Който и да е следващият британски премиер, паундът ще бъде на негова страна, пише The Wall Street Journal.
Във вторник Борис Джонсън заяви, че ще се оттегли от премиерския пост след вълна на оставки в правителството му. Управлението му беше съпътствано с множество скандали, включително по отношение на нестабилните мерки за овладяване на коронавирусната пандемия. Той оцеля след вот на недоверие през юни, но нарастващото недоволство срещу Джонсън в крайна сметка доведе до революция в Консервативната партия.
Паундът реагира на новините с поскъпване спрямо долара и еврото. Финансовите активи на дадена страна рядко реагират положително на политически сътресения, но това започна да се случва, след като миналия месец се повдигна вероятността за отстраняването на Джонсън. Движенията не са големи, но са сигнал, че положителните новини от напускането му имат превес в съзнанието на инвеститорите спрямо отрицателните.
Въз основа на данните на Банката за международни разплащания, които се обработват от 1964 г., паундът се търгува близо до най-ниското си ниво в историята (имайки се предвид кошница с валути на търговските партньори и стойността на валутата, коригирана спрямо инфлацията), след като Великобритания реши да напусне Европейския съюз през 2016 г. Това оставя валутата с най-ниска цена спрямо валутите на развитите страни след шведската крона и японската йена, които отслабнаха заради сурови политики на отрицателни лихвени проценти.
Оценките на британските компании също се представят по-слабо, дори след като се вземат предвид разликите в обменните курсове, секторните различия и промените в корпоративните отчети.
Brexit ограничи дългосрочните възможности за износ на Великобритания и за момента има слаби перспективи за създаването на единна индустриална политика, която да възобнови така необходимите капиталови инвестиции и да предпази страната от недостиг по веригите на доставка. Джонсън увеличи предизвикателствата, като заплаши да не спази Протокола за Северна Ирландия, излагайки на риск търговското споразумение между Кралството и ЕС.
В краткосрочен план нарастващите разходи за енергия удариха продажбите на дребно и потребителската увереност, тласкайки икономиката към рецесия.
Надпреварата за лидерство на Консервативната партия, която ще определи наследник на Джонсън, остава непредвидима. Най-висок шанс има Бен Уолъс – настоящ министър на отбраната, но очакванията към него възлизат на едва 29%. Списъкът с вероятни наследници на Джонсън включва външния министър Лиз Тръс и търговския министър Пени Мордаунт – твърди поддръжници на Brexit.
В проучване на Английската централна банка от миналата година сред британския бизнес беше установено, че несигурността възпрепятства инвестициите до степента, до която го правят Brexit и коронавирусната криза. Същото вероятно важи за чуждестранния капитал, който наскоро започна да се насочва към някои британски компании, но все пак е силно ограничен.
От тази гледна точка оттеглянето на Джонсън без съмнение е положително: никой от потенциалните му наследници не е показал признаци на подобен хаотичен стил на управление и малцина вероятно ще са толкова конфронтационни с ЕС.
Нещо повече – новият британски премиер може да отвори вратата за разхлабване на фискалната политика, насърчавайки АЦБ да увеличи допълнително лихвените проценти, което би било положително за паунда. Фискално консервативният финансов министър на страната Риши Сунак подаде оставка във вторник, а бъдещи кандидати от Консервативната партия могат да се опитат да спечелят подкрепа чрез намаляване на данъците.
За да може цените на активите във Великобритания да направят пълен обрат, инвеститорите трябва да видят премиер, който има смели планове за бъдещето. За известно облекчение обаче след годините на слабо представяне оттеглянето на Джонсън може да е достатъчно.