Използването на подхода на рисковите фактори е особено полезно за разбирането на въздействието на икономиката и политиката през тази година – не само като обяснение за оценките, корелациите и волатилността, но също и при установяването на факторите, които трябва да се следят в краткосрочен план, пише Мохамед Ел-Ериан за Bloomberg.
Един от лесните начини да се направи анализ на рисковите фактори е чрез разбиването на финансов актив или на клас активи по свойствата на тяхната пазарна чувствителност – независимо дали става въпрос за лихвени проценти, кредити, ликвидност или динамиката, например. С това може да се докаже, че някои класове облигации - като тези с висока доходност, са по-чувствителни към рисковите фактори, които влияят повече на акциите, отколкото на облигациите.
Анализът на рисковите фактори може също така да е полезен да обясни основни движения, когато – както се случи тази година, пазарите са повлияни от общи фактори, които ги тласкат в посока надолу.
През по-голямата част от 2022 г. пазарите реагираха на промените в основните лихвени проценти, до които доведе постоянно високата инфлация, и свързаното с това осъзнаване, че Федералният резерв е принуден да излезе от ерата на нулевите лихвени проценти и на предвидими инжекции ликвидност.
Тази внезапна и силна доминация на пазарите от „фактора на лихвените проценти“ разруши традиционната обратна корелация при цените на акциите и облигациите, което доведе до значителни загуби за индекса Nasdaq, както и за инвеститорите в 10-годишни ДКЦ на САЩ, например. Тя също така подхрани волатилността, добавяйки предизвикателства пред инвеститорите и пораждайки опасения за преливането им в реалната икономика.
След като пазарите ценообразуваха промените в лихвените проценти, безпокойството се измести към последиците върху потреблението и инвестициите. Това доведе до включването на „фактора на кредитния риск“, което запази натиска върху акциите и подхрани допълнително волатилността, но започна да възстановява традиционната корелация между акциите и облигациите (разлика от случващото се през първите пет месеца на годината).
Поглеждайки напред има изгледи пазарите да продължат да се колебаят между тези два рискови фактора, докато очакват сигнали по три ключови икономически и политически въпроса: какъв ще е успехът на Фед в борбата с инфлацията и до какви съпътстващи щети ще доведе тя; до каква степен силният пазар на труда ще предпази САЩ от рецесия; колко продължителна ще се окаже инфлацията в контекста на намаляващото търсене?
Поддръжниците на рисковите активи твърдят, че трите отговора ще се комбинират, за да осигурят „меко приземяване“ на икономиката – забавяне на инфлацията и намаляване на инфлационните очаквания без значителни щети за реалната икономика.
Това по-конкретно би бил резултат от успеха на Фед да възстанови доверието в политиката си и ефективността ѝ, пазарът на труда да се закрепи и инфлацията да не се поддържа чрез постоянни смущения от страна на предлагането. Това би довело не само до благоприятни лихвени проценти и кредитен риск, но и ще гарантира, че третият рисков фактор няма да се възпроизведе – изтичане на ликвидността, което би подкопало правилното функциониране на пазарите.
Задействането на „фактора на риска по отношение на ликвидността“ би усложнило кредитните и лихвените рискове, правейки втората половина на 2022 г. толкова предизвикателна за инвеститорите, колкото първата.
Към момента все още няма ясни и сигурни отговори на трите ключови икономически и политически въпроса, както и по отношение на това как ще се развият различните рискови фактори оттук нататък. Инвеститорите трябва да имат това предвид, докато мнозина бързат да предскажат уверено какво предстои за пазарите.