Ако смятате, че Федералният резерв има проблеми с преодоляването на инфлацията, помислете за Европейската централна банка. В четвъртък президентът Кристин Лагард обяви първото увеличение на лихвените проценти на ЕЦБ от 11 години насам - по-голямо от очакваното увеличение, което доведе основния лихвен процент от минус 0,5% до нула. Тя също така представи инструмент за защита, за чрез който ще се изкупува дълг. Той е предназначен да предпазва от „неоправдана, хаотична пазарна динамика“, пише Bloomberg.
Въпреки че са добри, тези мерки в никакъв случай не гарантират нормално връщане към икономическа стабилност.
Цените в Европа се повишиха с близо 9% през годината до юни, приблизително толкова бързо, колкото инфлацията в САЩ - но причините се различават по начини, които правят задачата на ЕЦБ много по-трудна. Твърде голямото търсене, нещо, с което паричната политика може да се справи, изигра водеща роля в САЩ. В еврозоната не е съвсем така: шокът доставките поради войната на Русия срещу Украйна и прекъсванията на енергийните доставки е много по-силен, стеснявайки обхвата на централната банка за действие.
Безработицата е по-висока в Европа, отколкото в САЩ, което увеличава рисковете от прекалено затягане. Най-лошото от всичко е, че условията варират значително сред членовете на валутната зона: някои са в добра позиция да се справят с по-високи лихви, а други, обременени с тежки дългове, не са.
Това е много трудна задача за една централна банка - и това, че европейските правителства са в хаос, не помага. Във Франция президентът Еманюел Макрон вече не управлява мнозинството в парламента. Новият лидер на Германия Олаф Шолц се затрудни да обясни политиката си по отношение на Украйна и сега трябва да се бори с нови съкращения на доставките на газ от Русия. Широко уважаваният премиер на Италия Марио Драги подаде оставка, разочарован от отказа на законодателите да работят заедно с него.
На фона на този лидерски вакуум Лагард и колегите ѝ правят всичко, което могат. Предвид обстоятелствата нежеланието им да повишат лихвите преди това беше оправдано. Това първо неочаквано голямо увеличение има смисъл, защото инфлацията се влоши и ЕЦБ трябва да покаже, че работи. И Лагард е права да не дава обещания за това накъде ще тръгнат лихвите оттук нататък, подчертавайки, че това ще зависи от развитието на условията. (Между другото, за Фед би било добре да възприеме същия подход към собствените си бъдещи насоки.)
От друга страна, ще е необходима по-голяма яснота относно новия инструмент за „анти-фрагментация“. Той ще позволи на централната банка да купува облигации на страни, които се борят да обслужват дълговете си и са изправени пред високи лихвени спредове. Лагард изложи общи принципи, но не искаше да се насочва към подробности. Тя отказа да каже дали италианският дълг е в нейния списък, заявявайки, че ЕЦБ ще запази свободата си на преценка в рамките на фискалните правила на еврозоната. В момента е възможно дори самата ЕЦБ да не знае какво означава това, да не говорим за анализаторите, които изучават нейните изявления.
Те скоро ще разберат, защото новият инструмент вероятно ще бъде тестван. Финансовите пазари първоначално бяха впечатлени от изявленията на Лагард, но настроението не продължи и еврото се отказа от ранните си печалби. Силно обезценената валута също допринася за инфлацията. Спредовете по италианския и другите дългове не са се стеснили. А енергийната криза вероятно ще се влоши, преди да се подобри.
Накратко, наполовина изграденият фискален и паричен съюз на Европа е изправен пред нова буря. Няма да му е лесно да посрещне това предизвикателство, освен ако правителствата членки не се активизират. Преди всичко, те ще трябва да си сътрудничат по-тясно в управлението на дълговете си и споделянето на тежестта на енергийната криза - работа за политици, а не за бюрократи. Ако очакват просто да стоят настрана и да оставят на ЕЦБ да направи всичко, скоро ще бъдат разочаровани.