Какво ще последва, след като инфлацията се забави?
Този въпрос не е актуален през последната година заради драмата от повишаващите се цени, безпрецедентна за мнозина. Независимо дали Федералният резерв ще тласне икономиката към рецесия, или все пак ще успее да осигури „меко приземяване“, вероятно след това ще последва труден икономически пейзаж, водещ до проблеми без ясни решения, пише Едуардо Портър за Bloomberg.
Изглежда, че светът е напът да се избави от инфлацията. Инвеститорите на облигационните пазари очакват показателят да се успокои след няколко години. Въпреки трудностите на Китай глобалните вериги на доставка се възстановяват от пандемичния шок. Фед повишава агресивно лихвите и последните следи от огромните фискални стимули върху търсенето се заличават, докато растежът на работните места се забавя.
Проблемът е, че новото нормално води към добре познато старо: слаб пазар на труда и ниски обеми на инвестиции, стагнация на заплатите и силно неравенство, които спираха просперитета в продължение на години.
Ключовият икономически въпрос – откъде ще дойде растежът, ще стане още по-сложен, ако енергията остане скъпа и китайската икономика спре да расте като развиваща се и започне да се представя като една от развитите.
За разлика от пристъпите на инфлация – проблем, с който Фед и другите централни банки знаят как да се справят чрез повишаване на лихвените проценти – слединфлационният сценарий е труден за установяване, камо ли за преодоляване.
Застаряването намалява размера на работната сила. Тази динамика е в основата на много от нещастията, тъй като спира икономическия растеж. Тя е основен двигател на т. нар. „светска стагнация“, която преди Covid-19 се смяташе за основното икономическо предизвикателство на новото време: комбинация от големи спестявания и слаби инвестиции, които дават упорито нисък растеж, заедно с упорито ниска инфлация и упорито ниски реални лихви.
Някои икономисти предполагат, че много повече държавни разходи могат да помогнат за увеличаване на търсенето. Но този аргумент едва ли ще има успех, след като големите пакети от фискални стимули от 2020 г. и 2021 г. допринесоха за неконтролирано ускорение на инфлацията, невиждано от четири десетилетия насам.
Освен това няма консенсус относно предизвикателствата. Други свързани фактори също имат значение в случая: неравенството при доходите вероятно е намалило разходите и е увеличило спестяванията; както и корпоративната концентрация.
Повишеното усещане за риск от пандемията, геополитическите катаклизми и нарушените вериги на доставка, както и регулаторната несигурност, вероятно също натежават върху инвестициите. А деглобализацията, ако наистина продължи, вероятно допълнително ще тласне цените нагоре, а икономическия растеж надолу. Хората дори не могат да се споразумеят за това как остаряването на поколенията ще се отрази в бъдеще на икономиката.
Някои икономисти от МВФ твърдят, че точно както демографският балон, създаден от бейби бумърите, поддържа относително ниски нова на инфлация в продължение на 40 години, докато въпросните хора работят и спестяват за времето след пенсиониране, преминаването на сегашните работещи в графата „пенсионери“ ще тласне инфлацията нагоре.
Чарлз Гудхарт от Лондонското училище по икономика изтъква именно това. Периодът на ниски инфлационни нива от приблизително 1980 г. насам всъщност е историческо отклонение, основно причинено от увеличаване на работната сила, не на последно място поради включването на огромната работна сила на Китай към световните пазари, изтъква той.
Тази демографска динамика сега се преобръща, което води до нисък растеж и по-високи цени. Какво правят политиците в тази ситуация? Като средство, което може да смекчи удара, е повишаването на възрастта за пенсиониране. Но приемането на подобна политика не е лесно (за това е показателен примерът на Еманюел Макрон).
По-бързият растеж на производителността би помогнал. Донякъде изненадващо, Дарън Асемоглу и Паскуал Рестрепо от Масачузетския технологичен институт установяват, че нациите, при които е налице по-бързо застаряване, имат по-висок растеж, вероятно заради инвестициите в автоматизация. Както е изчислено обаче, ръстът на производителността далеч не е впечатляващ. Подемът, наблюдаван по време на пандемията, изглежда малко вероятно да се задържи, изтъква Джон Фърналд от звеното на Федералния резерв в Сан Франциско.
Колкото и вълнуващи да изглеждат иновации като CRISPR и Tesla, технологичният прогрес изглежда някак заседнал на едно място в сравнение с по-далечното минало. Рагурам Раджан от Чикагския университет, бивш ръководител на централната банка на Индия, предлага промяна в перспективата. Ако паричната политика не успее да съживи отново растежа и фискалните стимули доведат до рязка инфлация, може би решението е повече от програмата Build Back Better и по-малко от Американския спасителен план на Джо Байдън: държавни разходи не за задоволяване на търсенето, а за изграждане на физическа и социална инфраструктура, която може да издърпа изостаналата Америка да излезе от депресията.