Както САЩ се отличават в приравняването на свободата към притежаването на оръжие, така Германия е почти уникална в определянето на свободата като липса на ограничения на скоростта на аутобана. Този манталитет обаче сега се сблъсква с императива за пестене на енергия, който от своя страна е част от общите усилия на Запада да се противопостави на военните апетити на руския президент Владимир Путин, пише Андреас Клут в рубриката Bloomberg Opinion.
В Европа само остров Ман прави компания на Германия в избягването на категорични ограничения по магистралите. Но шофирането по криволичещите пътища на един ветровит остров едва ли е същото като преживяването в бързите ленти на най-натрапчивата автомобилна култура в света.
Ето какво е шофирането по аутобана за мен, средностатистически баща в застаряващ миниван, който се опитва да закара хленчещите на задната седалка пътници до следващата им спирка за тоалетна. Онзи ден се движех в дясната лента, но за кратко ми се наложи да навляза в средната и лявата лента - в Германия никога, ама никога не се минава отдясно.
Проверих огледалото за обратно виждане, в което се виждаха само малки точки в далечината - на практика празна магистрала. Секунди по-късно вече бях в лявата лента, движех се със 130 километра в час и отново погледнах в огледалото. Изведнъж след мен се появиха три поршета, всяко на разстояние една кола, всички те подаваха ляв мигач и премигваха с дълги светлини, за да ме отстранят от пътя и да ме върнат в бавната лента.
В едно иначе бюрократизирано, свръхрегулирано и обсебено от правилата общество, аутобаните без ограничения се превърнаха в символ на последните остатъци от свобода. Поне за около половината германци те играят тази роля. Тази демографска група е предимно мъжка и консервативно-либертарианска. Политически тя е представена от дясноцентристката партия, включително Свободните демократи, един от най-малките партньори в настоящото правителство на Германия. Те поставиха свободата на аутобаните като условие за присъединяване към коалицията.
Другата половина на страната в повечето случаи смята, че състезанията по аутобаните са самоцелни, опасни и безумни. И все пак е изненадващо трудно да се твърди, че липсата на ограничения на скоростта убива повече хора. В Германия има сравнително малко смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия в сравнение с други страни, а смъртните случаи, които се случват, са предимно по извънградски пътища, където има ограничения на скоростта.
Но има и друга линия на аргументация, свързана с разхищението на енергия. Поради законите на физиката шофирането с по-висока скорост изисква много повече гориво. В ерата на климатичните промени това е в ущърб на шофирането с висока скорост. Във време на война това е фактор с двойно по-голяма тежест.
Военната машина на Путин изисква Русия да бъде петролна държава. Той използва въглищата, петрола и природния газ на страната си по два начина. Единият е да печели пари, за да плаща на армията си. Другият е да направи други европейски държави, включително Германия, зависими от неговите тръбопроводи и по този начин уязвими за изнудване.
Той вече е спрял газа за България, Полша, Финландия, Нидерландия и Дания и го е прекъснал за Германия и други страни. Германският министър на енергетиката Роберт Хабек предупреждава, че Путин може да спре газопроводите напълно, и обяви втория от трите етапа на извънреден план, който може да завърши с нормиране на потреблението.
Спасението, ако има такова, ще дойде от цялото общество, което ще пести енергия, смята Хабек. Той е помолил хората да си вземат по-кратки и по-хладни душове, което е логично. Както и да намалят климатика през лятото и термостата през зимата, да пътуват с влак вместо със самолет и изобщо да отменят ненужните пътувания. А защо да не сушите прането си на слънце, когато то грее? Списъкът с други трикове е дълъг.
Но намаляването на ограниченията на скоростта е на първо място. Това е първото от десетте предложения на Международната агенция по енергетика със седалище в Париж за намаляване на потреблението на петрол. В Германия, разбира се, това означава да се разпали отново старият спор за въвеждането на лимити изобщо.
Средната скорост на германските аутобани през 2019 г. беше 125 км/ч. Германската агенция за околната среда смята, че въвеждането на ограничение от 100 км/ч на аутобаните, както и намаляването на ограничението от 100 на 80 км/ч на провинциалните пътища, ще спести 6,4 милиона тона въглероден диоксид - и много животи, особено по тези извънградски пътища. По оценки на екологичното лоби "Грийнпийс" това би намалило вноса на петрол в Германия с около 2,5 %.
Това много ли е или малко? Тук политиката отново взема връх. Около 57 % от германците вече подкрепят временното ограничаване на скоростта. Свободните демократи със сигурност ще се борят и трябва да бъдат забелязани от своите поддръжници. Но те не бива да забравят, че искат и от коалиционните си партньори - Зелените и социалдемократите - да преразгледат идеологическата си неприязън към ядрената енергия. По време на война всички трябва да са отворени за всичко.
Надяваме се, че някога в бъдеще ще получаваме цялата необходима енергия от слънцето, вятъра и океаните, за да спрем да замърсяваме атмосферата и да финансираме петролни диктатори като Путин. Дотогава най-доброто, което можем да направим, е да променим начина си на живот - понякога малко, друг път много. Украинците се борят за свобода с цената на живота си. От нас се иска да намалим темпото. Не е твърде много.