350-метровата Lotus Tower, която се издига над хоризонта в столицата на Шри Ланка Коломбо, е една от най-високите сгради в Южна Азия. Финансирана от китайска държавна банка и проектирана да изглежда като гигантска лотосова пъпка, която ще разцъфне, тя е предназначен да бъде метафора за разцвета на икономиката на Шри Ланка и „блестящото бъдеще“ на двустранното сътрудничество между Пекин и Коломбо, пише Financial Times.
Вместо това кулата се превърна в символ на нарастващите проблеми, пред които е изправена китайската схема за задгранично кредитиране „Един пояс, един път“. Строителството страда от дълги забавяния и обвинения в корупция, повдигнати от тогавашния президент на Шри Ланка Майтрипала Сирисена срещу един от китайските изпълнители. Сега, три години след официалното й откриване, удобствата на кулата, включително търговски център, конферентен център и няколко ресторанта, стоят или недовършени, или до голяма степен неизползвани, докато навън по улиците възмущението от лошото финансово управление на Шри Ланка прерасна в народни протести.
„Това е нещо, без което щяхме да се справим по-добре“, казва Атула Кумарасири, собственик на книжарница, докато се насочва към кулата. „Каква е необходимостта от това? Това е пълен бял слон.
Шри Ланка е една от дузината развиващи се държави, които се надяваха да се възползват от скока в китайското международно финансиране през последното десетилетия под шапката на инициативата „Един пояс, един път“ Тя е не само най-големият външнополитически гамбит от основаването на Китайската народна република през 1949г., но и най-крупната програма за трансгранична инфраструктура, осъществявана от една страна.
Въпреки това голям брой проекти като кулата в Шри Ланка не успяват да донесат търговска възвръщаемост, докато огромните заеми, необходими за изграждането на такава инфраструктура, могат да изострят финансовия натиск върху уязвимите правителства.
Натискът вече се засили върху Шри Ланка, която изпадна в неизпълнение на външния си дълг през май и се превърна в първата държава в азиатско-тихоокеанския регион за последните 20 години, която фалира.
Подобно случаи стават все по-чести. Financial Times направи преглед на финансовата стабилност на инициативата „Един пояс, един път“, която беше възхвалявана от китайския лидер Си Дзинпин като „проектът на века“, и откри огромно количество неизпълняващи се заеми.
В много държави от Азия, Африка и Латинска Америка, проектът рискува да се превърне в поредица от дългови кризи. Това е изключително важен въпрос за развиващите се страни заради огромните обеми на инициативата „Един пояс, един път“. Откакто предложението за този проект бе представено за пръв път през 2013г., общата стойност на инфраструктурните проекти, осъществени от Китай, е достигнала 838 милиарда долара в края на 2021г. Според данни на мозъчния тръст American Enterprise Institute.
Но заемите, които финансират тези проекти, започват масово да изпадат в неизпълнение. Според данни на Rhodium Group, общата стойност на заемите към китайски институции, които е трябвало да се предоговарят през 2020 и 2021, е достигнала 52 милиарда долара. Това е три пъти повече от 16-те милиарда от предишните две години.
Рязкото влошаване на китайските международни заеми означава, че общо 118 милиарда долара в заеми са били предоговорени от 2001г насам или общо 16% от раздадените заеми.
На Китай се наложи да се справи с редица фалити по чувствителни международни заеми в последните години, но общата стойност на множеството предоговаряния е на практика първата международна дългова криза, стояща пред Китай.
„В момента наблюдаваме най-лошия период на натиск върху дълга от самото начало на инициативата „Един пояс, един път“, казва Матю Мингли, старши анализатор в Rhodium Group. „Пандемията от Covid-19 влоши съществуващите проблеми“.
Много от тези предоговаряния на заеми включват опрощаване на дълга, графици за отложено плащане и намаляване на лихвените проценти. Но след като все повече заеми от „Един пояс, един път“ започват да се провалят, Китай е принуден да предоставя множество „спасителни“ заеми на някои правителства, за да не позволи дълговите им проблеми да се превърнат в пълномащабна криза на платежния баланс.
Брадли Паркс, изпълнителен директор на AidData в колежа William and Mary в САЩ, казва, че въпреки че спасителните заеми помагат за предотвратяване на неизпълнението на задълженията, те не допринася много за разрешаването на основните финансови проблеми. „Мисля, че сега Пекин научава, че в някои случаи основният проблем не е ликвидността, а платежоспособността“, казва Паркс.
Паркс казва, че в продължение на почти пет години държавните финансови институции на Китай са се опитвали да поддържат правителството на Шри Ланка достатъчно ликвидно, за да обслужва старите си дългове по проекти и да избегне понижаване на суверенния кредитен рейтинг. Той обаче добавя: „Усилията им бяха грандиозен провал. Така че големият въпрос, на който Пекин трябва да отговори, е дали иска да участва в бизнеса със спасителни заеми в дългосрочен план“.
Мащабът на дълговата криза в страните от „Един пояс, един път“ започва да привлича вниманието и на световните лидери. През май германският канцлер Олаф Шолц вдигна тревога относно бумът на кредитирането от Китай към по-бедните страни, особено в Африка. „Има наистина сериозна опасност следващата голяма дългова криза в глобалния юг да произтича от заеми, които Китай е отпуснал по целия свят“, каза Шолц.
Подобни предупреждения засилват общото ниво на загриженост, изразено от Световната банка миналия месец, че развиващите се страни може да изпаднат в дългова криза в мащаб, наблюдаван за последно през 80-те години. Войната в Украйна, растящата инфлация, затягането на глобалните финансови условия и напрежението между САЩ и Китай са в основата на подобни неприятни сценарии.
„Всички това са рискове и ако те се материализират едновременно, това ще доведе до перфектна буря за световната икономика“, каза Айхан Косе, ръководител на отдела за прогнози на Световната банка. „Така че, разбира се, ние се притесняваме, че повече държави няма да могат да обслужват дълговете си.“
Китай се бори с дългови пожари на няколко фронта. AidData откри доказателства за десетки милиарди щатски долари в „спасителни заеми“, отпуснати от държавните институции на Китай под формата на краткосрочни инжекции в твърда валута, които позволяват на страните длъжници да обслужват заемите си и да избегнат неизпълнение.
Държавите, получаващи такива заеми досега, включват Пакистан, Аржентина, Беларус, Египет, Монголия, Нигерия, Турция, Украйна и Шри Ланка, казва AidData. Всяка от тези страни има кредитен рейтинг „боклук“ от агенции като Moody’s и Standard and Poor’s, което означава, че рискът от неизпълнение на държавния им дълг се счита за значителен.
Когато неизпълнението се случи, икономическите и политическите ефекти могат да бъдат светкавични. Въпреки това огромното изграждане на инфраструктура в много развиващи се страни по света с китайско финансиране е помогнало за стимулиране на развитието.
Има много примери за полезни проекти. 750-километрова железопътна линия от Адис Абеба до Джибути съкрати времето за пътуване между етиопската столица до ключовото пристанище от три дни на около 12 часа. По подобен начин нова линия от Момбаса до Найроби в Кения, която струва 3,2 милиарда долара, намалява значително времето за пътуване. Водноелектрическите язовири, построени от китайски подизпълнители в Уганда, са отворени като дестинации за туристи. Пътищата и тръбопроводите, изградени в Централна Азия и Югоизточна Азия, са тласнали развитието в тези страни.
Но когато тежестта на дълга се окаже непоносима, Китай често се оказва принуден да отпуска нови заеми или да се сблъска с по-широко бедствие, от което следва фалит. Пакистан, най-големият получател на финансиране по инициативата "Един пояс, един път" в света с общо 62 милиарда долара финансови обещания от Китай, е пример за това.
Исламабад, който се представя като „приятел на Китай при всякакви условия“, получи поредица от спасителни заеми, насочени към предотвратяване на фалита на държавата. Последният беше механизъм на стойност 2,3 милиарда долара, по силата на който консорциум от китайски банки обеща миналия месец да подсили предлагането на твърда валута на страната, позволявайки й да плаща на кредиторите поне още известно време.
Но валутните резерви на Пакистан остават на ръба, след като паднаха до по-малко от двумесечната стойност на цената на вноса. По-рано този месец МВФ се съгласи да отпусне 1,2 милиарда долара, част от пакет от помощи от 7 милиарда долара, за да предотврати криза в южноазиатската държава, но анализаторите казват, че финансите на Исламабад остават обтегнати.
Китай се отдръпва от „Един пояс, един път“
Подобни финансови проблеми предизвикват тихо, но фундаментално преосмисляне в Пекин, тъй като икономическите рискове по света се увеличават, казва висш правителствен съветник в Пекин, който пожела анонимност.
„Много инвестиции в страните от „Един пояс, един път“ нямаха търговски смисъл и на практика бяха форма на изтичане на капитал“, казва съветникът. „Нещо повече, икономическите перспективи в много страни от „Един пояс, един път“, начело с африканските, се влошиха драматично през последните години. За нас е наложително да помислим два пъти, преди да се впуснем в ново заемане.“
В допълнение, валутните резерви на Китай – които достигнаха връх от близо 4 трилиона долара през 2014 г. – са спаднали до малко над 3 трилиона долара, което прави твърдата валута, която китайските финансови институции използват, за да отпускат заеми на страните от „Един пояс, един път“, относително оскъдна.
Големият въпрос, пред който сега е изправен Китай, докато дълговата криза се разпространява на фона на забавящия се глобален растеж, е дали и до каква степен Пекин ще участва в многостранни програми за разрешаване на дългове в страните от пояса, един път.
Многостранният подход е контраинтуитивен за Пекин, тъй като инициативата „Един пояс, един път“ от самото начало е проектирана със строго двустранна динамика. Създадените отношения са между всяка страна длъжник и нейните кредитори в Пекин, а не между набор от страни, които да имат думата. Тайните, вградена в схемата „Един пояс, един път“, заедно с множеството участващи китайски финансови институции, всяка със собствена програма, допълнително усложнява нещата, казват банкери.
Има обаче първоначални признаци, че Пекин може да е склонен да приеме поне известна степен на сътрудничество.
След месеци на съпротива Пекин миналия месец седна с Франция като съпредседател на официалния комитет на кредиторите на Замбия. Това доближи Замбия една стъпка по-близо до спасителен пакет от $1,4 млрд. от МВФ. Но докато преговорите бяха описани като конструктивни, западни наблюдатели казват, че е твърде рано да се предполага, че Китай ще се присъедини към колективни действия другаде или дори че случаят със Замбия ще стигне до успешен край.
„Това е ангажимент, който са поели“, каза Еманюел Мулен, ръководител на френското министерство на финансите и председател на Парижкия клуб, относно ролята на Китай в Замбия. „Сега те трябва да изпълнят обещанието си.“
Кредитиране по проектите в „Един пояс, един път“ помогна на Китай да стане най-големият двустранен кредитор в света. За 74-те държави, класифицирани като страни с ниски доходи от Световната банка, той е по-голям от всички други двустранни кредитори, взети заедно.
Но нежеланието на Китай да се ангажира с други кредитори в уреждането на дълга е източник на разочарование в международните организации.
В изявление преди срещата на финансовите министри и управителите на централните банки от групата на големите икономики Г-20 миналата седмица, Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ, отправи поредния призив за спешни и решителни действия за справяне с дълга „от всички участващи".
„Големите кредитори – както суверенни, така и частни – трябва да се активизират и да изиграят своята роля“, каза тя. „Времето не е на наша страна.“