По време на посещението на американския президент Джоузеф Байдън в Саудитска Арабия светът беше толкова съсредоточен върху това как престолонаследникът Мохамед бин Салман ще отговори на молбата му незабавно да изпомпва повече петрол, че пропусна истинската бомба: нивото, на което производството на саудитски петрол ще достигне връх.
То е много по-ниско, отколкото мнозина очакваха. То е по-ниско, отколкото саудитците някога са предполагали. И тъй като светът все още е гладен за изкопаеми горива, това означава дългосрочни проблеми за световната икономика, пише Хавиер Блас в свой коментар за Bloomberg.
В продължение на години саудитските министри на петрола и кралските особи заобикаляха един от най-важните въпроси, пред които е изправен енергийният пазар: каква е дългосрочната горна граница на петролните находища в кралството? Предположението беше, че винаги могат да изпомпват повече и за по-дълго; и че ако саудитците знаят отговора, го пазят в тайна. И тогава, почти небрежно, в събота принц Мохамед съобщи новината, разкривайки, че крайният максимален капацитет е 13 милиона барела на ден.
Принц Мохамед формулира отговора си, като подчерта, че светът - а не само страни като Саудитска Арабия - трябва да инвестира в производството на изкопаеми горива през следващите две десетилетия, за да отговори на нарастващото глобално търсене и да избегне недостига на енергия. „Кралството ще изпълни своята роля в това отношение, тъй като обяви увеличение на производствения си капацитет до 13 милиона барела на ден, след което кралството няма да има допълнителен капацитет за увеличаване на производството“, каза той в широкообхватна реч .
Струва си да се повтори: Саудитска Арабия, притежателят на най-големите петролни запаси в света, каза на света, че в не толкова далечното бъдеще „няма да има допълнителен капацитет за увеличаване на производството“. Помислете върху това.
Първата част от съобщението му беше добре известна. През 2020 г. Рияд инструктира своя държавен петролен гигант Saudi Aramco да започне многогодишна програма за милиарди долари за увеличаване на максималния си производствен капацитет до 13 милиона барела до 2027 г. спрямо 12 милиона. Проектът продължава, като първите малки допълнения ще се включат през 2024 г., последвани от по-големи през следващите три години.
Но втората част беше напълно нова, определяйки твърд таван на много по-ниско ниво, отколкото самите саудитци са обсъждали в миналото. Още през 2004 и 2005 г., по време на последното голямо разширяване на Рияд, кралството направи планове да разшири капацитета си за изпомпване до 15 милиона, ако е необходимо. И нямаше предположение, че дори това повишено ниво е горна граница.
Например ръководителите на Aramco казаха на мозъчния тръст CSIS във Вашингтон през 2004 г., че компанията може да поддържа нива на добив от 10, 12 и 15 милиона барела на ден в продължение на 50 години, ако е необходимо. По това време Рияд се бореше срещу възгледите на покойния Мат Симънс, автор на много обсъжданата книга „Здрач в пустинята: Предстоящият саудитски петролен шок и световната икономика“. В книгата се твърди, че пикът на производството на саудитски петрол е точно зад ъгъла.
Една от причините, поради които Саудитска Арабия сега определя по-нисък таван на производството, може да е свързана с изменението на климата. Несигурен относно бъдещия растеж на търсенето на петрол, Рияд може да е изчислил, че е глупаво да харчи милиарди долари за нов капацитет, който може да не е необходим.
В речта си принц Мохамед подчерта „значението да се уверят инвеститорите“, че политиките „не представляват заплаха за техните инвестиции“, с цел да се избегне „нежеланието им да инвестират“. Не мисля, че принц Мохамед говореше за пари от "Уолстрийт" и хедж фондове, когато каза „инвеститори“. Това е термин, който обхваща и интересите на Саудитска Арабия.
Прогнозирането на търсенето на петрол е толкова изкуство, колкото и наука, а кралството е консервативно по природа. Преди десетилетие тогавашният министър на енергетиката на Саудитска Арабия Али Ал-Наими каза, че Саудитска Арабия ще има „късмет“ да изпомпва над 9 милиона до началото на 20-те години.
„Реалистично, въз основа на всички прогнози, които съм виждал, включително нашите, няма призив да надхвърлим 11 милиона до 2030 или 2040 г.“
Реалността се оказа много по-положителна, отколкото той очакваше: следващия месец Aramco ще вдигне дневното производство до малко над 11 милиона барела.
Ако търсенето се окаже по-силно през следващите години, отколкото саудитците очакват в момента, кралството може просто да преразгледа инвестиционните си планове и да обяви, че е в състояние да увеличи допълнително производството. Но принц Мохамед звучеше доста категорично при определянето на тази горна граница от 13 милиона. Ако парите не са ограничението, тогава трябва да е геологията.
Години наред Саудитска Арабия пускаше нови петролни полета, за да компенсира естествения спад на стареещите си резервоари и позволи на Гауар, най-голямото петролно находище в света, да работи с по-ниски темпове. Тъй като се стреми да увеличи производствения капацитет, а не просто да компенсира естествения спад, Aramco все повече се насочва към по-скъпи офшорни резервоари. Може би Рияд е по-малко уверен в способността си да добавя нови нефтени находища. Самото Гауар изпомпва много по-малко, отколкото предполагаше пазарът. В продължение на години конвенционалната мъдрост беше, че полето може да произведе около 5 милиона барела, но през 2019 г. Aramco разкри, че максималният капацитет на Гауар е 3,8 милиона.
Ако пречката за увеличаване на производството е геологията, а не песимизмът относно бъдещото търсене на петрол, светът е изправен пред труден период, ако потреблението се окаже по-голямо от очакваното в момента. Засега саудитският връх на производството е сравнително далечен въпрос, след поне пет години. По-спешно е дали Рияд ще успее да поддържа сегашното си производство от 11 милиона - нещо, което е постигнал само два пъти в историята си, и то само за кратко - камо ли да го увеличи допълнително. Но този таван ще има значение към края на десетилетието, а може би дори и по-рано.
Въпреки широко разпространените разговори за пиковото търсене на петрол, истината е, че поне засега потреблението продължава да расте. Светът разчита в голяма степен на три държави за суров петрол: САЩ, Саудитска Арабия и Русия. Заедно те представляват близо 45% от общото глобално предлагане на петрол. С американските инвеститори, които не желаят да финансират връщането към дните на непрестанни нови сондажи у дома, ръстът на американското производство сега е по-бавен, отколкото беше през 2010 г. Русия е изправена пред още по-мрачна перспектива, тъй като въздействието на западните санкции не само ограничава сегашното предлагане, но и възпрепятства способността й да се разширява в бъдеще.
В една епоха на изменение на климата производството на петрол в Саудитска Арабия ще бъде, по ирония на съдбата, още по-важно. И Рияд сега публично постави твърд лимит за това колко може да изпомпва. Този път търсенето на петрол ще трябва да достигне връх - защото няма да има допълнително предлагане. В крайна сметка има само два пътя към този резултат: доброволно, чрез преминаване към нисковъглеродни източници на енергия като ядрена енергия или вятър; или по принуда, чрез много по-високи цени на петрола, по-бърза инфлация и по-бавен икономически растеж. Ако не поемем по първия път, ще бъдем принудени да следваме втория.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ енергията и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.