Войната в Украйна може би навлиза в нов етап, тъй като ракетните системи с голям обсег, доставени от САЩ, прекъсват засиленото настъпление на Русия в източната част на Донбас и отварят вратата за евентуална контраофанзива, пише Bloomberg.
Повече от 150 дни след инвазията на президента Владимир Путин все още не е ясно дали Украйна може да се възползва от "възможността", която ръководителят на британската разузнавателна служба MI6 Ричард Мур заяви миналата седмица, че се появява, имайки предвид, че руските сили "изчерпват силите си".
Но причините ръководството в Киев да се опита да извърши по-мащабно нападение се увеличават както на бойното поле, така и извън него. Сред тях са намаляващият брой на жертвите, неотдавнашното увеличаване на обявените от Русия териториални претенции, необходимостта от икономическо възстановяване в Украйна и глобалният спад, който може да окаже натиск върху съюзническите правителства да прекратят войната.
В неделя Институтът за изследване на войната заяви в ежедневния си доклад за сраженията, че украинската контраофанзива в южната част на Херсонска област може би вече е започнала.
В доклада на вашингтонския мозъчен тръст се посочва, че рязкото намаляване на руските артилерийски обстрели на главния фронт в Донбас от 15 юли насам се дължи на т.нар. мобилни системи за залпов огън HIMARS с обсег 80 км, които са поразили десетки оръжейни складове, снабдяващи руската фронтова линия.
Украинските сили са повредили всички мостове, които свързват руските сили в Херсон с техните снабдителни линии на източния бряг на голямата река Днепър.
"Имаме значителен потенциал за напредване на нашите сили на фронта и за нанасяне на нови значителни загуби на окупаторите", заяви президентът Володимир Зеленски след среща с ръководителите на службите си за сигурност.
Жертвите на Украйна на бойното поле са намалели до около 30 души на ден, в сравнение с високите стойности от 100-200 души на ден през май-юни, заяви Зеленски в интервю за "Уолстрийт джърнъл", публикувано в петък. Той отново изключи възможността за прекратяване на огъня, което да остави Русия да контролира завзетите от нея територии.
Всичко това показва, че войната навлиза в нова фаза, смята Филипс О'Брайън, професор по стратегически изследвания в университета "Сейнт Андрюс" в Шотландия. В първата руските сили се опитаха и не успяха да превземат Киев в бързо развиваща се операция. През втората те се изтеглиха на изток в опит да пробият път към победата, използвайки артилерия.
"Ако намаляването на руската огнева мощ в Донбас продължи, тогава на практика този фронт е замразен и въпросът става - могат ли украинците да ги изтласкат обратно?" каза О'Брайън.
В неделя Moscow Calling, руски канал в Telegram, направи същия преглед на войната, като заяви, че пристигането на HIMARS е поставило началото на трета фаза.
Несигурността обаче е голяма, включително заради възможността руските командири да възстановят линиите за снабдяване извън обсега на HIMARS или да активизират недостатъчно ефективните си военновъздушни сили, за да ги унищожат. Всяко от тези развития може да позволи на Русия да активизира операциите си и да затвори всеки ход на Украйна.
Не е ясен и капацитетът на украинските сили да си върнат руските териториални придобивки, без преди това да си осигурят още повече артилерия, бронирани машини и противовъздушни системи от съюзнически държави. Въпреки че от началото на инвазията на 24 февруари Киев е провел множество контраофанзиви, те са били в малък мащаб.
Неуспешно нападение може да струва на Украйна войски, които тя не може да си позволи да изгуби, както и да я изложи на ново нападение, смята европейски служител в областта на отбраната.
Въпреки това Зеленски обеща миналия месец да си върне загубените територии на юг, където руската окупация до Херсон е отрязала достъпа на Украйна до морето и е осакатила индустриалното й сърце по поречието на Днепър, като големите градове и заводи са на едва 50 км от фронтовата линия.
Миналата седмица външният министър на Русия Сергей Лавров добави още една причина за действие, като заяви, че Москва вече цели трайно да отдели Херсонската и Запорожската област от Украйна. Той ги оприличи на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска република, които Москва призна за независими в навечерието на инвазията.
Лавров се позова на по-нататъшните доставки на оръжия от съюзниците на Украйна, като заяви, че по-дългият обсег на оръжията поставя под заплаха Донецк, Луганск и Русия.
Според запознати Кремъл е наредил провеждането на референдуми за одобряване на анексирането на Херсон и Запорожие до 15 септември. По-голямата част от двете провинции са под руска окупация и подобни гласувания биха били незаконни. Въпреки това анексирането би повишило залозите за всяка контраофанзива, тъй като Кремъл би могъл да го представи като нападение срещу Русия.
Украйна също така е подложена на натиск да покаже на поддръжниците си в Европа и САЩ, че може да отвърне на удара, преди те да навлязат в период на енергийни кризи, инфлация и рецесия, причинени отчасти от войната.
"Честно казано, това ще бъде важно напомняне за останалата част от Европа, че украинците могат да спечелят тази кампания", каза Мур от MI6 в рядка публична изява на форума за сигурност в Аспен, "защото ни предстои доста тежка зима".
Основният проблем е, че докато Украйна получава все по-модерни оръжия, с които да се бие, Русия трябва да премине към все по-стари танкове, оръдия и ракети, заяви източник, близък до руското министерство на отбраната, който помоли да не бъде идентифициран.
Игор Гиркин, националист с 410 000 последователи в Тelegram, който остро критикува руското военно ръководство заради дезорганизираност и неефективност в кампанията срещу Украйна, заяви в неотдавнашна публикация, че има "див" недостиг на хора на фронта, а моралът е лош и войниците отказват да се бият. Той определи неотдавнашния напредък на руските сили в Украйна като "подобен на скоростта на костенурка".
"Нямаме с какво да атакуваме в дълбочина", казва Гиркин, който е руски гражданин и изигра важна роля в превземането на Крим от Русия през 2014 г., а седмици по-късно стана първият командир на подкрепяните от Русия сепаратистки сили в Донбас. Гиркин е съден задочно в Нидерландия, обвинен в убийство във връзка със свалянето на полет MH17 на Малайзийските авиолинии през 2014 г. над Източна Украйна, при което загинаха всички 298 души на борда. Той не признава съдебния процес.
Според неназовани източници, украинската контраатака на Херсон може да успее поне в краткосрочен план, тъй като разполага с повече войски в регион, където руските сили са сравнително слаби и са с гръб към река Днепър.
В края на краищата обаче "това все пак ще бъде битка между две артилерии, а това означава, че това, от което се нуждаем най-много, е повече артилерия”, каза Николай Белиесков, научен сътрудник в Националния институт за стратегически изследвания - мозъчен тръст на украинското правителство.
"Също така става дума за мобилност, повече бронирани машини, повече противовъздушна отбрана за прикриване на тези движещи се формирования и сигурни комуникации", каза Белясков.