Поевтиняващият паунд не е признак само за относително слабото представяне на британската икономика, защото много фактори имат отражение върху обменните курсове. Не на последно място е и фактът, че паундът беше надценен в средата на 60-те години, когато всъщност цената му започна да се понижава, пише Стефан Уагстил за Financial Times.
Постоянният неуспех на Великобритания да управлява инфлацията до 90-те години имаше голямо влияние за подкопаването на паунда. Както и слабият растеж на производителността. Икономическото представяне на Кралството се подобри за известно време и паундът беше доста по-стабилен спрямо еврото в продължение на три десетилетия, дори като се има предвид ударът от Brexit.
На фона на множество прогнози на анализатори, че паундът ще отслабне допълнително през втората половина на 2022 г., британците са изправени пред предизвикателство, тъй като плащат в долари за голяма част от вноса си, включително на хранителни продукти и енергия.
Какво означава това за инвеститорите на дребно? Със сигурност няма повод за паника. Паундът е поевтинявал и преди и несъмнено ще отслабва отново. Това обаче е възможност за тях да преосмислят структурата на портфейлите си и да адресират ключов проблем – дълбокото инвестиционно пристрастие на мнозина в полза на акциите на Обединеното кралство за сметка на останалия свят.
Вярно е, че слабостта на паунда през тази година до голяма степен е отражение на силата на щатския долар, който е близо до 20-годишен връх спрямо търговско претеглена кошница с валути. Други основни валути също поевтиняват спрямо долара, включително еврото, което се обезценява с около 10% от началото на годината.
Повишаването на лихвените проценти в САЩ привлича инвестиции от цял свят: Федералният резерв действа по-агресивно от други централни банки, като разчита, че американската икономика ще се приспособи бързо. По-дълбоките опасения за британската икономика обаче също тревожат инвеститорите. Английската централна банка беше първата голяма централна банка, която миналата година повиши лихвите в борбата срещу инфлацията. Скорошното отслабване на паунда обаче отразява опасенията на трейдърите, че АЦБ може да се затрудни да продължи по същия път.
Не само британската инфлация – 9,4% през юни, е висока спрямо глобалните стандарти. Инфлацията в еврозоната е 8,6%, в САЩ – 9,1%, а перспективите за икономическия растеж отслабват бързо навсякъде на фона на забавящото се възстановяване от коронавирусната криза. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие очаква нулев ръст на брутния вътрешен продукт за следващата година – най-слабото представяне сред икономиките на Г-20 с изключение на Русия.
Това означава, че гуверньорът на АЦБ Андрю Бейли може да се окаже принуден да отложи лихвените повишения заради опасенията от рецесия. Това обезценява паунда.
Тазгодишните пазарни сътресения обаче дават възможност на британските инвеститори да разгледат баланса между местните си и чуждестранни акции. Глобалната разпродажба на акции засегна Великобритания по-малко спрямо останалите сходни пазари. От началото на 2022 г. американският индекс S&P се понижава с 18%, а глобалният индекс на MSCI – с 25%. Акциите в Обединеното кралство се представиха много по-добре, като FTSE 100, в който има множество представители на енергийния сектор, се понижи с едва три процента. Това може да се окаже възможност за тях да приберат печалбата у дома и да инвестират в чужбина.
Поглеждайки в дългосрочен план, Великобритания – след възстановяването през 90-те години и в началото на новия век, изостава от другите развити страни през последното десетилетие по отношение на растежа на производителността, инвестициите, разходите за научноизследователска и развойна дейност и реалните заплати. В бъдеще може да няма голяма промяна: Службата за бюджетна отговорност вече заяви, че Brexit ще бъде постоянна икономическа тежест.
Британските инвеститори реагираха, като през последните години пренасочиха пари от фондове, ориентирани към Обединеното кралство, към фондове, насочени към други пазари, по-специално към САЩ.
Като цяло обаче портфейлите на инвеститорите на дребно остават със силни експозиции към британския пазар. Проучване на Quilter от миналата година, проведено сред 1041 души с инвестиционни активи за най-малко 60 хиляди паунда, установява, че 64-процентен дял от анкетираните са инвестирали над 25% от средствата си в Обединеното кралство, докато британските акции представляват само 4 процента от световния индекс MSCI. Близо половината – 46-процентен дял - са имали над 50-процентна експозиция на портфейлите си към Великобритания.
Това всъщност не е толкова мащабно, колкото звучи. Икономиката на Обединеното кралство е отворена и нейният фондов пазар е доминиран от глобални компании — като групите от FTSE 100 генерират около 80-процентен дял от приходите си в чужбина.
Силните компании могат да преодолеят местните трудности: забележителни бизнеси са създадени в Обединеното кралство през последните 50 години - например Arm, Vodafone и Ocado. Други се разраснаха значително, включително AstraZeneca, Unilever и Diageo.
И все пак ограничаването до опитите да се изберат глобалните победители в Лондон не е достатъчно добро. Възможностите не са толкова много. Най-важното е, че пазарът е насочен към компании от енергийния и миннодобивния сектор. Тези дружества се справят добре сега заради високите цени на петрола, но едва ли в тях е заложено икономическото бъдеще. Липсват технологични компании, които със сигурност имат предимство в това отношение.
Дейвид Хенри, Quilter Cheviot, твърди, че моментът изглежда добър за напускане на Обединеното кралство. „Текущата точка е възможност поради глобалните разпродажби и настоящото превъзходство на пазара в Обединеното кралство“, отбелязва той.
Той подкрепя намаляването на вътрешния дял от портфейла от акции до около 20-35%, защото „е по-добре да имаме глобална диверсификация чрез инвестиране в най-добрите компании в света“.
Някои експерти обаче отправят предупреждения срещу прибързаните решения да се напусне даден пазар за сметка на друг. Те посочват, че настоящите оценки могат да имат нуждата от преразглеждане, ако очакваното забавяне се превърне в рецесия и корпоративните печалби се сринат.
Що се отнася до конкретните инвестиционни цели, Хенри залага на американски технологични компании, особено зрелите сред тях, генериращи печалби, като Microsoft и Amazon, които са в добра позиция да издържат на икономическо забавяне. Според него Apple не е така привлекателно, тъй като засегнатите от рецесията потребители може да се противопоставят на високите цени.
Други инвеститори виждат потенциал в континентална Европа въпреки руската заплаха за стабилността на енергийните доставки. Те предпочитат стабилни компании като Beiersdorf – германската група, която притежава Nivea; френският производител на хранителни стоки Danone; луксозни брандове, включително италианската Moncler.
Материалът има информативен характер и не е препоръка за взимане на инвестиционно решение.