Поевтиняването на еврото близо до паритет спрямо долара оказва натиск върху Европейската централна банка, оставяйки институцията пред избор от потенциални болезнени и икономически скъпи избори, пише Reuters.
Оставянето на валутата да се обезцени допълнително ще ускори вече рекордно високата инфлация, повишавайки риска от ръст на цените далеч над целта на ЕЦБ от 2%.
Борбата срещу отслабването на еврото, което удари 20-годишно дъно спрямо долара, ще изисква по-резки увеличения на лихвените проценти, което от своя страна може да натежи на икономиката, вече изправена пред възможна рецесия на фона на нарастващия недостиг на природен газ и рекордно високите цени на енергията, които свиват покупателната способност.
„Слабостта на еврото подчертава твърдението, че ЕЦБ изостава от кривата“, коментира Дирк Шумахер, Natixis CIB. „Имайки предвид колко висока е инфлацията, по-силно евро би било доста полезно, защото то забавя инфлацията“, отбелязва той.
Еврото поевтинява с 10% спрямо долара тази година, въпреки че понижението в цената на валутата на търговско-претеглена база е само 3,3% към сряда, 7 юли.
Това увеличава цената на вноса, особено на енергийни и други суровини, деноминирани в долари, оскъпявайки на практика всичко. Изследвания, често цитирани от ЕЦБ, предполагат, че 1% обезценка в обменния курс ускорява инфлацията с 0,1% в рамките на година и с до 0,25% в рамките на три години.
Повече слабост?
Проблемът е, че икономическите фундаменти сочат към допълнителна слабост на еврото.
Първо – ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ се движат с напълно различна скорост.
Докато гуверньорът на Фед Джером Пауъл ясно заяви, че е готов да рискува насочването на икономиката към рецесия с високи лихвени проценти в опит да се забави инфлацията, ЕЦБ продължава да предприема малки крачки към затягане на изключително разхлабената политика от последното десетилетие, когато инфлацията беше твърде ниска.
ЕЦБ ще повиши лихвените проценти за пръв път този месец, но се очаква да увеличи лихвите по депозитите до положителни проценти едва през септември.
Перспективите пред еврозоната се влошиха толкова много от средата на юни, че едно увеличение на лихвите вече е ценообразувано на пазарите, а сега те очакват само 135 базисни пункта на затягане.
Очаква се Фед, който вече няколко пъти увеличи лихвите, включително със 75 б.п. миналия месец, да ги увеличи с още 180 б.п.
Това предоставя по-високи печалби на инвеститорите от другата страна на Атлантическия океан, така че те местят средства извън Европа и допълнително отслабват еврото в процеса.
Второ – високата енергийна зависимост на еврозоната, основно от руския газ, също прави икономиката по-уязвима на последиците от войната в Украйна – друг фактор, оказващ натиск върху еврото.
„Изправени пред нарастващия риск от рецесия – и еврото като проциклична валута, ЕЦБ може да се окаже с вързани ръце спрямо способността си да заплашва с по-високи лихви в защита на еврото“, заяви ING в бележка до клиентите.
Последно – енергийните разходи на блока увеличават цените на вноса, оставяйки го с необичаен дефицит по текущата сметка. Подобни изходящи потоци също отслабват валутата във времето.
Тъй като всяка от 19-те страни членки на еврозоната е засегната различно, консенсусът вероятно ще е труден.
За да подкрепи еврото, ЕЦБ може да сигнализира по-агресивно затягане на политиката, включително увеличение на лихвите с 50 б.п. през септември и допълнителни ходове през октомври и декември.
Тъй като пазарите вече очакват тези стъпки, може да се наложи ЕЦБ да повтори посланието на Фед, че борбата с инфлацията е водещ приоритет, дори това да значи рецесия.
Подобно послание, дори да е положително за еврото, вероятно ще подхрани разпродажби в някои страни членки на валутния блок, предизвиквайки опасения относно устойчивостта на дълга.
ЕЦБ ще трябва да въведе отново механизма си за изкупуване на облигации, който цели да ограничи ръста в цените по заемите за Италия, Испания, Португалия и Гърция.