Докато Вашингтон започва десетилетна кампания за разработване на полупроводници за много милиарди долари, Пекин се съобразява със собствените си 20-годишни усилия, които до голяма степен не са дали резултат. И двете страни ще трябва да се справят с пропилените средства и погрешните цели, докато догонват Тайван и Южна Корея, пише Тим Кълпан в рубриката Bloomberg Opinion.
Архитектите на амбициозните усилия на Китай може би ще се изправят пред отговорността за това, че не са създали технология, която да е световноизвестна, писа тази седмица Bloomberg News. Многобройните разследвания за корупция, обявени от властите, се дължат на гнева на висшите ръководители на Китай заради невъзможността да разработят полупроводници, които биха могли да заместят американските компоненти, посочи изданието. Две от най-проверяваните области са спасяването на Tsinghua Unigroup Co. с 9 млрд. долара и Националният инвестиционен фонд за производство на интегрални схеми - известен като Големия фонд.
При всички положения Китай не е успял да постигне целите си в областта на полупроводниците и тези, които са били натоварени да ги реализират, са подведени под отговорност. Пекин няма да страда от загубата на пари - той е готов да харчи пари в брой - а от липсата на напредък, който тези разходи е трябвало да осигурят.
Тези, които разглеждат постиженията на Китай, намират предимно това, което търсят, и пренебрегват останалото. Semiconductor Manufacturing International Co. например получи голямо внимание неотдавна, когато анализаторите на индустрията TechInsights написаха: "SMIC успя да произведе елементи, които са достатъчно малки, за да бъдат считани за 7 nm". "Nm" означава нанометри - мерна единица за размера на връзките в един чип (по-малкият е по-добър) и в наши дни е колкото маркетингов, толкова и научен термин.
Китайските радетели на чиповете смятат това за невероятен пробив, който доближава базираната в Шанхай фирма до възможностите на световните лидери Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. и Samsung Electronics Co. Но всъщност не е. Това, което SMIC изглежда е направила, е да произведе донякъде стандартен чип, използван за добив на биткойн, и с твърде малко доказателства, че може да ги произвежда с добри добиви или в голям мащаб.
Всеки начинаещ готвач, който се опитва да направи суфле, в крайна сметка ще извади няколко добри проби. Но за майсторство може да се говори само когато почти всички опити са успешни (добив) и могат да се правят последователно и в големи количества (мащаб). За разлика от тях TSMC и Samsung пуснаха масово производство на 7 nm преди четири години - демонстрация, че са овладели процеса.
Остава открит въпросът как SMIC е успяла да постигне това, докато е била откъсната от западно производствено оборудване. Както отбелязва TechInsights, не е невъзможно да се произведе 7 nm с помощта на по-стари машини, просто е много по-сложно. А и е установен факт, че в миналото TSMC е съдила SMIC за кражба на технологии. Компанията засега не е обвинявана в неправомерни действия конкретно по отношение на 7 nm технологиите.
Каквото и да се крие зад този възможен пробив, можете да простите на Пекин, че не аплодира. Правителството и многобройните захранващи фондове не са пропилели последните 20 години и повече от 100 милиарда долара, за да се окажат с четири години по-назад. Очакваше се полупроводниковата индустрия не само да навакса напълно изоставането, но и да постави страната на пътя към технологична независимост. Един-единствен пример на чип, който е близък до това, което другите имаха преди няколко години, далеч не отговаря на тази цел.
Ако целта на Големия фонд е била да осигури солидна финансова възвръщаемост - като всеки взаимен, хедж или рисков фонд - тогава бихме могли да заключим, че той си е свършил работата. В периода 2014-2019 г. той инвестира в поне 23 компании за производство на чипове, а след това започна да продава след масивно покачване на цените на акциите им.
Но има малко доказателства, че самият Голям фонд или големият престиж на това да бъдеш свързан с подкрепяна от държавата организация, действително са ускорили развитието на индустрията.
SMIC развива дейност от 15 години, преди да обяви през 2015 г., че Китайският инвестиционен фонд за производство на интегрални схеми ще закупи 4,7 млрд. нови акции на обща стойност почти 400 млн. долара. По това време тя изоставаше от TSMC, но не с много. През декември 2014 г. тя създаде първия си процесор Snapdragon за Qualcomm Inc. по 28 nm технология, малко повече от три години след като TSMC постигна подобно постижение. Удобно е да сравняваме SMIC с Intel Corp., американския гигант, който изпитва затруднения през последните години и също изостава от TSMC и Samsung, но суровата реалност е, че разликата на SMIC с лидерите практически не е намаляла.
След това е Tsinghua Unigroup, чието име само по себе си е облагодетелствано от връзката с една от най-престижните академични институции в Китай. Въпреки че привлече много фанфари както за себе си, така и за председателя Джао Вейгуо, тя не направи почти нищо, за да намали зависимостта на страната от чужди технологии. Сред най-значимите ходове на Джао беше изкупуването на утвърдени местни играчи - включително Spreadtrum Communications Inc. и RDA Microelectronics Inc. - за общо 2,6 млрд. долара. Опитът за създаване на предприятие с Western Digital Corp. се провали, когато правителството на САЩ наложи вето върху инвестицията от почти 4 млрд. долара.
Голямата печалба на Unigroup е подкрепата на Yangtze Memory Technologies Co., компания, която бавно се изкачва в редиците на световните играчи в областта на чиповете с памет. Но ако целта е Китай да се откъсне от чуждестранните технологии, YMTC служи предимно за пиар победа. Чиповете памет са стоков продукт - силициевият еквивалент на шкаф за документи - който само съхранява информация, а не извършва пресмятане на числата от процесорите. Ако Китай иска полупроводници, които могат да управляват изкуствен интелект или да насочват ракети, ще трябва да направи много повече, отколкото да се хвали с чипове памет.
И все пак това е проблем, който Китай сам си създава. Само парите не са достатъчни, за да бъдеш лидер в производството на полупроводници. Ако случаят беше такъв, тогава Intel и GlobalFoundries Inc., подкрепяни от ОАЕ, щяха да са по-напред. Вместо това и Китай, и САЩ трябва да научат колко е важно не само да разработват собствени технологии, но и да изграждат доверие между колегите си от индустрията, така че те да си сътрудничат свободно. Нито TSMC, нито Samsung са станали лидери със самостоятелно отношение. Те се опират силно на доставчици на оборудване, софтуер и материали - много от които са в САЩ, Япония и Европа - вместо да поемат самостоятелна мисия за постигане на технологична независимост.
Ако целта на Китай е да натрупа свои умения и да се откъсне от света, тогава той ще се провали в първото и със сигурност ще успее във второто. САЩ, ако харчат милиарди долари с подобна нагласа за независимост, имат всички шансове да повторят същата грешка.