Европейските правителства са разтревожени от руската дезинформационна кампания, която цели да отклони критиките, че войната на президента Владимир Путин с Украйна заплашва милиони хора в Африка с глад, пише Bloomberg.
През последните месеци руските дипломати предприеха медийна офанзива, за да прокарат тезата, че санкциите, а не руските военни блокади, са причина за недостига на зърно и торове в Африка. Нападението в областта на обществените отношения показва как продължаващата с месеци война в Украйна се превръща в глобална пропагандна битка, тъй като цените на хранителните продукти, горивата и препаратите за растителна защита нарастват.
Представители на ЕС и Обединеното кралство, които наскоро се срещнаха с африканските си колеги на срещи в Ню Йорк и Руанда, изразиха загриженост, че руското послание набира сила. Това заявиха висши европейски дипломати, които помолиха да не бъдат назовавани. В отговор на това европейските правителства увеличават ангажираността си с лидерите на континента и засилват собствените си информационни кампании, за да противодействат на руския наратив, казаха дипломатите.
Високопоставен служител на европейското разузнаване заяви, че Кремъл е създал дебата като средство за премахване на санкциите и възнамерява да използва заплахата от глобален глад като инструмент за преговори при евентуални бъдещи мирни преговори. Москва е съсредоточила голяма част от операциите си за оказване на влияние в Африка и Близкия изток, каза служителят.
Няма връзка САЩ и ЕС не са наложили санкции на никакви руски селскостопански продукти и твърдят, че няма връзка между санкциите срещу Москва и износа на зърно или торове от Русия или Украйна.
Това не попречи на служителите на руските посолства в цяла Африка да прехвърлят вината за кризата върху Запада. Последните примери включват посланика на Русия в Джибути, който публикува графика в Twitter, обвиняваща ЕС в лъжа за недостига на газ и храни, а руски дипломат в Южна Африка написа статия във вестник Mail & Guardian, озаглавена "Руското посолство отхвърля обвинението в "провокиране на глобален глад", разпространявано от западната пропаганда".
Според Мустафа Аяд, изпълнителен директор за Африка, Близкия изток и Азия в Лондонския институт за стратегически диалог, мозъчен тръст, който анализира онлайн дезинформацията, кампаниите в социалните медии са засилили посланията си, като страниците във Фейсбук възпроизвеждат на френски език тезите на Кремъл, насочени към западноафриканските държави, включително Мали и Кот д'Ивоар. Онлайн конспиративните общности в Южна Африка също са били мишена, казва той.
Ръководителят на Световната продоволствена програма на ООН Дейвид Бийзли заяви, че руската блокада на украинските пристанища е "обявяване на война" на световната продоволствена сигурност, като 49 милиона души в 43 държави са изправени пред глад.
"Откакто започна войната в Украйна, цените на храните и горивата се повишиха драстично в страни по целия свят", каза той на 24 юни. "Сега милиони хора могат да умрат от глад."
Световните цени на хранителните продукти се повишиха до рекордни стойности, след като нахлуването на Русия на 24 февруари наруши износа на зърно и растително масло през черноморските пристанища на Украйна, увеличавайки натиска върху разходите, причинен от затрудненията в логистиката, и възстановяването на потребителското търсене след пандемията от коронавирус. Това изостри кризата с глада, засегнала страни като Етиопия, Кения и Сомалия.
Докато Украйна и нейните американски и европейски съюзници обвиняват Русия за блокирането на износа, а Москва сочи с пръст Киев, преговорите, организирани от ООН, досега не са довели до компромис за възобновяване на доставките.
Преди войната на Русия и Украйна се падаха три четвърти от световния износ на слънчогледово олио, около 30 % от пшеницата и 15 % от царевицата, по данни на Министерството на земеделието на САЩ. Недостигът на зърнени култури доведе до повишаване на цените, като световните референтни стойности на пшеницата и царевицата се повишиха съответно с 22% и 12% през тази година.
"Кризата е причинена от Русия. Без тази инвазия нямаше да сме в ситуацията, в която се намираме", казва Уандиле Сихлобо, главен икономист в Камарата на селскостопанския бизнес в Южна Африка. "Ценовият шок е неизбежен и това е пряко свързано с войната".
Разходите за храна съставляват 40% от потребителските разходи в Субсахарска Африка, в сравнение със 17% в развитите икономики.
През 2020 г. Африка е внесла селскостопански продукти от Русия на стойност 4 млрд. долара, като 90% от тях са пшеница, а 2,9 млрд. долара пшеница, царевица, слънчогледово олио, ечемик и соя са дошли от Украйна, според Сихлобо. Данните на ФАО показват, че през миналата година Еритрея и Сомалия са били почти изцяло зависими от Русия и Украйна за доставките си на пшеница, докато Танзания, Намибия и Мадагаскар са разчитали на тях за повече от 60% от снабдяването.
През последното десетилетие реколтата и износът на пшеница от Русия и Украйна рязко нараснаха, а земеделските производители в региона обикновено произвеждат на по-ниски цени от по-традиционните доставчици като Канада и САЩ, което спомага за поддържането на по-ниски цени на пшеницата. Близостта им до Северна Африка също намалява транспортните разходи в сравнение с доставчиците от по-далечни страни.
Част от пропагандните усилия на Русия са насочени към засилване на изявленията на африкански официални лица, които могат да се разглеждат като подкрепящи аргументите на Русия. След като председателят на Африканския съюз Маки Сал се срещна с Путин за разговори на 3 юни в курортния град Сочи, Сал заяви, че санкциите са изострили продоволствената криза.
"Антируските санкции влошиха ситуацията и сега нямаме достъп до зърно от Русия, най-вече до пшеница", каза Сал. "И, което е най-важно, нямаме достъп до торове. Ситуацията беше лоша и сега се влоши, което създава заплаха за продоволствената сигурност в Африка."
Колониално наследство Русия може да се позове на историческата си роля, тъй като е подкрепяла освободителните движения в някои части на Африка по време на войните и борбите срещу колониалното управление и управлението само на белите - подкрепа, която е помогнала на бившия Съветски съюз да подкопае САЩ и Европа като част от стратегията му от Студената война за придобиване на влияние в Африка. За разлика от тях Обединеното кралство и Франция, като бивши колониални сили, все още предизвикват подозрения.
"Това, което виждаме, са разкази, насочени много точно към това как САЩ организират този конфликт заедно с НАТО, за да уморят от глад света", казва Аяд. "Колониализмът трябва да бъде взет под внимание заедно с африканската дезинформация. Именно на това разчита Кремъл: да обяви западните държави, а не Кремъл, за имперска сила."
Опасността е "много голяма", че Путин ще се опита да създаде наратив, че Западът е отговорен за глада, който заплашва Африка, заяви на 3 юни говорителката на германското външно министерство Андреа Щрасе. "Това е разказ, на който искаме да се противопоставим решително", каза тя.
Миналата седмица на срещата на върха на лидерите на Групата на седемте в Баварските Алпи френският президент Еманюел Макрон заяви, че през септември ще обяви мерки за засилване на "борбата срещу дезинформацията". На пресконференция той определи усилията на Русия да свърже продоволствената криза със санкциите като "фалшиви новини".
Руската пропагандна кампания влиза под кожата и на американците.
"Опитите на руското правителство да отклони отговорността за действията си, като обвинява други за задълбочаващата се криза в световната продоволствена система, са осъдителни", заяви Държавният департамент на САЩ в изявление от 22 юни, озаглавено "Лъжат света за глобалната продоволствена сигурност". "Руското правителство трябва да престане да използва храната като оръжие и да позволи на Украйна да изпрати безопасно зърното си, за да могат милиони гладни хора в Близкия изток и Африка да бъдат нахранени."