Инвеститорите се готвят за дълга игра срещу инфлацията

Неуверени след обещанията на централните банки да овладеят инфлацията, много инвеститори търсят активи, които да защитят портфейлите им в годините на спад в стойността на парите, пише Reuters.

Фондовете купуват обвързани с инфлацията облигации и недвижими имоти, докато правят дългосрочни залози за по-силно представяне на акциите на компании от индустрии като дърводобивната и земеделската.

„Новата цел е да се запази покупателната способност на портфейла“, заяви Паскал Бланк, ръководител на инвестиционния институт в Amundi – най-големият фонд мениджър в Европа. Коментарът му се отнася за търсенето на активи, които носят възвръщаемост, съответстваща или надминаваща нивото на инфлацията.

Възраждането на инфлацията след дългите години на спокойствие разтревожи централните банки.

Очаква се Федералният резерв да повиши лихвите по-късно в сряда с още 0,75% до диапазон между 2,25% и 2,5% - най-високото ниво от 2019 г. насам. Гуверньорът на централната банка Джером Пауъл вероятно ще потвърди решимостта на институцията да върне инфлацията към целевите нива, дори това да означава насочване на икономиката към рецесия.

Централните банкери са на прав път, ако се вярва на пазарите. Базираните на пазара показатели за инфлацията се понижават към целта на централната банка.

Очакванията за дългосрочната инфлация в еврозоната също се понижават от май.

Все пак много инвеститори се готвят за продължителен период на „неотстъпчива“ инфлация – нещо подобно на 70-те години на миналия век, белязани от нисък растеж и увеличаващи се цени, като не очакват инфлацията да се забави до нивото от 2%, което целят централните банки.

Последното месечно изследване на Bank of America установява, че устойчивата инфлация е най-голямото опасение сред фонд мениджърите, управляващи активи на стойност 800 милиарда долара.

Без Волкър

Зад тези тревоги стоят два основни фактора.

Първо – централните банки ще се сблъскат с инфлационните ефекти в условията на затегнати вериги на доставка и пазари на труда, заедно с нарастващи разходи за преминаване към по-екологична глобална икономика – фактори, на които конвенционалната парична политика има ограничени възможности да се противопостави.

Вторият проблем могат да са самите централни банки.

На фона на инфлацията, надвишаваща четири пъти целевите нива, е трудно да не се погледне назад към примера на Пол Волкър, гуверньорът на Фед, който повиши лихвите до 20% през 80-те години на миналия век, тласкайки икономиката към рецесия, за да успокои двуцифрената инфлация.

Малцина смятат, че централните банки днес споделят решимостта на Волкър за забавяне на инфлацията или могат да пренебрегнат удара върху икономиките, особено като се има предвид, че настоящите високи нива на дълга затрудняват кредитополучателите да се справят с рязко повишаване на лихвите.

Според Алекс Брейзър, BlackRock Investment Institute, инфлацията ще бъде много по-устойчива, отколкото пазарите очакват, защото Фед няма да си позволи толкова драстично увеличение на лихвите.

Бившият член на Комитета по финансова политика на Английската централна банка очаква Фед да повиши лихвите до 3,5%, като отбелязва, че рязкото забавяне на растежа би предизвикало „по-прецизен отговор“.

Резултатът ще бъде ниво от над 5% на инфлацията през следващата година и под 3% през 2024 г., смята той – далеч над междинните очаквания на Фед за ниво на индекса на потребителските цени от 2,6% през 2023 г. и 2,2% през 2024 г.

Джим Рийд, Deutsche Bank, смята, че Фед ще спре да повишава лихвите, преди да достигнат „рестриктивната“ територия от 5%, необходима за охлаждане на инфлацията, оставяйки „недовършена инфлационна работа“.

Без лесни пари

Всъщност изборът на инвеститорите да се предпазят от високата инфлация вероятно ще затрудни постигането на възвръщаемост спрямо периода на лесни пари от последните две десетилетия, когато инфлацията беше ниска и предвидима.

Крис Джефри, Legal and General Investment Management, очаква базова инфлация в САЩ от 4% през следващата година.

Освен имоти той купува акции на компании, занимаващи се с дървен материал и земеделска земя, както и ценни книжа, защитени от инфлация (TIPS).

Някои от активите, които се представяха силно през 70-те години, връщат блясъка си.

Проучване на Deutsche Bank показва, че златото, среброто и петролът са печелившите през 70-те години на миналия век със средна годишна възвръщаемост, коригирана спрямо инфлацията, от около 20%, следвани от имоти, алуминий, никел, царевица, соя и пшеница.

Последното месечно изследване на BofA показва, че „дългите“ борсово търгувани стоки и енергията са вторите най-популярни залози на трейдърите през юли.

Рийд изтъква, че превъзходството на индексите на акциите и облигациите през последните години се дължи на ниската и стабилна инфлация, но такава ценова стабилност вече не съществува.

Изследване на Deutsche отбелязва реални загуби от около един процент годишно за индекса S&P 500 през 70-те години.

Още по темата

Виско: Инфлацията скочи над очакваното

Credit Suisse очаква пик на инфлацията в САЩ през Q3

ЕЦБ очаква инфлацията да се задържи

Citi: Трябва да се борим за защита на ръста, а не с инфлацията

Рязък спад на инфлацията в еврозоната през 2023 г. изглежда вероятен

Георгиева: Приоритет номер едно е борбата с инфлацията, част 5