеж в Залива, който накара правителствата да увеличат дълговете си, да се възползват от резервите си и да забавят държавните проекти.

Но Саудитска Арабия, която е най-големият износител на петрол в света и най-голямата икономика в региона, започна масирано харчене под ръководството на PIF, на който е възложено да разработи редица мегапроекти, предназначени да модернизират консервативното кралство, като същевременно се търсят инвестиции и в чужбина.

Очаква се PIF да бъде един от основните бенефициенти на петролния бум, тъй като Саудитска Арабия е на път да отчете бюджетен излишък от 5,5% от брутния вътрешен продукт през тази година - първият излишък от 2013 г. насам - и да постигне икономически растеж от 7,6%, което е най-бързият темп от десетилетие насам.

МВФ изчислява, че през 2022 година за втора поредна година се очаква PIF да направи повече инвестиции, отколкото правителството. В доклад от тази седмица фондът посочва "натиска за харчене на неочакваните приходи от петрола и отклоняване от фискалната предпазливост", включително чрез PIF, като един от рисковете за кралството.

"Това, което ще бъде наистина важно, е как те [държавите от Персийския залив] ще се справят с този нов цикъл и как ще запазят в същото време ползите от допълнителната ликвидност и политиките, които няма да ги доведат до процикличност", каза Азур.

МВФ прогнозира, че икономическият растеж в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, който включва Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Бахрейн, Катар и Оман, ще се ускори от 2,7% през 2021 г. до 6,4% през тази година.

Още по темата

Петрол за $75 или $100 – обрат или глобална рецесия

Норвежкият петролен фонд предупреди инвеститорите, че предстоят трудни времена

Цената на петрола се колебае между икономическо забавяне и търсенето в САЩ

Какво ще значи съживяване на Иранската ядрена сделка за петролните пазари?

Петролът е близо до 6-месечно дъно