Когато говорим за икономика, т.нар. „меко приземяване“ е такава рядкост, колкото и да се види Халеевата комета. Това е така, защото Федералният резерв няма голям опит в повишаването на лихвените проценти за овладяване на инфлацията, без процесът да доведе до дълбока и болезнена рецесия. Започва да изглежда обаче, че централната банка все пак може да постигне невъзможното, пише Джаред Дилиан за Bloomberg.
Това е много объркващ период в сферата на икономиката. Активността се свива, както показват данните на търговското министерство на САЩ, но не се усеща като рецесия. Американската икономика е добавила 2,74 милиона работни места от началото на годината до юни. Сезонът на отчетите показа, че много потребителски ориентирани компании като Starbucks и Uber се радват на силни резултати, а туристическите дружества регистрират бум на търсенето. Marriott посочва, че заетостта на хотелите почти се връща до предпандемичните нива. Като цяло компаниите от индекса S&P 500 са напът да отчетат рекордни печалби за второто тримесечие.
Ако това е рецесия, то тя е странна. Рецесиите обаче идват във всякакви форми и размери. Тази от 1990 г. и 1991 г., например, беше предимно ограничена до недвижимите имоти и банковия сектор, въпреки че отне време до 1995 г., за да може нивото на безработицата да се върне обратно до състоянието си от преди рецесията. От гледна точка на БВП, пукането на дотком балона през 2001 г. едва ли може да се счита за рецесия, но беше изключително болезнено заради огромния спад на фондовата борса. Финансовата криза от 2008-2009 г. остана в историята като Голямата рецесия поради нейната дълбочина и продължителност. Тогава безработицата нарасна до 10%, жилищния пазар се срина, увеличиха се личните фалити. Рецесията, предизвикана от коронавирусната пандемия, през 2020 г. доведе до най-голямото свива не икономиката след 2009 г. насам и нивото на безработицата се повиши до 15%, но след това бързо се възстанови благодарение на безпрецедентни фискални и парични стимули.
Икономисти ревизират прогнозите си в посока надолу за ръста на икономиката през тази година. Графика: Bloomberg
Вероятно причината, поради която толкова много се говори за това дали икономиката е в рецесия днес, се дължи на спомена за предишните две и очакванията настоящата криза да е толкова тежка. В социалните медии имаше голям дебат относно определението за рецесия и кога официално започва тя. Техническото определение е, че рецесията представлява две поредни тримесечия на спад на БВП, което току-що се случи. Но Бюрото за икономически изследвания има по-широк поглед и следи за устойчиво понижение на активността за по-продължителен период.
Пазарът на труда е най-големият източник на противоречия с ниво на безработицата от устойчивите 3,6% - съвсем малко над 50-годишното дъно от 3,5%, което беше достигнато през 2019 г. Въпреки че свободните работни места са спаднали до 10,7 милиона от рекордните 11,9 милиона през март, те остават двойно повече спрямо дългосрочните средни нива от 1999 г. насам.
Финансовите пазари започват да приемат идеята за меко приземяване. S&P 500 се повиши с повече от 13% от дъното, което достигна тази година на 16 юни, доходността по държавните ценни книжа падна от върховите си нива, ралито при долара си пое глътка въздух. Всичко това означава, че финансовите условия са съществено по-лесни, отколкото бяха само преди няколко седмици. Фед получи много критики, тъй като не предвиди рязкото ускоряване на инфлацията, но ако централната банка успее да укроти ръста на цените без твърде много икономическа болка, това със сигурност ще проправи пътя за възстановяване на доверието в нея.
На пазарите започна рали, след като навлязоха в меча територия. Графика: Bloomberg
Ако нещо стана ясно през последните няколко години, то е, че старите икономически парадигми не са полезни в настоящата ситуация. Никой няма опит с последиците от икономика, която изхвърля около 17 милиона души от пазара на труда за две седмици и се свива 31%, само за да се възстанови също толкова бързо на гърба на правителствени програми, които инжектират трилиони долари директно в джобовете на потребителите, заедно с изключително хлабава парична политика. Всеки, който очаква икономиката да следва обичайните модели на бум и последващ срив, ще бъде разочарован. Вероятно старите икономически модели са неуместни и трябва да се намери нещо съвсем ново, което да бъде от полза в настоящата ситуация.