„Десетилетията с ниска инфлация бяха златна ера за инвеститорите“, заяви участник в скорошна конференция. За всички в тази дискусия обаче е ясно, че подобна ера остава зад гърбовете им, пише Financial Times.
Често се чува аргументът, че ниските или отрицателните лихвени проценти и другите монетарни тактики, които централните банки прилагат за борба с ниските инфлационни нива, са повишили цените на всички активи. В същото време се смята, че по-високите лихвени проценти естествено трябва да понижат оценката на всички рискови активи.
И двата аргумента звучат убедително. Но нито един от тях не е непременно верен. Или може би трябва да се каже, че аргументът за ниските проценти и повишената възвращаемост не е подходящ за всички активи.
Някои класове активи печелят. Глобалните технологични гиганти са най-очевидният пример. В десетилетието след 2010 г., когато доходността по 10-годишните държавни ценни книжа в САЩ се понижи от близо 4% до 2%, глобалният технологичен сектор генерира средна възвръщаемост от 17%.
Това отчасти се дължи на силния ръст на печалбите и на желанието на инвеститорите да плащат за по-високи оценки. Ниските лихвени проценти също направиха потенциалните изплащания в бъдеще по-привлекателни.
Въпреки това имаше много сегменти на глобалните борси, които преживяха далеч по-мрачно ерата на ниска инфлация.
Глобалният енергиен и индустриален сектор са пример за това с десетилетие на слаб или липсващ ръст на печалбите и възвръщаемостта от акции. Това предизвикателство послужи като спирачка пред основните индекси на цели региони. В Европа ниският номинален растеж е сред причините компаниите от индекса MSCI Europe да имат среден ръст на печалбите от само 3% и да генерират средна възвръщаемост от едва 9% между 2010 и 2020 г. Това е приблизително половината от ръста на печалбите и възвръщаемостта през 90-те години, когато инфлацията не беше толкова отчайващо ниска.
Когато се разглежда портфейл с множество активи, е още по-очевидно, че ерата на ниска инфлация далеч не е била златна.
Постоянно ниската инфлация доведе до понижаване на доходността по краткосрочните и дългосрочни облигации, в някои случаи тя дори стана отрицателна. Облигациите все повече започнаха да се провалят в двете функции, които би трябвало да изпълняват в портфолиото – да предоставят постоянен източник на възвръщаемост и като начин за диверсификация от риска, когато цените на акциите се понижават. При толкова ниски лихвени проценти те не изпълняваха нито една от функциите, което удари възвръщаемостта за инвеститорите и увеличи волатилността.
За да се демонстрира това, може да се направи пример на балансирано портфолио с 40-процентен дял на британски облигации и 60-процентен дял на акции на компании от индекса FTSE 100. През 90-те години – период, в който средната инфлация беше 3,3%, това портфолио генерираше средна възвръщаемост от 14,5% на година в номинално изражение и 11,2% в реално изражение. В периода между 2010 и 2020 г. възвръщаемостта беше едва 7,2% в номинално изражение и 4,9% в реално изражение.
Според мнозина инфлацията не се отразява особено добре на инвеститорите тази година, удряйки и акциите, и облигациите. Инфлацията обаче може да е различна по вид и идва в добра и лоша форма. „Добрата инфлация“ е отражение на здравословно търсене, достатъчно за компаниите да имат известна ценова мощ и увереност да инвестират в разширяване. След това идва „лошата инфлация“ – шок от разходите, който служи като данък върху растежа.
Въпреки че сега очакваме „лоша инфлация“, този шок от разходите може да премине в рамките на година. Нещо повече – „добрата инфлация“ вероятно ще се установи на по-високо ниво, тъй като шокът може да послужи като катализатор за по-силно търсене и по-здравословен номинален растеж в бъдеще. Той насърчава домакинствата, правителствата и бизнеса да инвестират в технологии, които пестят разхода на работна сила и енергия.
Противно на общоприетото мнение, новият режим на инфлация в крайна сметка трябва да се окаже положителен за инвеститорите. По-силното номинално търсене ще означава по-високи печалби и устойчиво по-високи лихвени проценти.
Инвеститорите с множество активи ще се възползват от по-висока възвръщаемост – но само ако са достатъчно смели, за да обмислят пренасочване на портфолиото си към онези сектори на икономиката, които изнемогваха през по-голямата част от последното десетилетие, и далеч от тези, които се нуждаят от икономическа стагнация, за да процъфтяват.