Искаме или не, живеем в глобализирана икономика. Начинът, по който определяме или измерваме глобализацията може да варира, но обикновено тя означава по-голяма финансова интеграция между държавите, както и повече политическо сътрудничество, имиграция и търговия със стоки и услуги. Във всички тези области глобализацията в последно време е във възход, пише Алисън Шрагер за Bloomberg.
Някои икономисти, експерти и политици твърдят, че глобализацията е достигнала своя връх и сега ще започне да се обръща. Найл Фъргюсън предвижда, че този период на глобализация е започнал да избледнява благодарение на пандемията. Икономистът от Харвард Дани Родрик обявява края на неолиберализма.
Но глобализацията не е фаза; това е сила, която не може да бъде спряна.
През цялата епоха след Втората световна война имаше съгласуван тласък към повече глобална интеграция. С края на войната световната общност създаде няколко големи институции (Световната банка, Международният валутен фонд, Организацията на обединените нации и други подобни), за да улесни сътрудничеството и търговия и да избегне грешките от миналото. Но след падането на Берлинската стена глобализацията наистина се ускори неимоверно.
Краят на Студената война, подобряването на технологиите, които улесниха търговията (особено на услуги и информация) и интелектуалната среда благоприятстваха всичко глобално. Държавите свалиха митата и рекордно количество капитали и стоки преминаваха през границите. Това може да се види в индекса на глобализацията KOF, който включва различни мерила за икономическа и политическа интеграция.
Но ако се вгледате внимателно в индекса, има забавяне на темпото на глобализация през последното десетилетие. Тя е достигнала своя връх през 2008 г., ако се измерва като процент от БВП.
Последните няколко години ни накараха да поставим под въпрос полезността на глобализацията. Тя изпълни много от обещанията си; повече от милиард души вече не живеят в бедност. Стоките и услугите са много по-евтини, а диверсификацията направи икономиката по-малко рискова. Но има и проблеми. Потокът от милиарди по-нископлатени работници на глобалния пазар много бързо измести много хора в по-богатите страни от работните им места и влоши неравенството в държавите. Доларизацията означава, че някои развиващи се страни са изправени пред нестабилност на валутата, тъй като чуждестранните инвеститори изтеглят парите си при първите признаци на проблеми.
Следователно не е изненада, че има обратна реакция срещу глобализацията, придружена от политики за нейното забавяне или дори обръщане. Пандемията, която доведе до липси, когато търговията се забави, засили разочарованието от глобално интегрираните вериги за доставки. Всички политически сили настояват за индустриални политики, които субсидират местното производство на определени стоки. Има повече мита за някои стоки и ограничения върху капитала. МВФ, някога най-големият шампион на глобализацията, сега подкрепя капиталовия контрол.
Перспективата изглежда още по-страшна. Някога неудържимата икономика на Китай, която бе голяма сила в подема на глобализацията, вече не изглежда толкова добре. Възможно е светът вече да не може да разчита на Китай за евтини и изобилни стоки. Междувременно растящият долар и лихвените проценти ще окажат натиск върху развиващите се страни, което ще ги направи още по-скептични към световните пазари.
Нищо не трае вечно. Човешкият прогрес се спъва и може да спре. Глобализацията обаче не отива никъде. Първо, твърде трудно е да се разпуснат много от тези взаимоотношения. Всички вече сме заедно, активите и стоките все още се оценяват в долари и чужденците все още притежават много американски облигации. Производството зависи от междинни стоки, произведени по целия свят, които са не само по-евтини, но и произведени с умения, които вече нямаме. Неотдавнашният опит на Америка да възстанови производството на полупроводници илюстрира защо индустриалната политика е много по-трудна, отколкото изглежда, и не е добро решение за структурната загуба на работни места.
Второ, ползите от глобализацията са твърде добри, за да се откажем от тях. Много хора вече не живеят в бедност и светът е свикнал с по-евтини неща. Виждаме колко разрушително и болезнено беше връщането на инфлацията както в икономически, така и в политически аспект. Деглобализацията би влошила много инфлацията, а никой не иска това. Оказва се, че политиците са доста гъвкави по отношение на политическите си възгледи (например постепенно премахване на изкопаемите горива), ако това може да осигури по-ниски цени. Големите приказки за отстъпление от глобализацията може да са следващата популистка позиция, която ще пропадне.
Икономическите и политически тенденции, които заплашват глобализацията, не са толкова зловещи. Кен Моелис, основател и главен изпълнителен директор на Moelis & Co., е загрижен, че ще има отдръпване от глобализацията, защото войната в Украйна разкри колко сме уязвими спрямо чуждите държави. Но това само показва колко рисковано е да зависиш от която и да е държава, включително и от твоята собствена.
В бъдеще страните ще се нуждаят от повече диверсификация, когато става въпрос за това откъде да получават своите стоки и стоки, не от по-малко. Може да не сме зависими от Китай с неговото застаряващо население и несигурно икономическо бъдеще, а производството да идва от по-млади страни на африканския континент, които все още могат да се възползват от по-голяма икономическа интеграция.
Глобализацията далеч не е съвършена, но в крайна сметка прави живота ни по-добър. Новите тарифи и индустриални политики ще ни върнат няколко стъпки назад към протекционизма, но засилената търговия може да облекчи ценовия натиск и да поддържа желанието за по-голяма интеграция. Тонът на идеите за глобализацията може да се е променил, но духът е излязъл от бутилката и няма как да бъде върнат.