Докато председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси се подготвяше да кацне в Тайван във вторник, светът сега се подготвяше за отговора на Китай. Пелоси кацна в Тайван малко предо обяд местно време напук на китайските заплахи, което я направи най-високопоставеният американски политик, посетил острова за последните 25 години.
Президентът Си Дзинпин каза на американския лидер Джо Байдън по време на телефонен разговор миналата седмица, че „който си играе с огъня, ще се изгори“ по отношение на Тайван, който Китай смята за своя територия. След това говорителят на външното министерство Джао Лиджиан каза в понеделник, че Народната освободителна армия „няма да седи със скръстени ръце“, ако посещението на Пелоси се осъществи.
Нито Си, нито Байдън имат интерес да предизвикат конфликт, който може да причини още повече икономически щети у дома, а разговорът миналата седмица показа, че се подготвят за първата си среща лице в лице като лидери през следващите месеци.
Но войнствената реторика и нарастващата враждебност в двете страни увеличават натиска върху Си да предприеме силен отговор, особено докато се подготвя за партийния конгрес по-късно тази година, на която се очаква да си осигури трети мандат на власт.
Докато САЩ отмениха договора си за взаимна отбрана с Тайван през 1979 г., Китай трябва да прецени възможността американската армия да бъде привлечена в евентуален нов конфликт. Байдън каза през май, че Вашингтон ще защитава Тайван при всяка атака от Китай, въпреки че Белият дом поясни, че има предвид, че САЩ ще предоставят военни оръжия в съответствие със съществуващите споразумения.
„Голямото ограничение и за двете страни все още е рискът от война, която просто би била твърде скъпа от гледна точка на двете страни“, каза Андрю Гилхолм, директор за анализи за Китай и Северна Азия в Control Risks, пред Bloomberg. И все пак, добави той, „безпокойството е, че ще бъдат поети рискове заради вътрешни причини“.
Ето варианти за действия, които Китай може да предприеме:
По-големи нахлувания на военни самолети
Тъй като ежедневните нахлувания в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на острова вече са норма, Народната освободителна армия ще трябва да изпрати или особено голяма, или необичайна серия от полети. Дневният рекорд е 56 самолета на PLA на 4 октомври, което съвпадна с близките военни учения, ръководени от САЩ. Около 15 самолета прелетяха около източната част на Тайван, вместо по обичайните югозападни маршрути, например след посещение на делегация от Конгреса на САЩ през ноември.
Китай може да поддържа това ниво на агресия с дни или седмици, изчерпвайки ресурсите на вече разтегнатите военновъздушни сили на Тайван, докато се опитва да прогони самолетите.
Китай ще трябва да отговори военно „по начин, който е ясна ескалация от предишни демонстрации на сила“, каза Аманда Хсиао, старши анализатор в Crisis Group, базирана в Тайван.
Полети на военни самолети над Тайван
Вестникът на Комунистическата партия Global Times предложи Китай да извърши военен полет директно над Тайван, принуждавайки правителството на президента Цай Инг-вен да реши дали да го свали. Миналата година тайванският министър на отбраната Чиу Куо-ченг предупреди: „Колкото повече се приближат до острова, толкова по-силно ще отвърнем на удара.“
Като алтернатива, изпращането на дълбок или продължителен налет през средната линия на Тайванския пролив, буферна зона, създадена от САЩ през 1954 г. и която Пекин не признава, би оказало натиск върху тайванската армия, като изисква самолетите й да останат във въздуха. Самолетите на PLA многократно нарушиха линията през септември 2020 г., когато тогавашният заместник държавен секретар на САЩ Кийт Крач пътува до острова.
Ху Сиджин, бивш главен редактор на Global Times, каза във вече изтрит туит, че военните самолети на Пекин могат „насилствено да изгонят самолета на Пелоси“. Той дори предложи китайските военни самолети да „придружават“ Пелоси при всеки опит за полет в Тайван, ход, който лесно може да доведе до грешни изчисления от двете страни.
Ракетен тест близо до Тайван
Лятото на 1995 г. видя един от най-провокативните отговори на Китай на близките връзки между Вашингтон и Тайпе, когато Пекин тества ракети в морето близо до острова. Този ход беше част от протестите на Китай срещу решението на президента Бил Клинтън да позволи на първия демократично избран президент на Тайван Лий Тенг-хуей да посети САЩ.
Китай обяви забранени зони около целевите зони по време на тестовете, прекъсвайки корабоплаването и въздушния трафик. Съвсем наскоро PLA изстреля балистични ракети „убийци на самолетоносачи“ в Южнокитайско море през август 2020 г., което се разглежда като отговор на военноморските учения на САЩ.
Икономическа болка
Китай е най-големият търговски партньор на Тайван. Пекин може да използва това предимство, като санкционира износителите, бойкотира някои тайвански стоки или ограничи двупосочната търговия. В понеделник Китай забрани вноса на храни от повече от 100 тайвански доставчика, според местното издание United Daily News. Китай обаче трябва да действа внимателно, тъй като се нуждае от Тайван за полупроводници.
Пекин вече наложи санкции на различни тайвански лидери, включително забрани за пътуване до континенталната част. Повече длъжностни лица биха могли да се сблъскат с подобни действия, но те биха имали малко въздействие, тъй като е малко вероятно тайванските политици да пътуват до континента или да правят бизнес там.
Китай също може да наруши корабоплаването в Тайванския пролив, ключов световен търговски път. Китайски военни през последните месеци многократно казаха на колегите си от САЩ, че проливът не е международни води. И все пак, всякакви ходове, които възпрепятстват търговското корабоплаване, само биха навредили на икономиката на Китай.
Дипломатически протест
Global Times предупреди във вторник, че администрацията на Байдън ще се сблъска със „сериозен“ неуспех в китайско-американските отношения заради пътуването на Пелоси. Това може да означава отзоваване на американския посланик на Китай Цин Ган, който зае поста си миналата година. През 1995 г. Пекин оттегли тогавашния си американски посланик Ли Даою, след като Вашингтон позволи на тогавашния президент на Тайван Лий да посети САЩ. Този спор обаче се случи на по-високо дипломатическо ниво с Пелоси, която е втора в линията за наследяване на президентския пост.
Миналата година Китай отзова своя посланик в Литва, след като балтийската нация позволи на Тайван да отвори офис в столицата си под собственото си име, вместо Китайско Тайпе - термин, който Пекин смята за по-неутрален.
Във вторник говорителят на китайското външно министерство Хуа Чунин каза на брифинг, че Пекин ще се свърже с посланика на САЩ, „когато е уместно“. Тя обаче остави вратата отворена, когато беше попитана за възможна лична среща на върха между Байдън и Си, като каза, че всички срещи ще бъдат решени „чрез дипломатически канали“.
Завземене на остров
Пекин има военни възможности, различни от организирането на рискова инвазия през 130-километровия Тайвански пролив - като завземането на един от по-малките отдалечени острови, държани от правителството в Тайпе, въпреки че тази форма на провокация е много малко вероятна.
През първите дни на Студената война бомбардировки от страна на PLA на тайванските острови Кинмен, разположени точно до крайбрежието на югоизточен Китай, привлече голяма военна подкрепа от САЩ. Тайван отблъсна китайското настъпление, но не преди стотици негови войници да бъдат убити. Контролираният от Тайпе остров Пратас, на 400 километра от бреговата линия на Тайван, е друга уязвима точка.
През 2012 г. Китай окупира плитчината Скарбъро, коралов риф с размерите приблизително на остров Манхатън, който Филипините претендираха за свой, в териториален спор в Южнокитайско море. САЩ биха гледали на всяко подобно завземане на тайванска територия като на голяма ескалация, която може да тества границите на военния ангажимент на Байдън към демокрацията на острова.
Все пак подобно действие носи и дипломатически рискове за Пекин. Завладяването на остров под контрола на Тайван може да накара САЩ да добавят още санкции към Китай и да разтревожи съседните страни в Азия, много от които също имат териториални спорове с Пекин.
Рисковете в едно от най-натоварените морски пътища
Противопоставянето между САЩ и Китай за Тайван хвърли светлината на прожекторите върху нарастващите рискове за един от най-натоварените морски пътища в света - дори незначително прекъсване може да се разпространи във веригите за доставки.
Тайванският пролив е основният маршрут за кораби, преминаващи от Китай, Япония, Южна Корея и Тайван до точки на запад, превозващи стоки от азиатски фабрични центрове до пазари в Европа, САЩ и всички точки между тях. Почти половината от световния контейнерен флот и цели 88% от най-големите кораби в света по тонаж са преминали през водния път тази година, според данни, събрани от Bloomberg.
Всякакви действия заради Тайван, които засягат пролива, биха били нов удар върху глобалното корабоплаване. Веригите за доставки, които изпаднаха в хаос с началото на пандемията, се борят да се възстановят тази година от блокирания в градовете на Китай и инвазията на Русия в Украйна.
Тайванският индекс за корабоплаване и транспортиране Taiex се срина с цели 3,2% във вторник, сред най-зле представящите се подиндекси в референтния борсов индекс на Тайван. Тайванският превозвач Evergreen Marine Corp. спадна с цели 3,7%.
Дори ако САЩ и Китай успеят да избегнат ново повторение на кризата от 1995-1996 г., нахлуването на Русия в Украйна подкопа увереността, че международната общност може да попречи на Пекин да се опита да предприеме подобни разрушителни военни действия през Тайванския пролив през следващите години. Висшият униформен офицер на САЩ, генерал Марк Мили, каза пред Конгреса, че китайският президент Си Дзинпин търси способността да превземе Тайван до 2027 г.
САЩ и ключови техни съюзници казват, че голяма част от Тайванския пролив представлява международни води и те рутинно изпращат военноморски кораби през водния път като част от учения за свобода на корабоплаването. Но китайски официални лица през последните месеци многократно заявяваха, че проливът не е международни води на срещи с колеги от САЩ, съобщи Bloomberg News през юни.
Китай, като най-голямата нация износител в света, би загубил много, ако предприеме някакви военни действия, които нарушават собствените му търговски връзки със света. Министерството на външните работи отхвърли американските опасения, че Пекин може да използва растящата си военноморска мощ, за да ограничи глобалните търговски пътища, като заяви в информационен бюлетин през юни, че страната „активно защитава сигурността и безпрепятственото преминаване през международните морски пътища“.
„Блокирането на целия проток би било много трудно и рискува конфронтация, която в крайна сметка може да бъде в неизгодна позиция за Китай“, каза Карл Шустер, бивш оперативен директор в Съвместния разузнавателен център на Тихоокеанското командване на САЩ. „Да го направи би означило много важен и символичен политическо-военен момент, но не мисля, че Си е толкова уверен, че тази администрация няма да направи нищо.“
И все пак един урок от руската блокада на черноморските пристанища на Украйна е способността на конфликта в един регион да се разпространи по целия свят, свивайки стоковите пазари и повишавайки цените. Като се има предвид броят на плавателните съдове, преминаващи през Тайванския пролив, дори незначително прекъсване може да окаже влияние върху световната търговия по време на пиковия сезон за превоз на стоки до САЩ за коледния сезон.
Около 48% от 5400-те оперативни контейнерни кораба в света са преминали през Тайванския проток през първите седем месеца на тази година, осигурявайки стабилни доставки на дрехи, уреди, мобилни телефони и полупроводници. Ако се вземе предвид само най-голямата еддна десета част от флота, водният път представлява 88% от трафика, като много от тези кораби обслужват трансконтинентални маршрути до Европа.
Докато корабите могат да се отклоняват около източното крайбрежие на Тайван през Филипинско море, което би добавило само няколко допълнителни дни към пътуването, алтернативните маршрути създават трудности. Проливът Лузон между Филипините и Тайван предлага възможен път от север на юг, но сезонът на тайфуните в Южнокитайско море прави пътуването рисковано.
Повече тропически циклони навлизат в региона около Филипините, отколкото навсякъде другаде по света, със средно 20 на година, според Филипинската администрация за атмосферни, геофизични и астрономически услуги. Три тайфуна стигнаха достатъчно далеч на запад, за да разпръснат корабите от пристанищата в Хонконг и Шанхай през 2021 г., причинявайки големи прекъсвания на веригата за доставки.