Щатският долар продължава да поскъпва до рекордно високи нива за последните няколко десетилетия, а ефектите от ръстовете отекват по целия свят, пише The Wall Street Journal.
Доларовият индекс на WSJ, който претегля стойността на щатската валута спрямо кошница с 16 други валути, се повиши с 8,7% до юни, отбелязвайки най-силното си първо полугодие от 2010 г. насам. Към четвъртък (21 юли) валутата поскъпва с още 1,4% за месеца.
Въпреки че валутите на развиващите се пазари обичайно усещат натиска, когато инвеститорите се насочат към силния долар, тези на развитите страни също се обезцениха. Еврото поевтиня под паритет с долара миналата седмица до най-ниското си ниво от 2002 г. насам.
Поскъпването на долара беше насърчено основно от повишаването на лихвите в САЩ. Федералният резерв одобри покачване на основните лихви с 0,75 процентни пункта през юни – най-голямото от 1994 г. насам. Централните банкери сигнализираха, че е вероятно да повторят хода си и през този месец. Инвеститорите също се насочиха към САЩ като източник на относителна стабилност на фона на влошаващите се икономически условия. Когато чуждестранните инвеститори залагат на американски акции и облигации, доларът обикновено поскъпва.
Някои централни банки на развиващите се пазари също повишават лихвите в опит да овладеят инфлацията. Бразилската централна банка, например, започна цикъл на затягане през март 2021 г., когато лихвите бяха на рекордно ниските 2%. Това ниво достигна 13,25% през юни.
На развиващите се пазари има нетни изходящи потоци за четири милиарда долара, сочат изчисления на Института по международни финанси. Изходящите потоци, изключващи Китай, са на сходно ниво с тези от предишни макроикономически шокове, според главния икономист на организацията Робин Брукс, включително през 2013 г., когато Федералният резерв сигнализира, че ще отслаби програмата си за изкупуване на облигации. Изходящите потоци остават под нивото, което се наблюдаваше в началото на коронавирусната пандемия. Страните, които емитират дълг в чуждестранни валути, са изложени на риск, когато техните валути се обезценяват, защото това оскъпява изплащането на дълга. Правителствата, които изпаднат в дългова криза, рискуват достъпа си до международните пазари и способността да финансират жизненоважни функции.
Шри Ланка, например, изпадна в дефолт през май. Комбинацията от нарастващата цена на дълга и ускоряващата се инфлация остави страната без американски долари, с които да плаща вноса на основни стоки, включително горива и медикаменти.
Развиващите се страни имат различни нива на дълга в долари. Деноминираният в долари дълг, емитиран от правителствата в Аржентина, Украйна и Колумбия, надвишава 20-процентен дял от техните брутни вътрешни продукти към първото тримесечие, сочат данни на Института по международни финанси, докато за едва няколко азиатски и европейски страни този дял е под два процента.
Правителствата могат да хеджират риска срещу обезценяване на валутата чрез притежанието на активи в чуждестранни валути.
Тази способност да се хеджира рискът може да направи правителствата на развиващите се пазари по-устойчиви на периоди на обезценяване на валутите, отколкото в миналото, смята Брукс, и мнозина се справиха с пандемията без системни сривове. По-малките икономики са по-уязвими, добавя той.
Страните, които са нетни износителки, могат също да се справят по-добре със силния долар, защото имат достъп до щатската валута и са по-малко засегнати от увеличаващите се цени на вносните стоки.