Намаляващите цени на храните могат да укротят световната инфлация

Спада в цените на суровини като пшеницата и царевицата би трябвало да забавят ръста в цените на хранителните продукти, като намали натиска върху един от главните виновници за глобалната инфлация, пише The Wall Street Journal.

Икономисти обаче предупреждават, че е твърде рано да обявяваме победа. Земеделските пазари остават силно нестабилни, а продължаващата война в Украйна, в комбинация с горещото и сухо време в Европа и части от САЩ, може да доведе до нови смущения в доставките на храни.

„В краткосрочен план със сигурност ще видим нормализиране на цените“, каза Роб Вос, икономист в Института за международна политика по храните. „Но аз бих внимавал много с прогнозите за стабилизиране и подобряване, защото все още сме в трудна ситуация“.

Проблемите със снабдяването, причинени от пандемията от Covid-19, доведоха до огромен скок в цените на храните миналата година. Войната в Украйна, започнала през февруари тази година добави допълнителен натиск към това. Двете страни изнасят общо 28% от общите количества пшеница в света и 15% от износа на царевица. Русия е и основен износител на торове, а Украйна е износител номер едно в света на слънчогледово олио.

В началото на войната цените на храните скочиха с 13% според данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН.

Оттогава цените вървят в посока надолу и през юни бяха около 3% по-ниски отколкото през март въпреки че все още бяха над нивата преди войната.

Пазарите на фючърси сочат, че спадът в цените ще продължи. Цените на фючърсите за пшеница са горе-долу на нивата от преди 24 февруари. Цените на царевицата също са на най-ниските си нива за тази година.

Споразумението между Украйна и Русия за износа на украинска пшеница, което помогна за успокояването на глобалните цени.

Този спад в цените на суровините вече започва да оказва влияние на цените за потребителите в някои страни, като икономисти очакват допълнителна нормализация в идните месеци.

Годишната инфлация на цените на храните в Колумбия е намаляла в сравнение с пика си през април, но въпреки това остава на исторически високи нива. В Египет цените също паднаха на месечна база през юни, съобщават от правителството.

Сега икономистите на J.P. Morgan прогнозират глобалната инфлация при храните да се свие до 5.5% или 6% през четвъртото тримесечие на тази година в сравнение с 13% през второто тримесечие.

Това би имало голям въздействие в развиващите се пазари, където храната представлява по-голям дял от потребителските разходи, отколкото в развитите икономики. Облекчаването на инфлацията при храните може да намали инфлацията с 1,5 процентни пункта в световен мащаб и с 2 процентни пункта в развиващите пазари, изчислява J.P. Morgan. Това може да намали натиска върху централните банки, много от които повишават лихвените проценти, за да овладеят инфлацията.

Цените на храните в САЩ също могат да станат умерени. Аграрните икономисти обаче казват, че ефектът в магазините за хранителни стоки в САЩ може да бъде заглушен. Стоките допринасят само за около 15% от разходите за храна на дребно, като трудът, доставката, опаковането, рекламата и маржовете на печалба допринасят за останалото, каза Джейсън Луск, селскостопански икономист в университета Пърдю.

По-ниските цени на стоките „със сигурност не могат да навредят“, каза той. „От гледна точка на потребителите това е положителен знак, че може би ще видим известен натиск надолу или поне намаляване на увеличението.“

Потребителските цени на храните в САЩ, както в магазините за хранителни стоки, така и в ресторантите, са нараснали с 10,4% през юни спрямо предходната година, най-високата инфлация от повече от четири десетилетия, според Министерството на труда. Инфлацията при храните представлява приблизително 1,4 процентни пункта от 9,1% обща инфлация през юни.

По-високите цени принуждават потребителите да намалят покупките си или да се пренасочат към по-евтини марки. Unilever PLC и Kraft Heinz Co., които притежават големи марки за хранителни продукти, съобщиха миналата седмица, че по-високите цени на суровините са ги принудили да повишат цените въпреки че това ще означава загуба на клиенти.

Вос смята, че цените на суровините се свиват по неприятни причини. Те не означават, че доставките са се улеснили, а по-скоро отразяват по-скъпия долар и очакванията че глобалното търсене ще се свие.

Още по темата

Сергей Лавров подсилва руските съюзи по време на обиколка в Африка

Зърнената сделка на Украйна: избягвайте мини, намерете кораби и вярвайте на Путин

Опасността от инфлация на храните намалява след спада на цените на зърнените храни

Кремъл води яростна медийна битка, за да обвини Запада за предстоящия глад в Африка

Ако има продоволствена криза в света, тя ще е изкуствено създадена 

Тъй като суровините се оценяват в долари, повишаването на стойността на долара обикновено притиска цените на суровините надолу, казва Вос. В същото време повишението на лихвите на централните банки с цел справяне с инфлацията повишава риска от глобална рецесия, казва той.

Във вторник Международния валутен фонд намали прогнозата си за глобалния растеж и повиши прогнозата си за инфлацията докато затварянията в Китай, бушуващата инфлация и войната в Украйна продължават да влияят на световната икономика.

„Няма много знаци на хоризонта, които да ми показват, че периодът на високите цени е отминал“, каза Скот Браун, икономист по въпросите за земеделието в Университета в Мисури.

Главните фактори са войната и времето. Горещото и сухо време в Испания, Италия и части от САЩ ще намали производството на ориз следващата година според оценки на Министерството на земеделието на САЩ. Това вероятно ще означава скок в цените на ориза.

Агенция смята, че глобалното производство на пшеница и царевица ще спадне съответно с 1% и 2.6% през следващата година. Производството на пшеница в Украйна ще се свие с 41%, а износа й ще намалее наполовина, според USDA.

„В момента има толкова много несигурност и неизвестни, че като потребител бих очаквал голяма нестабилност в цените на храните занапред, казва Браун.