След като американската икономика се срина по време на глобалната финансова криза през 2008 г., цената на едно евро беше около 1,6 долара. Сега комбинацията от няколко фактори - включително изложението на Европа към последиците от руската инвазия в Украйна и закъснението на Европейската централна банка да повиши лихвите, доведоха до паритет между еврото и долара, пише Bloomberg. Това е първият път, в който еврото поевтинява до това ниво от 2002 г. насам.
1. Защо еврото отслабва?
Европа пострада най-много от войната, която предизвика енергийна криза и има потенциал да доведе до дълга и дълбока рецесия. Това поставя ЕЦБ в трудна позиция, тъй като тя се опитва да ограничи инфлацията и да смекчи икономическото забавяне, докато се готви да повиши разходите по заемите за пръв път от 2011 г. насам. Междувременно в САЩ Федералният резерв повишава лихвите много по-бързо. Това прави доходността по държавните облигации на САЩ по-висока от тази на дълга на Европа, тласкайки инвеститорите към долара и далеч от еврото. Нещо повече, щатската валута се възползва от статута си на актив убежище, което означава, че докато войната продължава и последиците се влошават, еврото ще поевтинява.
Еврото поевтиня до 20-годишно дъно спрямо долара. Графика: Bloomberg
2. Защо по-слабата валута е проблем?
В рамките на години централните банкери и политиците в много страни приветстваха по-слабите валути като средство за стимулиране на икономическия растеж, тъй като това прави износа по-конкурентоспособен. Но на фона на рекордно високото ниво на инфлацията в еврозоната, слабостта на валутата е нежелана, тъй като оскъпява вноса. През юни потребителските цени в еврозоната се повишиха с 8,6% на годишна база. Някои експерти подчертаха по-слабото евро като риск за целта на централната банка да върне инфлацията до 2% в средносрочен план, въпреки че обменният курс не е част от мандата на ЕЦБ. Все пак, претеглено спрямо други валути отвъд долара, еврото изглежда по-устойчиво.
3. Важен ли е паритетът?
Да. Това е психологически праг за пазара. Първият път, когато еврото поевтиня до паритет спрямо долара, беше през декември 1999 г. – малко след създаването му. Подобно на ситуацията сега, анализаторите тогава посочиха увеличаването на спреда в доходността по германските и американските облигации и по-силният растеж на САЩ като причина. Това беше удар върху гордостта на европейците, които гледаха на валутата като важен политически проект и конкурент на доминацията на долара. Днес еврото се счита за една от ключовите световни валути и достигането на паритет все още е символично.
4. Къде е дъното?
Трудно е да се каже. Някои анализатори прогнозираха, че единната валута може да поевтинее до 90 цента, ако Русия ескалира кризата, преустановявайки още от доставките на газ до Европа. От началото на юли трейдърите на опции правят повече залози за ниво от около 0,95 долара за евро, като 0,9859 биха били потенциално краткосрочно дъно, смятат от Depository Trust & Clearing Corporation. Стратезите на Deutsche Bank изчисляват, че спад до 0,95-0,97 долара за евро ще съответства на екстремните стойности, наблюдавани в обменните курсове от 1971 г. насам след края на Бретън-Уудската система, която обвърза стойността на много валути с щатския долар.
5. Какво може да предизвика промяна?
Ключът е в стесняването на лихвения диференциал с други глобални облигационни пазари. До времето, в което Фед увеличи основните лихви със 150 базисни пункта, ЕЦБ все още не беше предприела мерки, поддържайки нивото им отрицателно. Въпреки че централните банкери сигнализираха за начало на своя цикъл на лихвени увеличения, назряват съмнения колко дълго може да бъде поддържан той. Повишаването на лихвите е по-трудно за ЕЦБ, отколкото за други централни банки. Това е така, защото разходите по заеми на по-задлъжнелите нации от еврозоната рискуват да излязат извън контрол, ако инвеститорите започнат да се съмняват в способността им да издържат дългови натоварвания. Дори сигналът, че централните банкери планират да затегнат политиката по-бързо, отколкото някои очакваха през юни, доведе до скок в доходността по италианските 10-годишни облигации до над 4% за първи път от 2014 г. Малко след това инвеститорите получиха успокоение от обещанията за нов инструмент за предотвратяване на неоправдани пикове в доходността по облигациите. Но ако този план разочарова пазарите, те може да започнат да се съмняват доколко успешно ще е затягането на ЕЦБ.
6. Това екзистенциална криза ли е за еврото?
Не, въпреки че единната валута се е сблъсквала и с предизвикателства относно концепцията ѝ в миналото. След създаването на еврото скептиците изтъкваха трудностите при управлението на паричен съюз с различни икономики. Това стана най-очевидно по време на дълговата криза в еврозоната през 2012 г., когато инвеститорите започнаха да избягват активите на по-задлъжнели страни като Гърция, Италия и Испания. Възходът на евроскептичните политици в Италия и други страни членки също провокира безпокойство относно устойчивостта на блока. Решаващ момент беше през юли 2012 г., когато президентът на ЕЦБ Марио Драги обеща да направи „каквото е необходимо“, за да спаси единната валута.
7. Кой печели от слабо евро?
В по-широк мащаб слабостта на еврото спрямо долара помага на европейските износители, тъй като прави продуктите им по-конкурентоспособни и повишава приходите. Това също така е облекчение за пътуващите от САЩ до Европа, като намалява разходите за техните пътувания и помага на американците у дома да се борят със собствената си внесена инфлация.