Намираме се в ситуация на лятно затишие преди зимна буря в Европа, пише Лионел Лорън за Bloomberg.
Туристите се върнаха в Париж, Мадрид и Рим, но те не могат да спасят Стария континент от заплахата от рецесия. Протестите и недостигът на служители намекват за високата инфлация, която изпразва джобовете на хората и помрачава настроението им. Водещите икономики на Германия и Франция показват признаци на забавяне.
По-лошото е, че основният фактор за болката – високите цени на енергията след инвазията на Владимир Путин в Украйна – не показва признаци за скорошно успокоение. Санкциите удариха руската икономика, но не сложиха край на войната. Путин също така използва зависимостта на Европа от руския газ, за да субсидира военната си машина.
Следващият риск са вътрешните разделения и конфликти между държавите от Европейския съюз, които могат да влошат условията през тази зима. Лихвените проценти се повишават и Германия изготвя спешни планове за намаляване на търсенето, тъй като запасите на газ остават под целевите нива. Норвегия е подложена на натиск да ограничи износа на електроенергия, тъй като цените в страната се повишават.
Енрико Лета, бивш премиер на Италия и ръководител на лявоцентристката коалиция в правителството на Марио Драги, посочва, че отговорът на ЕС днес рискува да наподоби този на финансовата криза от преди десетилетие: закъснял и неадекватен, за разлика от навременните и смели планове по време на пандемията.
„Европа се справи много добре в отговора си към тази криза на геополитическо ниво“, заяви по-рано Лета. Той обаче добави, че социалните и икономически мерки изостават.
Лета има две основни препоръки. Първата е за фокус върху ограничаване на поскъпването на природния газ или намаляване на цените. Директното и индиректно влияние вече е очевидно за заводите, малките бизнеси и домакинствата, като Германия е сред страните, които обмислят спешна намеса.
Втората е за повече финансова подкрепа за домакинствата и потребителите. Тежестта на тази криза не се понася поравно, като инфлацията при енергийните продукти оказва най-голям натиск върху тези, които имат най-малка способност да го преодолеят. Това може да намали подкрепата на обществото към Украйна, която наскоро си спечели статут на кандидат за членство в блока.
Лета има право. Икономисти на Barclays очакват икономиката на еврозоната да нарасне с едва 0,5% през следващата година, но това може да се превърне в рецесия, ако потоците на руски газ пресъхнат. Скорошното увеличаване на спреда по италианските облигации показва риска от повторение на т.нар. суверенна дългова криза, която се прехвърля от правителството в банковото кредитиране.
Въпреки че европейските правителства направиха някои крачки, те са неуверени и на национално ниво. Частичните мерки като субсидии за домакинствата, неочаквани такси и пазарни изключения не разтревожиха руския президент. Опитите за подновяване на инициативи за стимулиране от коронавирусната ера, включително съвместни заеми от ЕС, не успяха, тъй като познатите разногласия между страните от северната и южната част на блока се завърнаха.
Това, което липсва, е солидарност и лидерство, което да се опита да сподели цената.
„Отговорът трябва да бъде общ. Рискът е лидерите да си затварят очите, докато не стане твърде късно“.
Енергийните пазари могат да са добра отправна точка към единството. Вместо да чака повече страни да изготвят спешни планове за газа, ЕС трябва да обяви регионална извънредна ситуация. Страните трябва да се подложат на натиск да споделят това, с което разполагат, вместо да трупат скрити запаси. Това също така би значело Германия и Нидерландия да запазят отворени ядрените централи и газови находища, чието затваряне е планирано.
Енергийната солидарност трябва да върви ръка за ръка с финансовата. Симоун Таляпиетра и Гунтрам Волф от Bruegel призоваха за фонд за обезщетения на стойност 20 милиарда евро (21 милиарда долара) годишно, финансиран чрез съвместни заеми, за да помогне за покриване на разходите от кризата и да намали вероятността от фрагментация, тъй като санкциите стават по-строги.
Нищо от това няма да намали дългосрочния натиск за изоставяне на изкопаемите горива и за управление на устойчивостта на дълга в един постпандемичен, следвоенен свят. Самата Италия е добър пример за това какво може да се направи на национално ниво, като правителството на Марио Драги намали зависимостта си от руски газ до 25% от 40% миналата година.
Но краткосрочният натиск е огромен и си струва да се обърне внимание на предупреждението на Лета. Последният път, когато налице беше подобен енергиен шок за Европа, беше преди 40 години – преди съществуването на еврото или на самия ЕС. Ако блокът сбърка този път, последиците ще са лоши за следващите 40 години.