Защо акциите си взеха ваканция от фундаментите през юли?

Юли беше илюстрация на поговорката, че „пазарът не е икономика“. Американските акции отбелязаха най-добрия си месец от две години насам, докато икономиката се сблъска с обезкуражаващи новини както по отношение на растежа, така и за инфлацията. Но вместо да илюстрира друга поговорка – „лошите новини са добри новини“ – контрастът напомня, че основните на икономиката са и основни двигатели на ръста на цените на активите и тяхното влияние варира във времето, пише Мохамед Ел-Ериан в коментар за Bloomberg.

12-процентният ръст на Nasdaq Composite само през юли помогна на технологичния индекс да възстанови една трета от загубите, натрупани през първото полугодие. Другите, по-малко волатилни индекси, също записаха силен месец, свивайки загубата от началото на годината до 10% и 13% съответно за Dow Jones Industrial Average и S&P 500.

Добрите новини не достигат до икономиката. Всъщност е точно обратното. Юли беше пълен с тревожни новини за инфлацията (9,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени за юни), отрицателен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ (-0,9% за второто тримесечие), спад на реалните доходи и намалени спестявания на домакинствата.

Редица компании предупреждават, че пагубното въздействие на инфлацията върху техните разходи сега е придружено от притеснения относно приходите, тъй като растящите цени унищожават търсенето на някои стоки и услуги. Политиците, за разлика от повечето икономисти, които приемат по-холистична дефиниция на случващото се, започнаха на висок глас да се питат дали икономиката на САЩ не е в рецесия. Тъй като търсенията за думата „рецесия“ в Google нарастват, това допълнително увеличава възможността за по-сериозна спирачка на разходите както от страна на домакинствата, така и от бизнеса - докато предпочитаният от Федералния резерв показател за инфлация, индексът на разходите за лично потребление, се повиши до ниво, невиждано от януари 1982 г.

Не е изненадващо, че Фед, опитвайки се да балансира между овладяването на инфлацията и избягването на дълбока рецесия, повиши лихвените проценти със 75 базисни пункта на фона на една отслабваща икономика – докато пазарите все повече виждат вероятността от обратен завой по отношение на лихвите през 2023 г. поради задаващата се рецесията, предизвикана именно от централната банка на САЩ.

Подобни притеснения обаче не се ограничават само за САЩ. Тревогата е глобална. В своята периодична актуализация на световните икономически перспективи Международният валутен фонд (МВФ) описа въпросните перспективи за глобалната икономика като „мрачни и по-несигурни“. МВФ намали своите прогнози за растеж за 2022 г. с 40 базисни пункта до 3,2% - което представлява значителен спад при ревизия в средата на годината – и със 70 базисни пункта до 2,9% за 2023 г. МВФ също така преразгледа своите прогнози за инфлацията и предупреди за възможни финансови и дългови проблеми. Ел-Ериан, който има 15 години зад гърба си служба във МВФ, уверява, че служителите на Фонда никога не си позволяват без сериозен повод да използват думи като „мрачен“.

Едно тълкуване на поразителния контраст между икономиката и пазарите през юли е, че лошите икономически новини ще накарат Фед да спре затягането на паричната политика по-рано от очакваното и след това бързо ще намали лихвените проценти и вероятно дори ще загърби плановете си да свие балансите като по този начин се върне към политическия модел, на който залагаше в продължение на години – разхлабени фискални условия и повишаване на цените на активите.

Наистина, акциите отчетоха най-силното си рали след покачването на лихвите от страна на Федералната комисия за отворения пазар, тъй като трейдърите реагираха на коментара на гуверньора на Фед Джером Пауъл, че лихвените проценти са „неутрални“ – мнение, което беше в противоречие с другите забележки на Пауъл на въпросната пресконференция и което доведе до бурен смях, когато по-късно той каза, че Фед не иска да допринася за нестабилността на пазара. Мнозинството от икономисти поставиха под съмнение коментарите на Пауъл. От икономическа, институционална и пазарна гледна точка щеше да е много по-добре Пауъл да се придържа към дадения сценарий, вместо да се впуска в коментари, които Лари Съмърс, бивш министър на финансите, описа пред Bloomberg като „аналитично незащитими“ и „необясними“.

Въпреки всичко изказването на Пауъл послужи като искра за пазарите, които бяха обусловени с години от огромни и предвидими инжекции от ликвидност от страна на Фед. Не трябва да е изненадващо, че пазарите са толкова чувствителни към всеки намек за връщане към „суперстимулиращия“ режим на политика на Фед с изобилие от ликвидност. И все пак високата и потенциално устойчива базова инфлация значително ограничава способността на Фед да се върне обратно към такъв режим в обозримо бъдеще.

Има по-добър начин да се тълкува юлския контраст между пазара и икономиката, като се придържаме към мнението, че цените на активите са чувствителни към три общи въздействия: фундаменти, включително въздействието на икономиката върху корпоративните печалби; технически данни, включително размера на общата ликвидност в системата, паричните средства в инвестиционните портфейли и общото ниво на поемане на риск; и относителни оценки, независимо дали са исторически или спрямо класа активи.

Последните две влияния доведоха до юлското рали на фона на влошаващата се конюнктура при фундаментите. Като се има предвид количеството ликвидност, която беше инжектирана през последните години, голяма част от нея все още е налице. Нивото на паричните наличности на инвеститорите е високо и готовността за поемане на рискове е все още значителна, след като светне зелена светлина. Всичко това се случва, когато оценките на активите станаха по-привлекателни, като някои особено видни акции, макар и относително малък набор, се търгуваха на поразително ниски нива.

Акциите също се възползваха от набиращото популярност убеждение, че при толкова бързо забавяне на икономиката доходността по облигациите е спаднала през последния месец и половина до нива, които са значително по-малко привлекателни, особено при толкова висока инфлация. Това не означава, че фундаментите няма да окажат влияние в бъдеще. Много от нещата ще зависят от отговорите на два въпроса: колко упорита ще бъде инфлацията и колко дълбока ще бъде евентуалната рецесия. На нито един тях все още не може да се отговори с голяма степен на увереност.

Още по темата

Нов спад заплашва фондовия пазар. Ето кои са най-уязвимите акции

За Morgan Stanley и Goldman акциите все още не са намерили дъното