Тази седмица германският канцлер Олаф Шолц ще трябва да отговори на въпроси на депутатите относно ролята му в справянето с данъчни измами за милиарди евро. Разрастващото се разследване на схемата заплашва да подкопае доверието към него, докато той се бори с енергийната криза и последиците от войната, пише Reuters.
В схемата, известна като „cum-ex“ – или отнемане на дивиденти, банки и инвеститори са търгували акции на дадена компания около деня на изплащането на дивиденти, замъглявайки реалната собственост върху книжата и позволявайки на множество страни фалшиво да получат данъчни отстъпки върху дивидентите.
Схемата прерасна в политически скандал след медийни заглавия, че разследващите в Хамбург, където Шолц беше кмет по-рано, са открили 200 хиляди евро в брой в сейф на местен политик.
Разследването отдавна придоби огромни размери. Правителствени служители твърдят, че то включва около 100 банки на четири континента и най-малко 1000 заподозрени. Шолц беше замесен в него в момент, когато неговата управляваща коалиция се бори с нарастващото обществено недоволство от повишаващите се цени на енергийните продукти след инвазията на Русия в Украйна.
В петък Шолц ще се срещне с местните законодатели в Хамбург, които разследват защото по времето, когато той е бил кмет, е била необходима намеса на финансовото министерство за местните власти за преместването и изискването на връщане на милиони евро, спечелени чрез схемата от Warburg – важна местна банка.
Шолц отхвърли предложенията за политическа намеса от името на банката, но местните депутати казват, че въпросът все още не е решен.
„Подозрението за политическо влияние трябва да бъде изчистено“, заяви Гьотц Визе, политик от християндемократите. „Шолц трябва да изложи всички факти на масата“, добави той.
По време на предизборната кампания през 2021 г. Шолц беше под натиск заради измама в Wirecard - компанията впоследствие се срина. Това не провали кандидатурата му да стане канцлер, но Фабио де Маси, бивш член на германския парламент, който разследва настоящата измама и скандала с Wirecard, посочва, че този път може да е различно.
„Тази афера има голям потенциал да застраши Шолц“, отбелязва Де Маси. Той отбелязва, че политическата обстановка е различна сега на фона на повишаващите се цени на природния газ.
48-процентен дял от анкетираните от германската Welt TV смятат, че скандалът с „cum-ex“ ще „навреди трайно“ на Шолц.
Канцлерът вече се изправи пред законодателите на Хамбург миналата година и призна, че е имал поредица от срещи с тогавашния председател на Warburg. Той посочи, че не може да си спомни подробности, но отрече да е използвал влиянието си като кмет, за да забави изплащането на средствата.
„Това е проблем вече две години и половина“, каза наскоро Шолц пред репортери. „Бяха проучени безброй досиета, безброй хора бяха изслушани. Резултатът винаги е: няма политическо влияние“, изтъкна той.
Случаят обаче отново влезе във водещите заглавия през последните седмици.
Държавните следователи, разследващи данъчната измама, откриха повече от 200 хиляди евро в брой в сейф, принадлежащ на бивш политик от Хамбург от социалдемократическата партия на Шолц, твърди човек, който е пряко запознат с разследването.
Шолц отрече да знае каквото и да било за тези пари или техния произход и каза, че вече няма контакт със замесения депутат.
Но откритието, което беше широко отразено в германските медии, възроди интереса към случая и ще засили вниманието върху Шолц, когато той говори в петък.
Властите, които се стремят да подведат под отговорност лица и институции в една от най-големите следвоенни измами в Германия и да върнат парите в държавните хазни, извършиха обиск в местните офиси на банки, включително на Morgan Stanley, Bank of America и Barclays.
Warburg посочи, че е платила необходимите данъци. Morgan Stanley и Barclays отказаха коментар. Bank of America заяви, че сътрудничи на властите.
Според законодатели и официални лица обаче усилията са далеч от края си.
От финансовото министерство на Германия посочиха пред Reuters миналата седмица, че в 16-те провинции на страната са идентифицирани щети за данъкоплатците в размер на 3,9 милиарда евро и че 1,8 милиарда евро са били или са в процес на възстановяване.
Но тази правителствена оценка е отпреди почти две години и експертите смятат, че действителните щети може да са много по-големи.