Да се твърди, че първата половина на годината беше болезнена за инвеститорите, би било подценяване на реалността, пише Мохамед Ел-Ериан за Bloomberg. Те претърпяха големи загуби от притежанията им в акции, корпоративни облигации, активи на развиващите се пазари, криптовалути и др. Междувременно през по-голямата част от изминалите шест месеца те не получиха защита от държавните облигации, чиито традиционни възможности за намаляване на риска също отстъпиха пред големите загуби.
Всъщност, с изключение на петрола и някои други борсово търгувани стоки, картината беше мрачна на пазарите. Само въпрос на време е оценките на частните компании да понесат удар.
Това е среда, в която е трудно да се говори за оптимизъм, особено когато толкова много анализатори предупреждават за възможни допълнителни загуби. И все пак три положителни фактора вече са очевидни.
Първо – реалните и по-устойчиви оценки се възстановяват след период, в който цените на активите бяха раздути изкуствено и изкривени от огромните и очаквани инжекции ликвидност на централните банки.
Второ, след като последваха понижението в цените на акциите и в рамките на процеса претърпяха исторически загуби, държавните ценни книжа възстановяват ролята си на смекчаващи риска активи за диверсификация на инвестиционните портфейли. Това е добра новина за инвеститорите, които смятаха през по-голямата част на първата половина на годината, че няма актив убежище, към който да се насочат.
Една от причините за възстановяването на традиционната обратна корелация между цените на правителствените облигации („безрисков актив“) и тези на акциите („рискови“) е, че трите основни рискови фактора се развиха последователно – трета положителна перспектива. Ако бяха настъпили едновременно, щетите за пазарите и икономиката щяха да са далеч по-тежки.
Разпродажбите на пазара започнаха с „нарастващ риск по отношение на лихвените проценти“ поради инфлацията и забавената реакция на Федералния резерв. Това удари силно както акциите, така и облигациите. През последните няколко седмици към това се присъедини по-високият „кредитен риск“, тъй като инвеститорите се тревожат, че закъснелите мерки на Фед ще тласнат икономиката към рецесия. Колкото по-дълго остават валидни тези два риска, толкова по-голяма е вероятността за отприщването на третия, по-вреден рисков фактор: стрес за функционирането на пазара.
С течение на времето ще се окаже полезно за дългосрочните инвеститори, че пазарите излизат от изкуствения режим, който беше поддържан твърде дълго от Фед и доведе до раздуване на оценките, изкривяване на цените, неправилно разпределение на ресурсите и загуба на фокус към корпоративните и суверенни фундаменти. Посоката сега е към една по-устойчива дестинация. За съжаление пътят към нея е неравен и обезпокоителен.