Защо Турция не бъде отстранена от НАТО? Звучи като чудесна идея, особено на няколко питиета, последвали срещата на върха, пише Financial Times.
Няма спор, че турският президент Реджеп Ердоган е вбесяващ съюзник. След като изостави миналата седмица възраженията си срещу присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, президентът веднага създаде нови тревоги, намеквайки, че турският парламент няма да ратифицира споразумението, ако Швеция не екстрадира 73 души в Турция, които Анкара обвинява в тероризъм.
Предаването на някого на милостта на съдебната система на Ердоган е трудна задача за която и да е демокрация. Селахатин Демирташ, кюрд и водещ опозиционен политик, е в затвора от 2016 г., въпреки постановление на Европейския съд по правата на човека, че той трябва да бъде освободен и задържането му „основно е прикритие за политически цели“.
Неговият пример не е изолиран случай. Осман Кавала, бизнесмен и филантроп, беше осъден на доживотен затвор без право на замяна през април по обвинения, че е планирал преврат. Слабите доказателства срещу него доведоха до протести от западните правителства, групи за защита на правата на човека и Европейския съд по правата на човека. Седем съобвиняеми на Кавала, включително Хакан Алтинай – виден академик, бяха осъдени на 18 години затвор при изключително съмнителни доказателства.
Поведението на Ердоган повдига неудобни въпроси за НАТО. Алиансът твърди, че се основава на защитата на демокрацията и човешките права. Хвърлянето в затвора на политически опоненти по скалъпени обвинения обаче е нещото, което прави руският лидер Владимир Путин. Всъщност руският и турският лидер отдавна поддържат близки отношения.
Приемането на Финландия и Швеция в НАТО би било голям удар за Путин. Това ще означава, че НАТО включва всяка нация, граничеща с Балтийско море, с изключение на Русия. Тактиката на блокиране на Турция отразява цинично пренебрежение към прибалтийските страни – други членки на НАТО, които са изправени пред екзистенциална заплаха. Желанието на Ердоган да блокира присъединяването на Финландия и Швеция също повдига въпроси относно поведението на Турция в бъдещи кризи. Член пети – гаранцията за единна защита срещу атака, заложена в сърцето на Алианса, зависи от единодушно гласуване.
Така че, няма ли за НАТО да бъде по-добре Турция да напусне? Абсолютно не.
Отстраняването на Турция, дори да е законово възможно, би било стратегическо бедствие. Черно море е ключов маршрут към Средиземноморието и по-широкия свят за Русия и Украйна. Ако украинското зърно някога напусне пристанищата на страната към световните пазари, то ще се транспортира през Черно море – и Турция контролира входа в него. Тази критична роля беше подчертана от задържането на руски кораб от Турция, за който се твърди, че превозва откраднато зърно от Украйна.
Ако Турция бъде изключена от НАТО и стане съюзник на Русия, Украйна на практика ще се превърне в държава без излаз на море и Русия ще бъде пред портите на Средиземно море. Балансът на сигурността в Близкия изток също би бил сериозно усложнен.
Турците имат голямо военно присъствие в Сирия. Въпреки че са в конфликт с американците за ролята на кюрдите, те се противопоставят на съюза между Русия и режима на Башар Асад. Турците също така предоставиха убежище на 3,7 милиона сирийски бежанци - хуманитарен акт, който премахна голяма част от натиска върху Европейския съюз.
Няма съмнение, че Ердоган сериозно опетни демократичните ценности на Турция. Но за разлика от Русия, Турция не представлява заплаха за сигурността на останалата част от НАТО - с изключение може би на Гърция, която е разтревожена от демонстрирането на мускули на Ердоган в Егейско море.
Като се има предвид огромното значение за НАТО за противодействие на Русия, по-важно от всякога е Турция да остане на страната на Алианса. Ердоган знае това. Той използва лостовете, които войната в Украйна му даде. Ситуацията е причина за гняв, но не е неконтролируема.
Турският лидер е напълно способен да сменя позицията си, когато му е удобно. Междувременно страните членки на НАТО също имат лостове за влияние, които могат да използват върху Турция. Слабостта на турската икономика е пример за това.
Инфлацията в Турция се ускори до 80% - до голяма степен поради лошото икономическо управление на Ердоган. Турската валута поевтиня с над 60% спрямо долара през последните две години. Страната страда от огромен дефицит по текущата сметка и упорито се твърди, че ще се нуждае от спасяване от Международния валутен фонд. Това би било унижение за Ердоган на фона на предстоящите президентски избори през 2023 г. За да избегне икономическа катастрофа, Турция вероятно ще се нуждае от външна помощ.
Тук съюзниците от НАТО могат да помогнат. В замяна на икономическа помощ, Турция може да заеме по-разумно отношение към членството на Финландия и Швеция в НАТО. И ако това звучи като пазарлък на "Капалъ чарши" в Истанбул - така да бъде.