Настъпи краят на правителството на Марио Драги в Италия. Но Европа има нова политическа фигура на сцената. Последната италианска политическа криза, сложила край на 16-те месеца управление на правителството, принуди Драги, известен най-вече като перфектен централен банкер, да се покаже като политика, който винаги е бил. В пламенна реч в Сената в сряда Драги, който беше привлечен да ръководи коалиционно правителство и да извади Италия от пандемията, се представи като човек на народа. Отговорът на популистките партии беше да свалят правителството, пише Рейчъл Сандерсън за Bloomberg.
Появата на Драги като политическа сила обаче – ако той избере да продължи по този път, ще има огромно значение в дългосрочен план не само за Италия, но и за Европа.
Една седмица отново се оказа дълго време в политиката. На 14 юли бившият гуверньор на Европейската централна банка предаде оставката си на президента Серджо Матарела, след като най-голямата партия в коалицията отказа да го подкрепи при вот на недоверие. Миналата седмица Драги изглеждаше решен да се откаже, твърдят приближени до него хора. Тази седмица обаче ситуацията изглеждаше различно.
В пламенната си реч Драги обърна внимание на основния недостатък на неговата настояща роля: той не беше избран, а назначен. Тъй като отговорността на правителството му се измести от ясно очертано управление на пандемията, тази слабост затрудни управлението му. Обединяването на крайнодесните и популистките леви формации в неговата непокорна коалиция, докато Италия е изправена пред растящи цени на енергията и ускоряваща се инфлация на фона на войната в Украйна и възможно социално напрежение през есента, започна да изглежда все по-безнадеждна задача.
В сряда Драги заяви, че е решил да оттегли оставката си – в зависимост от подкрепата на политическите партии, поради „безпрецедентните“ призиви към него да остане – най-вече от над две хиляди кметове, които са подписали петиция за тази цел. Според Драги мнението на кметовете е от особено значение, тъй като те са в „ежедневен контакт със своите общности“.
Това беше достатъчно за популистите от „Пет звезди“ и крайнодесните от „Лига“ да тласнат правителството към труден край, след като се въздържаха да подкрепят Драги на вота на недоверие. В четвъртък Драги окончателно подаде оставка, която беше приета от Матарела, насочвайки Италия към избори не по-късно от октомври.
Крайно време е италианците да отидат да гласуват. Технократското правителство вече беше разтегнато отвъд границите си предвид нарастващите глобални предизвикателства. В контекста на политиката на Италия също не е чудно, че „Пет звезди“ и „Лига“ поискаха Драги да бъде свален от власт: той представлява най-голямата заплаха за тяхното съществуване.
Наличието на политическата сцена на човека, който през 2012 г. ясно заяви, че „ще направи каквото е необходимо“, за да спаси еврозоната, очевидно има огромен смисъл. Но то е поставено под въпрос.
Драги винаги е казвал, че няма да се кандидатира за длъжност, когато това правителство приключи. Има случай, който прави решението му разбираемо. Марио Монти, който ръководи технократско правителство по време на кризата в еврозоната, се провали ужасно, когато се кандидатира за политически пост. И все пак предложението на Драги да изтегли оставката си поражда очаквания, че той може да се откаже от решението си, ако стане ясно, че има обществена подкрепа към кандидатурата му.
Би било наивно да се вярва, че само исканията на кметовете подкрепиха политика Драги тази седмица. Глобални лидери от САЩ до Европа публично го помолиха да остане. 16-те месеца управление на Драги го превърнаха в задължителна част от западното лидерство.
Москва не скри радостта си, че Драги – твърд поддръжник на Украйна, може да си тръгне - и то само дни след напускането на Борис Джонсън в Обединеното кралство, друг съюзник на украинския президент Володимир Зеленски.
Драги също така е подкрепяна фигура от друго важно място: пазарите. Налице са притеснения от потенциален натиск върху доходността по италианските облигации поради напускането на Драги. Рейтинговите агенции Fitch и други предупредиха за ефекта върху италианския държавен дълг в момент, когато ЕЦБ вече се бори с инфлацията. Спредовете в доходността по 10-годишните италиански ДКЦ и по германските облигации се разшириха до над 240 базисни пункта в четвъртък – ниво, което традиционно се разглежда като поставящо рефинансирането на италианските банки и предприятия под сериозно напрежение. Този спред беше около 100 базисни точки в началото на управлението на Драги.
На този етап е сигурно, че значителна част от Италия подкрепя визията на Драги. Това е известна утеха, тъй като италианците се отправят да гласуват тази есен – близо 100 години, след като Бенито Мусолини получи подкрепата на парламента за пълна власт над правителството – решаващо събитие в подготовката за Втората световна война. Това странно съвпадение също трябва да накара всички да се замислят.