Ако искате да разберете защо най-голямата европейска икономика е изоставаща в областта на цифровите технологии - всъщност, ако искате да разберете защо напредъкът е труден навсякъде - запознайте се с дребния шрифт на нов германски закон, уреждащ трудовите договори.
Проблемът не е в хардуера, а в софтуера - в човешкия вид.
Поводът за този анекдот е директива от Брюксел, която задължава всички 27 държави-членки на Европейския съюз да актуализират законодателството си относно това какво трябва да предвиждат работодателите при наемане на работа. Това се отнася за всичко - от заплащането до отпуска и други условия. Светът на труда се е променил драстично, откакто ЕС за първи път се произнесе по тези въпроси през 1991 г. - помислете само за икономиката на почасовата работа, работата от разстояние или домашните офиси. Така че една добра законодателна промяна е изключително смислена, пише Андреас Клут за Bloomberg.
В инструкциите на ЕС изрично се споменава, че "с оглед на все по-широкото използване на цифрови комуникационни средства тази информация може да бъде предоставена по електронен път". Може би ще кажете: "Да, да. Но е добре да се уточни, че работодателите и служителите трябва да имат избор за своите договори: на хартия, в PDF формат или и в двата варианта”.
Само че Германия не се съгласява с това. Тя току-що прие закон, който напълно забранява цифровите договори и подписи. Независимо дали сте програмист, който си намира работа онлайн или доставчик на Amazon, сега ще получавате договора на хартия. И на нея ще има подписа на новия ви шеф с току-що изсъхнало мастило. Ако вместо това работодателите предоставят цифров договор, ще бъдат глобявани с до 2000 евро.
Разбира се, подобни неща са точно това, което можеше да се очаква от четирите администрации под ръководството на бившия канцлер Ангела Меркел. По време на нейното 16-годишно управление се превърна в постоянна шега, че всяка основна партия на всеки от изборите в Германия обещава цифрова трансформация, но тя никога не идва.
Новото правителство под ръководството на канцлера Олаф Шолц трябваше да разчупи този модел. Коалицията се състои от лявоцентристките социалдемократи на Шолц, защитниците на природата Зелени и подкрепящите бизнеса Свободни демократи. Последните, в частност, превърнаха цифровата трансформация в свое основно послание.
От друга страна, както е отбелязал Ото фон Бисмарк, законите са като наденичките и е по-добре да не виждате как се правят. Ако бяхте се вгледали внимателно в този закон, щяхте да видите на заден план Германската конфедерация на профсъюзите. Тя има особено влияние върху социалдемократите, които управляват министерството на труда, изготвило закона.
По време на изготвянето на закона Конфедерацията на профсъюзите категорично изключи възможността за сключване на договори на електронен носител. Затова ги попитах: За Бога, защо?
За да се защитят "рисковите" работници, обясни ми говорителят на Конфедерацията. Много от тях разполагат само със смартфон, но нямат принтер вкъщи и не е задължително да проверяват електронната поща. Освен това, ако работникът и работодателят по-късно се окажат в съда, физическият договор на хартия е по-добър, смята той.
Каква странна аргументация - и колко типична за нагласите, които спъват прогреса навсякъде и през цялото време. Синдикалният съюз, а оттам и германското законодателство, забранява всички цифрови трудови договори - милиони и милиони - защото за някои хора е по-добре да имат хартиен вариант.
Какво ще кажете за това, ако просто накарате работодателите да попитат наетите лица как биха искали да получат договора си? Направете хартиения договор опция, а не задължение. По логиката на синдикатите правителството трябва също така да забрани Apple Pay и всички други цифрови портфейли, плюс кредитните карти, и да разреши само банкноти и монети, защото на някого някъде му е най-удобно да използва този метод на плащане.
Сега умножете този подход стотици, хиляди, милиони пъти - и ще получите Германия. Европейската комисия редовно класира държавите - членки на ЕС, според тяхното цифрово развитие. Като цяло Германия в момента е по средата – 13-та. Но това е така, защото Германия наскоро подобри съответната физическа инфраструктура - от високоскоростните линии до безжичните мрежи, където тя вече е над средното ниво.
В менталната инфраструктура нещата стоят по друг начин. По отношение на използването на електронни фактури, например, Германия е на дъното. При разпространението на услугите на електронното правителство тя се нарежда на 24-то място, като изпреварва само Италия, България и Румъния. Друг доклад, изготвен от ESCP Business School в Берлин, е още по-неблагоприятен. В него се констатира, че Германия е една от страните, които са паднали най-много по отношение на цифровата конкурентоспособност. В рамките на Г-20 - форум на развитите икономики, тя се нарежда на последните места.
Това, което германците понякога пропускат, е, че цифровият напредък не се дължи само на кабелите, антените и приспособленията, с които разполагате, а и на това какво сте готови да правите с тях и дали сте отворени за промени.
Анализаторите вече изчисляват цената на новия закон като допълнителна бюрокрация, хартия, потребление на енергия и въглеродни емисии. Цената е голяма. Някои се чудят какъв метод на доставка ще предпише синдикалният съюз следващия път. Дилижанси? Пощенски гълъби? И двата варианта ще изискват разширяване на инфраструктурата в животновъдството. Може би правителството на Шолц трябва да започне подготовка.