Политическата криза в Рим заплашва европейския фонд за възстановяване за 800 млрд. евро

Примерът на Италия ще покаже доколко успешни са усилията на ЕС за общо емитиране на дълг

13:40 | 27 юли 2022
Обновен: 16:39 | 27 юли 2022

Автор: Николета Рилска

Снимка: Francesca Volpi/Bloomberg

Политиците и инвеститорите в Европа се опитват да оценят какво ще значи колапсът на правителството на Марио Драги за европейския фонд за възстановяване от коронавирусната пандемия за 800 милиарда долара, чийто най-голям реципиент е Италия, пише Financial Times.

Фондът е най-амбициозният съвместен икономически проект на Европейския съюз след еврото, който обединява страните членки около емитирането на съвместен дълг от Европейската комисия в безпрецедентен мащаб. Само на Италия бяха отпуснати средства в размер на 200 милиарда евро, считани за жизненоважни за рестартирането на хронично изостаналата икономика на страната.

Подобно на други държави, Италия се съгласи на амбициозен график от реформи и инвестиционни цели за отключване на траншовете със средства от ЕС. Преждевременната изборна кампания обаче поставя под съмнение възможностите на страната да изпълни крайните срокове през тази година – опасения, признати от президента Серджо Матарела, когато разпусна парламента миналата седмица.

„Има основни крайни срокове“, предупреди Матарела. „Надявам се, че независимо от обичайните тонове на една кампания, всеки ще даде своя градивен принос“, добави той. Италия получи 46 милиарда евро след първоначалните реформи миналата година. Рим подаде второто си искане за плащане от 21 милиарда евро, което в момента се оценява от Комисията.

Но тъй като изборите са насрочени за 25 септември, съществуват въпроси дали Италия може да изпълни етапите на реформите си, планирани до 31 декември, за да получи още 19 милиарда евро – около един процент от БВП. Необходимите мерки включват приемането на нов закон за конкуренцията, данъчна реформа и преразглеждане на съдебните процедури за ускоряване на съдебните процеси, които са най-бавните в Европа.

Анализаторите на Goldman Sachs посочиха в бележка от понеделник, че виждат значителни предизвикателства свързани с италианския дълг от повишената политическа несигурност и потенциални забавяния в прилагането на планираните инвестиции и реформи според фонда за възстановяване.

Въпреки че Драги, бивш гуверньор на Европейската централна банка, осигури междупартийна подкрепа за плана, има опасения, че изпълнението ще се провали без него, застрашавайки инерцията на реформите и фискалната дисциплина.

Джорджия Мелони, лидер на крайнодясната "Братя на Италия", която според социологически проучвания може да бъде най-голямата партия в парламента след изборите през септември, отбеляза пред вестник La Stampa през уикенда опасенията си, че средствата за възстановяване не се използват в райони, където Италия има конкурентни предимства.

И все пак всяко значително прекъсване или отклонение от програмата за реформи и инвестиции би застрашило пълния достъп на Рим до средствата.

"Следващото правителство на Италия не може да очаква Брюксел да предоговори основите на финансирания от ЕС 200 милиарда евро план за възстановяване от Covid-19 и трябва твърдо да се придържа към обещанията за реформи, поети от Рим", предупреди Паоло Джентилони, комисар по икономическите въпроси на ЕС, в интервю за Financial Times в сряда.

Той каза, че е в интерес на Италия да продължи с прилагането на реформите, за да рестартира слабо представящата се икономика, без значение кой спечели предсрочните избори през септември.

„Знаете латинското pacta sunt servanda – споразуменията трябва да се спазват“, каза бившият премиер. „Прилагането на този план е от съществено значение.“

Въпреки че европейски служители може да одобрят корекции в плановете за възстановяване на държавите-членки, за да отразят енергийната криза в ЕС или нарастващите разходи, каза Джентилони, Брюксел няма да се съгласи да „прекроява плановете от нулата или да ги променя из основи“.

Това може в крайна сметка да подкопае способността на държава членка да изпълни плана навреме, каза той и добави: „Ако не успеете да похарчите тези пари, това би било много, много лош сигнал за Европейския съюз.“

Италия няма да е единствената жертва. Въпреки че фондът беше договорен като еднократна мярка в отговор на икономическата криза, предизвикана от пандемията, привържениците на по-дълбока фискална интеграция в ЕС гледат на него като на потенциален прецедент за по-нататъшни съвместни действия.

Ако схемата се провали в Италия, това ще увеличи скептицизма в северноевропейските столици, които са дълбоко подозрителни към емитирането на съвместни дългове.

„Цялата идея за съвместно вземане на заеми от ЕС е заложена на карта“, коментира Луиджи Сказиери, Center for European Reform. Според него успехът на фонда до голяма степен зависи от това какво ще се случи в Италия.

Някои италиански анализатори твърдят, че новата администрация има силен стимул да се придържа към плана, тъй като в противен случай ще се изправи срещу обществения гняв, защото не е успяла да осигури средствата.

Миналата седмица ЕЦБ повиши залозите за Италия, като заяви, че придържането към плановете за възстановяване на ЕС ще бъде взето под внимание, когато се оценява дали дългът на дадена държава отговаря на условията за нейната нова програма за изкупуване на облигации.

Спредът по доходността между 10-годишните държавни ценни книжа на Италия и Германия, ключов показател за риска, се увеличи до около 2,3 процента след трусовете, довели до свалянето на правителството на Драги. Спредът беше на ниво от около 1,85% пункта в началото на юли.

Според Микеле Герачи, бивш служител в Министерството на икономическото развитие на Италия, отбелязва, че всяко дясноцентристко коалиционно правителство - най-вероятният резултат от изборите през есента според настоящите проучвания - ще остане ангажирано с плана и може дори да се стреми да го подобри.

„Реформите и по-ефективната икономическа система са в ДНК-то на дясноцентристите“.

И все пак Брюксел не гледа с добро око на опитите на страните членки да предоговарят споразуменията и запазва свободата си да преоцени отговора си на подобни искания или на неспазването на дадени срокове.

Натали Точи, Institute of International Affairs, смята, че напускането на Драги е лишило Италия от ефективен защитник в Брюксел, което може да повлияе на начина, по който Комисията гледа на събитията в Рим.