Ако варварите са на портата, Япония ги пуска. Страната става все по-привлекателна за чуждестранни фондове за дялов капитал и инвеститори активисти – развитие, което ѝ дава възможност да приложи несравнимата мъдрост на западното управление. В действителност обаче ситуацията може да поеме в различна посока, пише Bloomberg.
В началото на последната серия годишни срещи на акционерите рекордните 77 компании получиха предложения от притежателите на акции, много от тях чуждестранни инвеститори. Важен пример са дългогодишните усилия на Toshiba да стане частна, които напреднаха през миналата седмица с присъединяването на двама активисти, представители на хедж фондове, към борда на конгломерата. Някой гледат на тази потенциална сделка като тест за бъдещето на дяловия капитал в Япония.
Но чуждестранното управление няма безупречно представяне. Пример за това е случаят с Calsonic Kansei, сега известна като Marelli Holdings, която произвежда автомобилни части за Nissan. Само няколко години, след като компанията стана частна в рамките на сделка с KKR & Co., тя изпадна в тежка ситуация след сливането си с Magneti Marelli през 2019 г. с огромен дълг за осем милиарда долара.
Въпреки че коронавирусната пандемия и кризата във веригите на доставка са отчасти виновни, Denso – партньорът на Marelli, който доставя авточасти за Toyota, изглежда не изпитва подобни проблеми, тъй като успя да удвои печалбите си през миналата година до близо два милиарда долара. Подобно на много японски компании, Denso увеличи количеството на свободен кеш по време на пандемията, което ѝ предоставя критичен буфер на фона на удара върху продажбите на автомобили от предизвикателствата при доставките.
Чуждестранните инвеститори често гледат на големите запаси с кеш на японските компании като пропилени – ресурс, който може да бъде „отключен“, ако бъде поставен правилният управленски екип. Това понякога означава замяна на опитни главни изпълнителни директори с адвокати, финансисти или магистри по бизнес администрация.
Трябва обаче да се отчете и другата гледна точка за това как може да се инвестира в Япония – тази на Уорън Бъфет. Основателят на Berkshire Hathaway, който е особено уважаван в страната, наля шест милиарда долара в петте най-големи търговски къщи там през 2020 г. Неговият подход е да бъде напълно пасивен.
„Ние сме само инвеститори и не сме насочили средства към Япония с идеята да казваме на правителството, инвеститорите, хората или главните изпълнителни директори на компаниите, в които сме инвестирали, какво да правят“, написа Бъфет в разговор с Андрю Макдермът от Mission Value Partners. The Nashville, базираният в Тенеси фонд, е дългогодишен инвеститор в Япония.
Западните инвеститори са склонни да подхождат към Япония с идеята, че „нямат какво да научат от Япония, но Япония има какво да научи от тях – Япония е ученикът, те са учителят“, посочва Макдермът. Според него това „не само е невярно, но и пагубно, защото пречи на възможността да се учим от някои неща, които Япония е направила добре“.
Макдермът смята, че Япония трябва да е предпазлива по отношение на отказа от производствения си опит в бордовете на компаниите за сметка на западните норми на управление. Той дава пример със скорошните трудности на някои американски производители, включително Boeing, General Electric и Intel, като доказателство за опасностите от управление, ориентирано към печалбите, което гледа с пренебрежение на инженерния опит.
Експертът има право и самата Toshiba е пример за това. Въпреки че пропиля по-голямата част от миналото десетилетие, опитвайки се да насити нарастващия си брой инвеститори активисти – първо чрез възвръщаемост за акционерите, след това със злополучен план за разделяне, а сега и с приватизация, която японското търговско министерство в крайна сметка може да не позволи – нейният конкурент Hitachi до голяма степен избягва активистите и възможностите да привлича внимание и тихо отчита рекордни печалби.
Повечето инвеститори не могат да пренебрегнат бившия главен изпълнителен директор, някога инженер по железопътни системи, Тошиаки Хигашихара, който помогна за трансформацията на губещ конгломерат в машина за печалба, при това без външна намеса, преди да стане негов председател тази година. Има изобилие от други примери за проницателността на японските ръководители – от разминаването в пътищата на някогашните конкуренти Fujifilm (все още компания за 30 милиарда долара) и Eastman Kodak (сега меме акция), до нежеланието на японските производители на автомобили да се ангажират с електромобили, за които светът може да няма достатъчно батерии.
Разбира се, не всички японски компании са добри, нито пък всички активисти са лоши. Управителите на Olympus Corp. приветстваха ValueAct Capital Management за това, че помогна на компанията да начертае нов курс. Наскоро Сет Фишър от Oasis заслужи поздравления, тъй като помогна за откриването на притеснително поведение в производителя на асансьори Fujitec Co.
Но ако инвеститорите смятат, че бордовете на японските компании не са се променили, трябва да помислят отново. Годишните срещи на акционерите са показателни, тъй като ерата на изнудване от притежателите на акции в японските компании, които се да измъкнат пари от тях, създавайки проблеми на общите заседания, отдавна приключи. Asahi отчете тази седмица 97-процентен спад спрямо пика на подобни рекети. Време е чуждестранните инвеститори да последват примера на Бъфет и да видят какво може да се научи.