Отслабващата икономика на Китай се нуждае от спасителен пояс от централната банка, независимо от предупрежденията, че инфлацията се повишава и трябва да бъде ограничена. В условията на затруднен растеж и спадащо търсене на кредити Китайската народна банка даде ясно да се разбере, че възстановяването е на първо място. Повишаването на цените може и да е обезпокоително, но е второстепенен проблем - засега. Пекин трябва да приеме, че перспективите са страшни. Това пише Даниел Мос за рубриката Bloomberg Opinion.
В понеделник Китайската народна банка понижи основния лихвен процент - изненада за икономистите и първо орязване от януари насам. Намалението на лихвения процент по едногодишните заеми беше скромно по стандартите на глобалните корекции на разходите по заемите - 10 базисни пункта, но беше шокиращо, тъй като напоследък централната банка определено не звучеше толкова благосклонно. Само няколко дни по-рано официалните лица изглежда отклониха инвеститорите от мисълта, че намаляването на лихвените проценти може да доведе до спасяване на икономиката. Появилата се опасност беше инфлацията - все още скромна в сравнение със САЩ и Европа, но все пак нарастваща.
Не че възстановяването на Китай, което се превърна от рекордно в света до разочароващо, не би могло да се възползва от помощ. Ръстът на кредитите през миналия месец рязко се понижи, засегнат от трудностите на пазара на недвижими имоти и анемичното търсене от страна на компаниите и потребителите. По-малко от час след намаляването на лихвения процент докладите показаха, че промишленото производство изостава от прогнозите, продажбите на дребно нарастват по-малко от очакваното, а инвестициите се забавят. Безработицата сред младежите е рекордна и наближава 20%. Разочароващите данни правят целта на правителството за годишен растеж от "около 5,5%" още по-малко вероятна.
Банката трябва да се справи много по-добре с комуникацията. Това е основно изискване за паричния орган на втората по големина икономика в света - и то с амбиции за световно лидерство. В тримесечния доклад за паричната политика на банката, публикуван в сряда, се обещава да се избягват масирани стимули и прекомерно печатане на пари. Потребителските цени се повишиха с 2,7% през юли спрямо година по-рано, което е най-много от две години насам. Прогнозата на органа е, че инфлацията може да надхвърли 3% през тази година. "Нямаме право да се отпускаме толкова лесно", се казва в доклада.
Макар че Народната банка може би се опитваше да се противопостави на очакванията за масирани стимули, съпротивата явно има граници. За разлика от колегите си в други големи икономики, централната банка не е независима от правителството. Ако лидерите на Комунистическата партия ѝ наредят да предприеме по-нататъшни съкращения, банкерите едва ли ще откажат. Нещо повече, икономиката вероятно ще се нуждае от повече помощ на паричния фронт. Постоянните огнища на Covid-19 и предпочитанията на Пекин за блокиране на паричните потоци ще спъват всяко значимо ускоряване на растежа.
С известна симпатия към управителя на Китайската народна банка И Ган, си струва да се отбележи, че Федералният резерв и Европейската централна банка - считани за златен стандарт за автономност - също се сблъскаха със смущаващи препъни камъни в комуникацията през изминалата година. Докато Фед и ЕЦБ повишиха лихвите, намалението на Пекин ще засили наратива, че основните световни икономически двигатели се движат в коренно различни политически посоки. Нито една от тях не насърчава мнението, че светът може да избегне нов спад.
Китай едновременно допринася за и е жертва на отслабващата световна икономика. Когато миналия месец Международният валутен фонд намали прогнозите си и предупреди за перспективата за нова световна рецесия, една от най-големите корекции беше за Китай. През последните десетилетия сме свикнали Китай да бъде източник на устойчивост, когато други мощни сили като САЩ, Европа и Япония се колебаят. Сега случаят не е такъв. Подобен по-нисък растеж в основните икономики намалява търсенето на продуктите, които Китай произвежда, което утежнява предизвикателството.
Не мислете, че Китайската народна банка вече е изпълнила задачата си. По-добре наблюдавайте това, което банката прави, поне толкова, колкото и това, което казва.