В европейската енергийна криза цялото внимание е насочено към Германия и газа от Русия. Но Франция и нейният флот от ядрени реактори, които се борят с непрестанни проблеми, са поне толкова важни. Наистина, първият европейски град, който ще види спиране на електрозахранването, след като температурите паднат към края на годината, вероятно ще е Париж, а не Берлин, пише Хавиер Блас в свой коментар за Bloomberg.
С наближаването на зимата перспективите във Франция стават все по-лоши. Electricite de France SA, държавната компания, работи само с 26 от своите 57 реактора, като повече от половината от тях са подложени на спешни ремонти след откриването на спукани тръби. С атомни реактори, генериращи най-ниския дял от електроенергията в страната от 30 години, Франция е изправена пред електрическо „Ватерло“.
Спадът в наличността на ядрена енергия принуждава Франция да разчита повече от всякога на централи, работещи с газ, периодични вятърни и водни източници, както и на внос. Това повишава цената на електроенергията на пазара на едро за цяла Европа, като френските форуърдни цени скочиха до почти 1000% повече от средната им стойност за десетилетие до 2020 г.
В средата на лятото, когато търсенето на електроенергия във Франция се движи около 45 гигавата на час, това не е непреодолим проблем. Но в студена зимна вечер, когато френските домакинства могат да увеличат потреблението над 80 или 90 гигавата, това може да бъде катастрофално скъпо. Въпреки че френската икономика е по-малка от германската, търсенето на електроенергия във Франция надвишава това на съседите през зимата, тъй като домакинствата там разчитат повече на електричество за отопление и топла вода.
Въпреки че EDF обеща, че поне някои от нейните реактори ще бъдат отново пуснати навреме за по-студените месеци, компанията има неприятния навик да обещава прекалено много и да изпълнява недостатъчно. Сериозността на зимата може да бъде ключова: с всеки градус по Целзий под нормалното, търсенето на електроенергия във Франция нараства с около 2,5 гигавата на час - еквивалентно на мощността на две атомни електроцентрали.
По време на късно застудяване миналия април, френската мрежа беше принудена да издаде рядко оранжево предупреждение - второто най-високо - изисквайки домакинствата и компаниите да преминат към "умерено" потребление. Тези сигнали ще се превърнат в основен продукт през предстоящата зима и много вероятно ще ескалират до „червени сигнали“, които показват риск от спиране на тока, освен ако семействата и фирмите не намалят търсенето.
Търговците на електроенергия приемат риска сериозно. На пазара на едро референтният едногодишен френски договор за базова мощност скочи до рекордните 507 евро ($512) за мегаватчас, доста над германските цени от 350 до 370 евро за паралелния договор. Френските потребители на дребно засега са защитени благодарение на тавана на цените, но предприятията са напълно изложени на тях.
С настъпването на зимата ще стане много по-зле. За декември базовата френска електроенергия се търгува над 1000 евро, почти двойно по-висока от цената в Германия, докато пиковата мощност - обикновено вечер, когато семействата се събират за вечеря и отоплението е включено - сменя собствениците си на повече от 2000 евро. На практика това означава, че търговците очакват, че търсенето на електроенергия във Франция може да е толкова високо спрямо предлагането, че така наречените почасови цени ще се сблъскат с лимита от 4000 евро, определен от борсата, много пъти през декември. Пазарът, наясно с това, което идва, се опитва да убие потреблението преждевременно в опит да предотврати спирането на тока. Това е скъп начин да се опитате да принудите енергоемки компании, като например топилни заводи, да планират затваряне през декември.
Френският проблем се разпространява в останалата част от Европа, включително Обединеното кралство. EDF, отдавна източник на национална гордост, както и износ на евтина електроенергия, трябва да купува енергия, за да посрещне ежедневните нужди. По-рано този месец френската мрежа отправи спешно искане към британската мрежа за допълнителна мощност - и това беше през лятото, когато търсенето е ниско.
В миналото EDF е внасяла електроенергия на нетна основа само за няколко дни в годината, ако изобщо е внасяла. Например между 2014 г. и 2016 г. Франция не е внасяла енергия нито един ден. Но с нарастването на ядрените проблеми, тя разчита все повече на вноса. Миналата година купуваше електроенергия от чужбина в 78 дни. Досега тази година е била принудена да го прави в рекордните 102 дни.
Покупките на Франция оказват допълнителен натиск върху европейския пазар на електроенергия и газ, който вече е под напрежение. Ако френският президент Еманюел Макрон иска да помогне за облекчаване на европейската енергийна криза, той трябва да се съсредоточи върху вътрешния пазар. Оправянето на EDF трябва да бъде негов основен приоритет - много над телефонните му разговори с руския президент Владимир Путин.
Париж направи първа стъпка, като обяви национализацията на компанията на цена от 10 милиарда евро, макар и не по-рано от септември. Озадачаващо е, че Макрон все още не е назначил нов изпълнителен екип. Главният изпълнителен директор на компанията ще напусне, но може би чак през март 2023 г. Останалата част от висшия екип, включително ръководителят, отговарящ за ядрената енергия, който само наблюдава катастрофалното ѝ представяне през последните няколко години, изглеждат в безопасност на своите работни места засега. Макрон също така не е ограничил влиянието на профсъюзите в рамките на EDF - друг вечен проблем, който спъва реформата в компанията.
Времето изтича. Париж е възхитителен през есента и зимата; ще бъде много по-малко привлекателно, ако „Градът на светлината“ бъде принуден да потъмнее.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ енергията и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.