Перспективите за глобалните зърнени култури спрямо първите хаотични седмици от нахлуването на Русия в Украйна се подобряват, но заплахата от суша, наводнения и нови горещи вълни продължават да държат цените високи, а запасите – ниски, съобщава Bloomberg.
Фючърсите върху повечето култури се върнаха на нивата от преди пандемията, а месечният измерител на ООН за цените на храните отчете най-големия си спад от 2008 година насам. Това носи известно облекчение за потребителите, които трябва да се справят с рязко поскъпване на храните от началото на пандемията. Войната в Украйна засили натиска върху фермери по целия свят от САЩ до Индия, които трябва да заместят изгубената продукция от Украйна. Обичайно страната е ключов износител на храни за по-бедните страни в Близкия Изток и Африка.
Въпросът е в каква степен те могат да компенсират липсите. Големите производители като САЩ, Бразилия и Аржентина изпитват трудности с реколтата си в последните няколко години заради палещото слънце, което поддържа цените високи. Световното производство на царевица и соя през 2021 и 2022 е било с 45 млн. тона под прогнозите. Очаква се в петък американското министерство на земеделието да понижи перспективата си за тазгодишните реколти от царевица и соя в страната, според анализатори анкетирани от Bloomberg. Очаква се реколтата от пшеница да отговори на очакванията.
„За разлика от последните години всеки един бушел производство има значение и дори малка загуба на реколтата от 1-2% спрямо тенденцията е обезпокоителна, като се има предвид текущия недостиг в американските и глобалните баланси“, казва Бен Бъкнър, анализатор на зърнени култури за базираната в Чикаго AgResource Co.
В Европа горещините може да намалят реколтата от зърнени култури в Европейския съюз с 5% спрямо миналия сезон, показват оценки на Европейската комисия. Реколтите от царевица бяха особено засегнати от знойните горещини, които увеличиха нуждите от внос на блока и разходите за животновъдите. Един от гигантите в селското стопанство Франция страда от най-тежката си суша в историята, а нивите изсъхват и в други ключови производители като Германия и Румъния.
Ситуацията вече е критична, твърди Винсент Браак, анализатор на културите в Strategie Grains. „Дори ако дъждовете се върнат, за производството на царевица вече е твърде късно за добри добиви, защото опрашването вече е приключило почти навсякъде. Притеснени сме за всички летни култури. Дори и с напояване тези температури са убийствени“.
Тазгодишната реколта от царевица във Франция се оценява на 12,66 милиона тона, което е спад от 19% на годишна база, се казва в доклад на министерството на земеделието на страната. Ако тя бъде потвърдена, ще бъде най-ниската от 2016 г. През март температурите в Индия скочиха до най-високото си ниво за месеца, регистрирано от 1901 г., намалявайки най-голямата зимна реколта в страната по време на решаващ период на растеж. Това накара властите да забранят износа на пшеница през май, за да защитят вътрешните доставки и да контролират растящите цени.
Тази година друга важна индийска култура, оризът, беше засаден на по-малка площ поради липса на валежи в някои основни райони на отглеждане, включително Западен Бенгал и Утар Прадеш, които представляват една четвърт от продукцията на страната. Това може да предизвика ограничения върху доставките от Индия, която представлява 40% от световната търговия с ориз.
Фючърсите на соята в Чикаго, които поскъпнаха над 17 долара за бушел след инвазията, напреднаха за втори ден в сряда, покачвайки се с 0,2% до 14,3125 долара, докато царевицата и пшеницата бяха стабилни.
Войната в Украйна също оказва влияние върху бъдещите реколти. Досега износът на зърно е намалял с 49% на годишна база и сеитбата е компрометирана. В знак на промяна на търговските потоци, най-големият вносител на пшеница в света, Египет, купува много повече френска пшеница от нормалното за това време на годината.
Има изключения: австралийските производители очакват да съберат прилична реколта от пшеница този сезон, след като благоприятните условия насърчиха фермерите да увеличат засетите площи почти рекордни нива. Въпреки че тези доставки няма да бъдат събрани няколко месеца, австралийските износители все още изнасят излишък от зърно от предишни сезони след две последователни години на невероятна продукция. Канада, която е водещ производител на рапица в света и основен износител на пшеница, досега също отчита добър вегетационен период.
Очаква се Русия да бъде най-големият победител на пазара поради огромната реколта, въпреки че доставките са по-малки от обикновено, тъй като износителите трябва да намерят кораби, екипажи и да застраховат плавателните съдове.
Охлаждане на търсенето
Има и някои добри новини като спад в търсенето от най-големият купувач на зърно в света - Китай. Вносът на царевица в страната през първата половина на годината е намалял с 11% спрямо предходната година, докато вносът на пшеница през същия период се е понижил със 7,8%, а на соя с 5,4% спрямо предходната година, според митнически данни. Ниските маржове в масивната животновъдна индустрия също ограничиха апетита за културите като фуражни съставки, а вносът на палмово масло в Китай отслабна, тъй като политиката за нулев Covid намалява търсенето от ресторантьорската и кетъринг индустрията.
Когато избухна войната, цените скочиха с предположението, че износът от Черно море ще спре напълно. Сега, тъй като все повече плавателни съдове намират пътя си, по-голямата част от „военната премия“ изчезна от фючърсите. Един от основните въпроси е дали доставките ще продължат да се увеличават достатъчно, за да компенсират по-малки от очакваните култури другаде.
За следващите реколти тази година и през 2023 г. американски агенции прогнозират рекордна глобална реколта от соя, но това ще разчита на най-високото производство от Бразилия и САЩ и най-голямото производство от Аржентина от 2018 г. насам. При царевицата и пшеницата производството е се очаква да бъде по-малък от предходния сезон.
За да се понижат фючърсите до нивата от предходните години, и в двете полукълба ще трябва да има последователни добри реколти, нещо, което не се е случвало от 2013-14 г. Продължителният метеорологичен модел на Ла Ниня продължава да засяга културите в части от Южна Америка, което намалява вероятността да се случи тази година.