Инфлацията в Аржентина върви към трицифрени стойности и според икономистите само една-две политически грешки я делят от хиперинфлация. Централната банка отчаяно се опитва да предотврати девалвация на песото - умишленото обезценяване на нейната покупателна стойност спрямо кошница от валути, която би предизвикала само нова вълна от покачване на цените, пише Bloomberg.
Всеки ден банката изпраща своите търговци да продават долари и да купуват песо, което никой не иска. Средно те разходват по 60 млн. долара на ден. Засега това поддържа песото предимно стабилно на първичния валутен пазар.
Проблемът е, че чуждестранните резерви - твърдата валута, която служи за спешен резерв, за да предпази страната от финансова разруха - вече са толкова ниски, че никой не може да каже колко още могат да похарчат. Само през миналата седмица страната загуби 1,47 млрд. долара, въпреки че президентът Алберто Фернандес предостави широки правомощия на новоназначения министър на икономиката, за да оправи положението. Според някои оценки политиците вече са изчерпали всички лесни за харчене резерви, които са имали на разположение, което ги кара да се мъчат да измислят начини да превърнат неликвидните активи в пари в брой.
Публичните данни на централната банка са твърде непрозрачни, за да може да се разчете как точно се използват различните купчини пари, които съставляват резервите ѝ, а официалните лица не говорят по темата.
Това, което се знае, е следното: Шансовете за получаване на финансова помощ от чужбина са малки. Чуждестранните инвеститори в облигации - които вече понижиха цената на чуждестранните облигации на Аржентина до около 20 цента за долар - са твърде наранени от поредицата от предишни фалити, за да заемат пари на страната сега. Международният валутен фонд също е малко вероятно да се намеси този път. Той вече е отпуснал около 44 млрд. долара на страната и не проявява интерес към отпускането на още капитал.
Всичко това означава, че местните търговци се позиционират за голяма девалвация. Миналия месец на паралелния, неофициален пазар, където песото се търгува без намесата на правителството, те доведоха курса му до 335 песо за долар, което е с около 60% под курса от 130 песо за долар на официалния пазар. Според икономисти девалвация от такъв мащаб може да предизвика незабавен скок на цените на основни стоки като хранителните продукти с до 30% и още по-голямо увеличение на цените на горивата, което ще задълбочи финансовата болка, която аржентинците понасят от години.
"Проблемът е, че никога не сме имали толкова слаб реален обменен курс, нито толкова голяма разлика между официалния и паралелния курс, докато резервите са били толкова ниски", казва Емилиано Анселми, икономист в брокерската компания Portfolio Personal Inversiones. "Правителството няма да може да издържи още дълго без еднократна девалвация."
Влошаващият се търговски баланс на Аржентина, която е нетен вносител на енергия, също е виновен за липсата на резерви. Нарастващите световни цени на енергията и необузданите държавни разходи през първата половина на годината доведоха до това, че общите разходи за внос надхвърлиха приходите от селското стопанство и други видове износ. Търговският баланс на Аржентина се понижи до отрицателна стойност през юни за първи път от декември 2020 г. насам, сочат данни на Bloomberg.
В опит да овладее кризата Фернандес назначи председателя на Камарата на представителите Серхио Маса за министър на икономиката миналата седмица, като даде на бившия началник на кабинета и ветеран в политиката разширен портфейл и мисия "да оправи икономиката". Маса, който ще положи клетва в сряда, след като предшественикът му издържа само три седмици, ще се изправи пред дълбоки политически разногласия, парализиращи лявата управляваща коалиция в Аржентина, без да споменаваме глобалните инвеститори, които изтеглят пари от развиващите се пазари, тъй като Федералният резерв повишава лихвените проценти.
Няма пари в брой
Тъй като парите напускат Аржентина, резервите на страната осигуряват последната линия на защита на песото. Според повечето оценки т.нар. нетни резерви на Аржентина - активите в наличност минус парите, които тя дължи - са около 2 млрд. долара, а някои икономисти смятат, че са дори по-малко.
Повече от половината от парите в баланса на централната банка се държат в кредитни суапови линии с Китай и Банката за международни разплащания. Златото представлява малка част от тях. По-голямата част от останалата сума - около 12 млрд. долара - идва от банкови депозити на спестители.
Централната банка отказва да коментира точния състав на брутните си резерви от 38 млрд. долара или какви пари използва за подкрепа на песото. Тя твърди, че държи в наличност достатъчно чуждестранна валута, за да поддържа нормален икономически растеж и балансиран валутен пазар.
Опасенията за неплатежоспособност на правителството са толкова силни, че миналия месец спестителите побързаха да изтеглят от банковите си сметки долари. Депозитите в долари спаднаха до най-ниското си ниво от 2016 г. насам, тъй като аржентинците изтеглиха почти 750 млн. долара.
"Хората реагират бързо по време на пазарен стрес", казва Пабло Валдман, старши стратег в Inviu в Буенос Айрес. "Те предпочитат да скрият спестяванията си под пословичния матрак."
Силни течения
Със сигурност Аржентина и преди е разполагала с по-малко средства, като през март общите резерви достигнаха 37 млрд. долара, преди страната да постигне ново споразумение с МВФ. Има и надежда, че Аржентина може да се сдобие с поток от долари, ако успее да убеди производителите на соя да продадат складираните количества на стойност около 13,4 млрд. долара, вместо да чакат по-благоприятен обменен курс.
Инвеститорите са оптимистично настроени, че Маса ще има по-голям шанс да подкрепи икономиката от предшественика си Силвина Батакис.
"Маса е по-добър", каза Греъм Сток, старши стратег за развиващите се пазари в Bluebay Asset Management в Лондон.
Въпреки това той не може да направи много. Девалвацията на валутата би подхранила инфлацията, която вече надхвърля 60%, но опитите да се задържи близо до сегашните си нива ще бъдат предизвикателство предвид липсата на долари в страната. Правителството трябва да съкрати разходите, но това рискува да подкопае обществената подкрепа.
"Основният проблем остава - няма лесно решение на кризата", каза Сток. "Високата инфлация прави правителството непопулярно и стимулира изтичането на капитали."