Това е падаща верига от енергийни домино - такава, в която всяка плочка струва много милиарди евро. Фалирала комунална услуга тук, доставките за цяла нация там. Когато прахът се улегне, общата сметка за спасяването на европейския енергиен пазар тази зима лесно ще надхвърли 200 милиарда долара, пише енергийният експерт Хавиер Блас в свой коментар за Bloomberg.
Това може да звучи лекомислено и наистина е груба оценка. Но изчислението е консервативно и се основава на това, което знаем днес. То не покрива най-лошия сценарий както Русия да спре напълно доставките на природен газ за Европа, така и на по-студена от средната зима.
Много малко политици изглежда разбират мащаба на предстоящата криза и нейните разходи, като Еманюел Макрон от Франция и Олаф Шолц от Германия са сред малкото, които изглежда я осъзнават в момента. (Останалите в много случаи остават разсеяни от вътрешно политически проблеми.) Европейският съюз призова за спешна среща на енергийните министри по-късно този месец. Но тя трябва да предшества по-голяма среща на върха на правителствените ръководители, фокусирана върху енергетиката, преди лятната ваканция.
ЕС ще трябва да вземе решение за голяма програма за спестяване на енергия, включително обществена кампания в подкрепа на нея, и да изясни, че нациите ще си помагат взаимно, като споделят малкото газ, който ще бъде наличен. Това означава също да се поканят Обединеното кралство, Швейцария и Норвегия на масата в Брюксел.
Докато бъдещите цени на природния газ и електроенергията продължават да се покачват, все повече европейски дружества комунални услуги и търговци на дребно на енергия ще изпитват трудности. Помислете за Германия, където едногодишният форуърден договор за електроенергия скочи миналата седмица до исторически връх от над 350 евро за мегаватчас, което е 750% повече от средните 41 евро между 2010 и 2020 г. Цените на природния газ за 2023 г. в Европа също нарасна напоследък.
Единственият шанс за оцеляване на компаниите за комуналните услуги е да прехвърлят огромния скок в цените на едро върху своите клиенти. Но това само придвижва спасителната програма надолу по веригата, тъй като домакинствата и предприятията ще се изправят пред непосилни сметки и ще се нуждаят от държавна помощ.
В крайна сметка данъкоплатците ще поемат разходите – или пряко и незабавно, чрез по-високи цени на електроенергията и газа на дребно, или по-късно, и през годините, чрез по-високи данъци за изплащане на спасителните програми. Европейските правителства трябва да бъдат откровени за разходите: те могат да спечелят аргумента, че това са добре похарчени пари, за да спрат Владимир Путин.
Да започнем от страната на комуналните услуги. Германската Uniper SE, най-големият купувач на руски газ, почти фалира. Наскоро тя поиска държавна помощ, а предварителните оценки определят сметката на 10 милиарда евро. Това вероятно ще се окаже консервативно. Electricite de France SA се провали като надежден производител на електроенергия и се нуждае от помощ. Париж, който вече притежава мажоритарен дял, ще ренационализира останалата част на цена от поне 8 милиарда евро.
А Uniper и EDF са само върхът на айсберга — две компании за комунални услуги сред десетките, които обслужват повече от 200 милиона домакинства в ЕС и Обединеното кралство. Повечето може би ще устоят на бурята. Но много други ще имат нужда от помощ. Най-малкото, те ще изискват държавни заеми и други държавни гаранции, за да купуват супер скъп газ на спот пазара, за да заменят загубата на руски газ. В най-лошия случай те ще трябва да бъдат национализирани, макар и само временно.
Държавните заеми не са тривиални. По-рано този месец чешкото правителство даде на контролираната от държавата компания CEZ спешен заем от 3 милиарда евро. Това е за компания, която обслужва страна с малко повече от 10 милиона души. Германското правителство, чрез своята държавна банка KwF, вече даде 15 милиарда евро заеми на оператора на газовия пазар в страната за закупуване на газ и запълване на хранилища преди зимата. Дали тези заеми някога ще бъдат изплатени е под въпрос.
Сега нека да разгледаме домакинствата. Обединеното кралство е парадигмата на проблема. През февруари Лондон обяви спасителна програма от няколко милиарда паунда, за да смекчи въздействието от 54% увеличение на тавана на енергията на дребно в страната – ограничение за това колко компаниите осигуряващи комуналните услуги могат да таксуват семействата годишно за електричество и газ. Тогава горната граница на цената се покачваше от 1277 паунда до 1971 паунда на година, считано от 1 април. От октомври горната граница на цената се очаква да скочи до около 3300 паунда на година. Увеличението от близо 70% се очаква да бъде обявено в началото на август.
И все пак средният годишен доход на домакинство преди облагане с данъци в Обединеното кралство е £31 770. Това означава, че едно типично домакинство ще харчи повече от 10% от доходите си за плащане на електричество и газ - това е стандартното определение за енергийна бедност. Без държавни пари семействата ще просрочат сметките си, създавайки проблем с дълга на техните енергийни доставчици. Или Лондон спасява семействата, или трябва да спасява компании за комунални услуги.
Вероятният размер на помощта на британското правителство? По-рано тази година увеличение от £693 на горната граница на цената предизвика раздаване на £9,1 милиарда. Математическите изчисления показват, че увеличението от около £1300, което предстои, ще увеличи разходите за спасяване на 17 милиарда паунда.
Като вземем предвид само тези известни примери, сметката от 200 милиарда долара за европейски спасителни програми, национализации, държавни заеми и други подобни вече не звучи толкова лекомислено.
И проблемът може да се влоши много бързо. Отново помислете за Uniper. Тъй като руският президент Владимир Путин намали доставките на газ за Германия с около 60%, Uniper губи около 30 милиона евро всеки ден от необходимостта да купува същия газ на спот пазара. Това са около 10 милиарда евро годишно - приблизително цената, която германското правителство планира да похарчи в момента, за да поддържа компанията на повърхността. Ако Путин напълно спре потока, дневните загуби на предприятието ще скочат до около 100 милиона евро на ден, или повече от 35 милиарда годишно. Правителството ще трябва да осигури тази сума, ако иска хората да имат ток и отопление.
Ако компаниите за комуналните услуги получат разрешение да прехвърлят по-високи разходи за газ върху потребителите, Goldman Sachs смята, че европейските домакинства ще трябва да плащат 470 евро на месец за електричество и газ, което е 290% повече от типичните разходи в средата на 2020 г. Това очевидно е непосилно за мнозина, може би за повечето, и ще е необходима много по-голяма помощ, за да се помогне на потребителите да се справят.
Следващата зима ще е скъпа. Единственият въпрос сега е колко скъпа ще бъде.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ енергията и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.