В продължение на десетилетие Берлин имаше морален и финансов авторитет в Европейския съюз, като направляваше политиката и играеше ролята на "лошото ченге" спрямо по-слабите южни икономики. Енергийната криза наруши този баланс.
Зависимостта на Германия от Русия разкри недостатъците на нейния икономически модел - високоинтензивна индустрия, работеща с евтин газ, както и слепотата на политическата класа за зависимостта ѝ от Кремъл. Докато Берлин все още се справя с шока, южната част на Европа става все по-настойчива. Това не е отмъщение за годините на строги икономии, ръководени от Германия, а рекалибриране на силите, което в крайна сметка може да доведе до по-здрав ЕС, пише Мария Тадео за Bloomberg.
Да вземем например испанците:
Тереза Рибера, испанският министър на екологичния преход, отвърна на удара срещу предложението на Европейската комисия, изискващо от всички 27 държави-членки да намалят потреблението на енергия с 15 % тази зима. В отговора си Рибера твърди, че Мадрид си е написал домашното. Тя е малко изложена на риск от Русия и е инвестирала много във възобновяеми енергийни източници; най-важното според нея е, че Испания е "живяла в рамките на възможностите си". Този удар повтори езика на германските упреци в разгара на европейската финансова криза - когато Берлин разписа най-големите чекове в замяна на структурни реформи, които задълбочиха икономическия спад на южната част на Европа.
Отговорът беше необичайна проява на смелост за страна като Испания, която обикновено е нетен бенефициент на европейско финансиране. Реакциите на отговора бяха разделени между тези, които твърдяха, че е крайно време да се посочат проблемите на Берлин, и тези, които се опасяваха, че подобен език рискува да разпали старо напрежение.
Според мен коментарът на Рибера беше смесица от двете, отразявайки раздразнението от нежеланието на Германия да признае грандиозния провал на своята политика спрямо Русия. Докато всички останали сякаш са осъзнали, че "Произведено в Германия" е изградено върху нестабилна основа, Берлин все още не е е готов да си го признае преди да поиска помощ.
Испания беше сред първите, които алармираха за енергийната криза, точно когато Путин започна да свива предлагането и пазарът започна да показва признаци на напрежение в края на миналата година. Испанският министър-председател Педро Санчес, който също е подложен на огромен натиск за намаляване на инфлацията и сметките за енергия у дома, предположи през есента на миналата година, че растящите цени на енергията ще изискват съвместен европейски отговор.
Мадрид твърди от известно време насам, че се нуждае от по-добра енергийна свързаност с останалата част на Европа. А намаляването на потреблението у дома няма да помогне на страни като Германия, ако Мадрид не може да изнася излишъка си. Искането на Испания не беше чуто и беше отхвърлено с аргумента, че Югът отново търси помощ.
Енергията се превърна в европейски проблем едва тогава, когато рисковете за Германия започнаха да изглеждат непреодолими.
Това отразява проблема на Европа с изготвянето на политики - и показва пътя към решението. Време е предложенията от Юга да бъдат взети по-сериозно. Пренареждането на баланса, ако доведе до подобряване на процеса на вземане на решения, би трябвало да бъде приветствано в Брюксел, където всеки лидер говори едновременно и пред вътрешната си аудитория, и пред своите колеги. За тяхна чест тази седмица лидерите на южните държави се споразумяха за сделка, предназначена за Германия, с рекордно бърза скорост, като преминаха отвъд реторичната съпротива.
Неуспехът на ЕС би бил глупав, недалновиден и най-вече победа за Русия. Кремъл беше изненадан от единството в Европа, а настройването на европейците едни срещу други щеше да унищожи това единство.
Испанският министър Рибера обобщи добре това след одобряването на сделката: В Европа "когато съседът вика за помощ, трябва да помогнете". Това е същият дух, който помогна на Европа да преодолее пандемията и накара Германия да премине червената линия, за да се съгласи на съвместен дълг - преломен момент за ЕС. Освен това, като се има предвид тяхната съвместна зависимост, европейските кризи са по същество кръгови - рецесия в Германия, най-голямата икономика в еврозоната, би била пагубна за всички.
Сблъсък между Севера и Юга ще върне Европа назад след десетилетие на съвместно решаване на проблемите. Но може би, като се има предвид размерът на германското фиаско и предизвикателствата, които то поставя пред цяла Европа, Берлин не бива да се изненадва, че Югът иска по-голяма дума.