Как и защо Китай централизира търговията си с желязна руда?

Китай постави началото на едно от най-големите сътресения на глобалния пазар на желязна руда за последните десет години. Новосформирана държавна група ще играе ролята на хъб, който ще покрива различни аспекти от веригата на стойност – от мащабни инвестиции в нови миннодобивни проекти в Западна Африка до закупуване на суровини за производство на стомана от международни доставчици, пише Bloomberg.

Всичко това се случва на фона на смущенията, свързани с новите коронавирусни огнища, и нарастващото геополитическо напрежение, което подчертава заплахите за световните вериги на доставка и издига въпроса за сигурността на доставките до полезрението на китайския президент Си Дзинпин. Миннодобивните компании Rio Tinto Group, BHP Billiton и Vale SA ще трябва да положат усилия, за да разберат какво точно планира да направи Китай.

1. Какво представлява новата компания?

China Mineral Resources Group е създадена на 19 юли в Сюнан – зеленият град на президента Си Дзинпин в провинция Хъбей – с регистриран капитал от 20 млрд. юана (3 млрд. долара). Това я поставя в една лига с китайската национална петролна и газова компания CNPC или с авиационния лидер Commercial Aircraft Corporation of China, Ltd. (COMAC). Операциите на групата обхващат добива, обработката и търговията с руда. Bloomberg News съобщи по-рано, че компанията ще управлява задгранични инвестиции, включително мащабния проект Simandou в Гвинея, който Китай вижда като решаващ за намаляване на зависимостта си от австралийската желязна руда.

2. Какъв е планът?

Целта е Китай да се справи с това, което според Пекин представлява дисбаланс на силите между организациите на глобалните миннодобивни гиганти, от една страна, и огромната, но фрагментирана стоманодобивна индустрия на Китай, от друга. Китай внася 1,1 млрд. тона желязна руда през 2021 г. на стойност от около 180 млрд. долара. В Китай има около 500 стоманодобивни фабрики, от които първите 10 компании допринасят за 40% от националното производство. Всеки от тези заводи за стомана е отговорен за закупуването на собствените си суровини, докато доставките на желязна руда, за разлика от тях, са силно концентрирани. Чрез централизирането на покупките Китай се стреми да спечели повече влияние пред доставчиците при ценообразуването.

3. Защо сега?

Източници, запознати с темата, споделят пред Bloomberg, че създаването на компанията е насърчено и наблюдавано отблизо от политическия елит в Пекин. Властите виждат консолидираната платформа за закупуване на ресурси като начин за укрепване на позицията на страната при преговорите за цените в една недружелюбна международна среда. Китайските лидери често обвиняват САЩ и техните съюзници, включително Австралия, че са се обединили, за да се опитат да потиснат глобалния възход на Китай. Към миналата година Австралия е генерирала над 60-процентен дял от китайския внос на желязна руда въпреки влошените отношения между двете страни.

4. Кой дърпа конците?

Яо Лин, бивш председател на Aluminium Corp. of China, или Chinalco, ще изпълнява ролята на председател. Генерален мениджър е Гуо Бин, вицепрезидент на China Baowu Steel Group Co. - най-големият производител на стомана в страната и основен потребител на желязна руда.

5. За какви обеми става въпрос?

Тъй като ръководителите на новата компания идват от двата най-големи производители на стомана в страната, се очаква тя да внася желязна руда от тяхно име. Baowu и Ansteel произвеждат общо над 230 милиона тона стомана годишно и се разширяват чрез сливане с конкуренти. Това показва, че новата компания вероятно ще внася най-малко 460 милиона тона желязна руда годишно, или повече от 40% от общото количество за Китай. В допълнение, включването на Simandou дава на новата група власт върху една от най-големите и важни нови мини в света, която според оценките на Rio Tinto може да произвежда 100 милиона тона руда годишно.

6. Каква е предисторията?

Преди 2010 г. цените на желязната руда бяха фиксирани за цяла година чрез договори между най-големите миннодобивни компании и най-големите производители на стомана в Европа и Азия. Но бързото разрастване на китайското търсене в началото на този век стимулира създаването на отделен спот пазар, който често не отговаря на годишните цени. Преговорите между Пекин и миннодобивните компании стават все по-напрегнати като BHP оглави инициативата за преминаване към плаващи цени, което остава в сила оттогава. Стоманодобивната индустрия в Китай редовно се оплаква от пазарния механизъм, особено когато цените са високи.

7. Какво казват компаниите?

Всеки опит да се промени тази търговия ще има последици за компании като BHP и Rio, които генерират повече от половината от приходите си от продажбата на желязна руда. Досега обаче миньорите не са предупредили публично за подобна възможност. Главният финансов директор на BHP Дейвид Ламонт заяви по време на бизнес форум в Мелбърн, че неговата компания вярва, че пазарите ще решат къде цената ще се базира на търсенето и предлагането според The Australian. Изпълнителният директор на Fortescue Елизабет Гейнс посочва от своя страна, че нейната компания ще продължи да оптимизира каналите за дистрибуция, за да отговори на нуждите на китайската стоманодобивна индустрия. Междувременно Филип Кирхлехнер, директор на Iron Ore Research изтъква, че ако се създаде картел при покупките, доставчиците може да решат да създадат своя собствена организация, като ОПЕК.

8. Има ли прецеденти при други суровини?

В Китай има различни неформални групи търговия в редица сектори. Големите държавни петролни рафинерии, включително Sinopec, купуват съвместно суров петрол от две години, като колективно подават оферти за определени руски и африкански сортове. Предприятията за преработка на мед, включително Jiangxi Copper Co., имат група, която колективно договаря договори за суровини с BHP и други миннодобивни дружества. Има повече от 10 членове, които генерират над 80% от вноса. Но това все още е доста по-малко от отделно юридическо лице, натоварено да бъде посредник за индустрията.

9. Ще проработи ли новата схема?

ова остава спорно и зависи от това какви са целите. Насочването на целия внос на желязна руда в Китай през едно предприятие би било силно трудоемък процес. И историята показва, че могат да се появяват множество трудности с централизираната търговия, включително корупция. И дори ако Китай натовари тази нова мегакомпания да купува за най-големите местни производители, не е задължително това да окаже влияние на спот цените. Скептиците все още твърдят, че търсенето и предлагането са по-важни.

Още по темата

Оптимизмът на производителите на стомана в Китай причини срива на желязната руда

Китай планира обща държавна платформа за закупуване на желязна руда