Неканен гост от студения север се появи в разгара на поредната криза в италианската политика. И така, какво да правим с Владимир Путин?
Не е тайна, че връзките между Италия и Русия бяха твърде приятелски в близкото минало, което объркваше съюзниците и нараняваше доверието в Рим. Например, имате Матео Салвини от "Лигата", който веднъж се появи на Червения площад, облечен в бяла тениска с лика на Путин. Той има история на омаловажаване на враждебността на Кремъл и открит флирт с руските националистически партии.
Има и цял каталог от снимки на Путин и Силвио Берлускони – бившият италиански премиер и основател на Forza Italia – облечени в ленени ризи, прегърнати и усмихнати, наслаждаващи се на обяд заедно през годините, било то на италианския бряг или на Черно море. Приятелите си разменят комплименти от десетилетия и дори споделят възглед за света, който поставя Италия в противоречие с останалите страни от Г-7.
Италианската политическа класа има странно очарование от Русия. Но без значение кой ще ръководи следващото италианско правителство, сега не е моментът да се отмени ястребовия завой на Марио Драги срещу Русия.
Честно казано, Берлускони не е толкова доволен от Путин в наши дни. Той каза на своите поддръжници, че е натъжен от нахлуването на Путин в Украйна. Това вероятно се дължи и на Драги, който по време на премиерския си мандат премахна всяка неяснота, останала от предишни правителства.
Той отклони Италия от приятелски настроените към Русия изявления, за да стане един от най-отявлените критици на Путин в Европейския съвет. Той изигра ключова роля в разработването на санкции, насочени към Руската централна банка и се застъпи за статута на Украйна на кандидат за членство в Европейския съюз. Новият му подход беше олицетворение на неговото пътуване — заедно с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц — до Киев, за да потвърдят съвместната си подкрепа за суверенитета на Украйна. Това е образ, който ще остане в италианската история.
Някои в Италия твърдят, че позицията на Драги е ускорила падането му в немилост, защото е засилила напрежението в неговата коалиция. Но Драги не се разкайваше за промяната на курса към Русия, повтаряйки, че това е правилното и почтено нещо. Неговият наследник трябва да запази курса.
Ако проучванията са верни, следващото правителство може да бъде дясна коалиция, водена от "Братята на Италия" заедно с "Лигата" и Forza Italia. Това е достатъчно токсична комбинация на фронта на външната политика, за да повдигне вежди във Вашингтон и Брюксел. Берлускони и Салвини ще играят централни роли в такова правителство.
Джорджия Мелони, ръководителят на "Братята на Италия", не е тествана на международната сцена и няма опит извън Италия. Въпреки това Мелони се опитва да смекчи имиджа си, за да разшири привлекателността си у дома и да изглежда по-малко радикална в чужбина. В едно от първите си интервюта след свикването на изборите на 25 септември Мелони каза пред италианския вестник La Stampa, че нейната политика няма да се промени от тази на Драги: запазване на санкциите срещу Русия и застъпничество за повече оръжия за Украйна, за да може да отвърне на удара. Тя също така потвърди атлантизма на Италия, термин, използван в страната за определяне на силни връзки със САЩ и НАТО.
На пръв поглед Мелони играе умерената карта. Въпросът е дали тя мисли сериозно, или това са просто тактики, за да се рекламира и да обрисува "Братята на Италия" в по-приятна светлина. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Скорошно проучване на Европейския съвет за международни отношения описва нейните избиратели като по-скептични за войната в Украйна, отколкото нейните изявления предполагат: повече от половината от нейните избиратели са против изпращането на оръжия в Украйна и повече от 30% от нейните поддръжници обвиняват Запада и Украйна за войната. Така че, предвид нейната разделена база, не е сигурно, че Мелони ще продължи пътя, начертан от Драги. И това може да стане по-трудно, тъй като икономическото въздействие на санкциите става все по-трудно за управление без решително лидерство. Нейното вече е под въпрос.
Все пак гласът на Италия има значение. Тя е член-основател на ЕС, член на Г-7 и един от първоначалните основатели на НАТО. Докато театралните изяви често отвличат вниманието от международното значение на страната, Рим все още е мощен играч в европейските кръгове. Решителността на Италия ще бъде от ключово значение за определянето на нови санкции и за по-дълго прилагане на съществуващите от Брюксел, където всеки пакет трябва да бъде одобрен с единодушие.
С оттеглянето на Драги от поста Путин несъмнено ще подложи на изпитание решимостта на неговия наследник, може би надявайки се, че старите приятелства могат да доведат до по-меки санкции и натиск върху Украйна да приеме диктуван мир. Италия не може да попадне в капана; не трябва да се превръща във врата на Русия към Европа. Ако това се случи, щетите за блока, който е изправен пред най-сериозното си геополитическо изпитание досега, ще бъдат огромни.
Това трябва да е ясно на всеки, който следва да води Италия. Запазването на решителността и фокуса, вложени от Драги върху външната политика, е първата стъпка за установяване на доверие сред неговите европейски съюзници. Всички пътища водят към Рим, но когато става въпрос за Русия, не може да има път за помирение, докато Путин води война.