Три десетилетия след разпадането на Югославия етническите вражди, които подпалиха конфликта, продължават. Косово обяви своята независимост от Сърбия през 2008 г., но Белград отказва да я признае. Спорът се поднови отново в средата на 2022 г., което породи опасения от насилие на югоизточната граница на Европейския съюз, преди ситуацията да бъде овладяна. Руската инвазия в Украйна добави ново измерение към противопоставянето, като Сърбия беше подложена на натиск от ЕС да прекъсне връзките си с Москва, пише Bloomberg.
1. За какво беше последният спор?
Етнически Косово има предимно албанско население от 1,8 милиона души, но в страната живеят и над 100 хиляди сърби. Напрежението нарасна през август, когато властите в Прищина поискаха сърбите да сменят документите си за самоличност и регистрационните номера на автомобилите си, привеждайки ги в съответствие с тези на останалата част от населението. Много етнически сърби обаче определиха административните искания като обида и заплаха за тяхната идентичност. Малко след това директивата беше отложена в очакване на разговори с посредничеството на ЕС по-късно през месеца.
2. Какви са корените на спора?
Протестите избухват в Косово през 1981 г. след смъртта на комунистическия диктатор на Югославия Йосип Броз Тито. Първоначалното искане на етническите албанци Косово да бъде преустроено от провинция в рамките на Сърбия във федерална република в рамките на Югославия предизвиква сръбския национализъм и помага за издигането на Слободан Милошевич на власт в Белград през 1987 г. с обещания за край на сепаратизма. Репресиите обаче ескалират с исканията на мнозинството в Косово за пълна независимост. Войната за територии избухва през 1998 г., а нейните жертви са над 10 хиляди души. Боевете приключват през 1999 г., когато бомбандировки на НАТО принуждават сръбските войници да се изтеглят от Косово. Около 200 хиляди сръбски цивилни също бягат. Сърбия се зарече никога да не се съгласи с отделянето на „историческото си сърце“ – както самата тя го определя, а позицията ѝ е подкрепена от Русия, Китай и дори пет страни членки на ЕС.
3. Какво е влиянието на войната между Русия и Украйна?
Напрежението се изостри след атаката срещу Украйна от Владимир Путин, явен поддръжник на Сърбия. Путин критикува Запада за двойни стандарти. Той сравни каузата на Косово – която беше призната от по-голямата част от западния свят – с тази на два региона в Източна Украйна. На свой ред лидерите на Сърбия и Косово използваха войната в Украйна, за да засилят реториката си. Съществува риск ескалацията да се разпространи в други части на нестабилните Западни Балкани, включително в Босна и Херцеговина. Междувременно водените от НАТО сили от близо 3800 войници, които помагат за запазването на мира в Косово от години насам, заявиха, че са готови да се намесят, ако се наложи.
4. Кои са ключовите играчи?
Премиерът на Косово Албин Курти обвини Сърбия, че обслужва руските интереси, докато сръбският президент Александър Вучич заяви, че властите в Косово се опитват да използват тревогата около Украйна за свои собствени цели. САЩ имат по-голямо влияние от ЕС върху ръководството в Косово, докато Сърбия търси подкрепа от Москва, както и от Вашингтон и Брюксел за справяне със спора. Вучич осъди нахлуването в Украйна пред ООН, но същевременно не подкрепи санкциите на ЕС срещу Русия.
5. Какви са отношенията на ЕС със Сърбия и Косово?
Сърбия и Косово подписаха през 2013 г. споразумение с посредничеството на ЕС за търговията, енергетиката и комуникациите, което предвиждаше предоставянето на известна самостоятелност на косовските сърби. По-късно Косово заяви, че няма да даде автономия на малцинственото население и поиска пълното признаване от Сърбия преди по-нататъшно разглеждане на сделката. Въпреки че ЕС остава ключовият инвеститор и в двете нации, напредъкът в усилията им да се присъединят към блока е бавен. Сърбия преговаря за присъединяването си и е по-напред в процеса от Косово – страната все още не е официален кандидат за членство. ЕС постави решаването на споровете между тях като условие за присъединяване. Междувременно разочарованието от блока нараства в Сърбия, където ЕС се възприема като все по-отдалечен и зает със собствените си проблеми.