Апокалиптичните прогнози на банката на Англия са като глас в пустиня

Английската централна банка предостави необичайно апокалиптична икономическа перспектива в тримесечния си икономически доклад от миналата седмица заедно с най-голямото увеличение на лихвените проценти от повече от четвърт век. И все пак пазарите в Обединеното кралство почти не са се раздвижили и техният скептицизъм е напълно разбираем и оправдан. Подобно на неумел пианист, който свири на правилните ноти, но не в правилния ред, апокалиптичните прогнози на централната банка бяха пренебрегнати от търговците, които смятат, че те са безполезни упражнения предвид фискалното прахосничество, което идва от всеки, който стане министър-председател, пише Майкъл Ашуърт за Bloomberg.

Сега централната банка очаква инфлацията да достигне връх от 13,3% тази година, като на годишна база цените все още са близо до 10% инфлация. Истинският шок обаче е нейната дългосрочна прогноза за рецесия, като не се очаква растеж в продължение на почти две години и общо свиване на брутния вътрешен продукт с повече от 2%. Очаква се безработицата да нарасне с две трети от сегашното ниво от 3,8%.

Банкерите от Английската централна банка (АЦБ) подобно на колегите си от Федералния резерв и Европейската централна банка отмени бъдещите насоки. Вместо да управляват пазарните очаквания за бъдещите действия по отношение на лихвените проценти, решенията ще се вземат среща по среща. Това едва ли вдъхва увереност в способността на служителите й да предскажат икономическите перспективи и също така рискува увеличаване на нестабилността на пазара през следващите месеци.

Основният недостатък е, че прогнозите на АЦБ не могат да вземат предвид никакви данъчни облекчения, които все още не са обявени като официална правителствена политика. Въпреки че Лиз Тръс, фаворитът за заместник на Борис Джонсън като министър-председател, обеща незабавно фискално облекчение на стойност около 40 милиарда паунда, а съперникът ѝ Риши Сунак също обещава да разклати вълшебното дърво на парите, тези щедри обещания не фигурират в моделите на централната банка.

Гуверньорът Андрю Бейли отказа да отговоря на политически въпроси. Но с прогнозите на АЦБ, показващи инфлация почти седем пъти по-висока от стриктната му цел от 2%, вероятно предстоят тежки времена в отношенията между правителството на Обединеното кралство и неговата централна банка. „Банката може да е политически независима, но не е независима от политиката“, коментира главният икономист на Panmure Gordon Саймън Френч в скорошна статия в Times.

Тръс многократно е подчертавала, че мандатът на АЦБ ще бъде преразгледан под нейното управление. Наличието на такава цел се превърна в прът за гърба на АЦБ и в разумни граници тя би трябвало да приветства промяната. Както писах през февруари, гъвкавостта може да подобри нейната ефективност.

Преминаването към таргетиране на номиналния брутен вътрешен продукт — което би комбинирало растеж и инфлация в целта на паричната политика — е едно потенциално решение. Това обаче би било сеизмична промяна, несъответстваща на повечето други големи централни банки и по-трудна за обяснение на неикономисти. Пълното премахване на целта за инфлацията изглежда малко вероятно; такъв радикален ход би привлякъл вниманието на търговците на стерлинги, и то не по добър начин. Всякакви промени в пътеводната звезда на паричната политика трябва да се правят в съгласие с централната банка или рискуват да разрушат пазарите, създавайки усещането за политическа злоупотреба с власт.

Засега пазарите тълкуват увеличението на лихвите от миналата седмица като меко покачване. Тъй като АЦБ прогнозира нисък процент на инфлация от 0,8% до края на своя тригодишен прогнозен хоризонт, увеличаването на разходите за заеми твърде рязко, което би предизвикало рецесия, изглежда неразумно. Две или три повишения от четвърт пункт ще доведат до връх на официалния лихвен процент от около 2,5% до края на годината, когато централната банка може да направи пауза, за да оцени как се е развила икономиката с фискалните стимули и паричното затягане.

Миналата седмица АЦБ трябваше да изпрати послание за ограничаване на инфлационните очаквания, това е и причината за огромното увеличение на лихвите. Трейдърите са установили, че централните банки нямат специална способност да предвидят какво ще се случи по-нататък за икономиката. Тъй като банката се опитва да комуникира намеренията си през следващите месеци, тя трябва да внимава да не предизвика буря с липсата на яснота.