Това е последният шанс за тунизийската демокрация. След седмица страната, в която през 2011 г. разцъфна Арабската пролет, ще има последната възможност да попречи на своя президент да институционализира нова диктатура, пише Боби Гош за Bloomberg.
На 25 юли, точно една година след като Каис Сайед уволни правителството, прекрати работата на парламента и пое абсолютната власт, тунизийците ще гласуват на референдум за нова конституция, която ще затвърди пълния контрол на президента над страната. Както пише във "Вашингтон пост" Заид ал-Али, изтъкнатият изследовател на конституциите в арабския свят: "Проектът много прилича на конституцията от 1959 г., която създаде рамката за управление на Тунис като автокрация в продължение на половин век, до срива, довел до бунтовете през 2011 г."
Резултатът от референдума може и да не влезе в заглавията на международните вестници, които съпътстваха тези бунтове. Но той ще бъде наблюдаван отблизо в други арабски страни, особено в Ирак и Либия, където демократичните корени се свиват, тъй като политическите партии се оказват, както и в Тунис, неспособни да осигурят добро управление. Гласуването ще бъде следено с интерес и в Алжир и Судан, където продемократичните бунтове от последните две години затихват под постоянния натиск на утвърдените елити.
Малката средиземноморска държава, която някога предизвика въжделенията на целия арабски свят, изгонвайки своя тиранин, гласува за връщане на едноличното управление, което би било удар по демократичните движения в Близкия изток и Северна Африка.
Тунизийският президент е поставил пръст на везната, за да гарантира, че нещата ще се развият по неговия начин. Той се намеси в изготвянето на самата конституция, а ръководителят на назначената за целта комисия подаде оставка в знак на протест. Сайед вкара в затвора своите опоненти, запуши устата на медиите и разшири властта си над съдебната система. През май той назначи нова избирателна комисия - един от членовете ѝ вече напусна.
Сайед се надява да се възползва от отчаянието от демокрацията в страната и апатията в чужбина. Той пое властта точно когато тунизийците загубиха надежда, че тяхното неработещо правителство и блокираният парламент ще успеят да преодолеят дребните политически спорове и да се справят с дълбоко вкоренените икономически проблеми. Мнозина се надяваха, че президентът, необвързан с нито една политическа фракция, ще успее да направи точно това.
Първоначално положителният отговор на преврата от страна на много тунизийци позволи на международната общност да се освободи от всякаква отговорност за защита на демократичните институции, които Сайед подкопаваше. Организацията на обединените нации безрезултатно извиваше ръце, а САЩ и европейските държави слабо размахваха неодобрително пръст. Франция, която упражнява значително влияние върху действията на Тунис поради колониалната си история и търговските си връзки, пипаше с „кадифени ръкавици”. Администрацията на Байдън изрази само лека загриженост относно системното присвояване на правомощия от страна на Сайед през последната година. Стерилни мерки, като например целенасочени санкции срещу президента и неговите поддръжници, дори не са били дискутирани.
Не след дълго тунизийците разбраха, че Сайед не се интересува толкова от решаването на проблемите им, колкото от укрепването на властта си. Надеждите им от есента на миналата година се превърнаха в безсилие още през пролетта, когато малцина си направиха труда да участват в онлайн проучване, което трябваше да даде информация за новата конституция. Избирателната активност на общинските избори през март беше дори по-ниска от тази през 2018 г. - това подкопава твърдението на президента, че пряката демокрация, съсредоточена върху местните избори, е по-подходяща за страната от парламентарната система, заложена в действащата конституция.
Така че тунизийците са сами срещу един автократ, точно както бяха през 2011 г. Този път може би няма да се наложи да излязат на улицата, въпреки че през последните дни имаше разпръснати протести. Референдумът им дава шанс да победят Сайед с гласуване. Въпреки че той се ползва с подкрепата на въоръжените сили, генералите в миналото са се огъвали пред обществения натиск. Пълното отхвърляне на неговата конституция ще остави президента без друг избор, освен да върне властта на парламента.
Демокрацията в Тунис зависи изключително много от резултата от референдума.