Служители на Федералния резерв обсъдиха необходимостта от поддържане на лихвените проценти на нива, които ще ограничат икономиката на САЩ „за известно време“ в опит да овладеят най-високата инфлация от приблизително 40 години според стенограма от последното им заседание, предава Financial Times.
Протоколите от срещата през юли, когато централната банка на САЩ повиши основния си лихвен процент с 0,75 процентни пункта за втори пореден месец, сигнализираха, че централната банка възнамерява да продължи със затягането на паричната политика, но е наясно с рисковете от прекалените увеличения.
Като се има предвид огромният проблем с инфлацията и „възходящите рискове“ за перспективите за растеж на цените, служителите подкрепиха повишаването на лихвените проценти до степен, в която те действат като спирачка за икономическия растеж.
Повишаването на лихвените проценти до такова ниво би позволило на Фед да ги увеличи още „до подходящи нива, ако инфлацията надвиши очакваното“, се отбелязва в протокола.
Някои длъжностни лица посочиха, че след като лихвените проценти са били повишени до точката на „достатъчно“ охлаждане на икономиката вероятно би било „уместно да се поддържа това ниво, за да се гарантира, че инфлацията ще се насочи твърдо надолу“ към целта на Фед от 2%.
Длъжностните лица подчертаха, че „по-голямата част“ от ефекта от повишаването на лихвените проценти все още не е усетен значително, като ценовият натиск не показва сериозни признаци на подобрение. Това вероятно означава, че инфлацията ще остане „неудобно висока за известно време“, но също така, че Фед може да промени подхода си в следващата фаза от своя цикъл на повишаване на лихвите.
След повишаването на лихвените проценти през юли Фед е в разгара на най-агресивния си цикъл на затягане на паричната политика от 1981 г. насам. Увеличението на лихвените проценти беше извършено само ден преди данните да покажат, че икономиката на САЩ се свива за второ поредно тримесечие, което е често срещан белег за рецесия.
Само за четири месеца централната банка повиши основния си лихвен процент от почти нула до целеви диапазон от 2,25% до 2,5%.
На това ниво лихвеният процент на федералните фондове е в съответствие с оценките на повечето служители за „неутрална“ настройка на политиката, когато инфлацията е 2%, което означава, че той нито стимулира, нито ограничава икономическата активност.
Висши служители активно обсъждат дали е необходимо трето поредно увеличение на лихвените проценти с 0,75 процентни пункта на следващата среща през септември или Фед може да започне да прилага по-малки увеличения.
Протоколът повтори аргументът, повдигнат от председателя на Фед Джей Пауъл на пресконференцията след съобщението през юли, когато той каза, че тъй като централната банка продължава да затяга паричната политика, „вероятно в един момент ще бъде подходящо да се забави темпото на увеличения“.
Финансовите пазари веднага реагираха на този коментар, въпреки че Пауъл не изключи "друго необичайно голямо увеличение" през септември, и американските акции и други рискови активи се повишиха рязко.
Ралито на пазара набра скорост през последните седмици, облекчавайки финансовите условия за потребителите и компаниите и противодействайки на някои от ефектите от затягането, въведено от Фед.
След публикуването на протокола в сряда, доходността на държавните облигации се понижи, а акциите се повишиха, тъй като инвеститорите тълкуваха коментарите на служителите като знак за укротяване на агресивната политика. Очакванията за това къде ще бъде референтният лихвен процент на Фед в края на годината се понижиха леко от 3,6% до около 3,5%.
Някои членове на Федералния комитет за отворения пазар и други президенти на Фед отхвърлиха идеята, че централната банка ще измени на агресивния си подход, като вместо това подчертаха ангажимента си да повишат лихвите до степен на ограничение на икономиката. Но акцентът в протокола върху рисковете, породени от прекалено агресивното затягане, противодейства на тази реторика.
Разнопосочният тон предполага „липса на ангажимент за възстановяване на ценовата стабилност“, каза Тим Дуй, главен икономист в SGH Macro Advisors. „Това повишава риска те да не доведат докрай борбата за ценова стабилност.“
Все пак протоколите показват, че все повече служители на Фед са на мнение, че може да има нужда от загуба на работни места и икономически спад, за да се овладее инфлацията, с „умерено“ увеличение на безработицата от сегашното исторически ниско ниво от 3,5 %.
В интервю за Financial Times миналата седмица президентът на Федералния резерв на Сан Франциско Мери Дейли каза, че централната банка „все още не е приключила“ борбата си срещу инфлацията. Тя добави, че ще трябва да види ясни доказателства, че растежът на потребителските цени се забавя значително, преди да обмисли спиране на цикъла на повишаване на лихвите.
Според последните данни за инфлацията няма увеличение на ръста на потребителските цени между юни и юли и по-бавен годишен темп от 8,5 на сто. Това последва изненадващо силен доклад за работните места от предходната седмица, който показа, че икономиката на САЩ е добавила 528 000 позиции през юли.
Дейли каза, че е склонна да подкрепи увеличение на лихвения процент с половин пункт през следващия месец, но не би отхвърлила още една корекция от 0,75 процентни пункта.