Опитът на Европейската централна банка да постигне първото си повишение на лихвените проценти от 2011 г. насам, без това да доведе до разклащане на еврото, е на път да придобие нов импулс, пише Bloomberg.
След като представителите на централната банка се запознаха с рекордните данни за инфлацията през юни, които се смятат за решаващи за следващия им паричен ход, те ще се съберат в сряда за последната планирана възможност да се подготвят за двудневното си заседание, което започва на 20 юли.
След като всички основни данни за еврозоната са готови и ключовите срещи, включително годишното изнесено заседание, вече са отминали, политиците могат да се съсредоточат върху пазарлъците за размера на повишенията на лихвените проценти и за дизайна на антикризисната мярка.
Въпросът за 25 или 50 базисни пункта - който и без това е спорен - щеше да е основният досега, ако не беше избухването на сътресения по италианския дълг, което принуди председателя на ЕЦБ Кристин Лагард да проведе спешни разговори и да изтръгне обещание за нов инструмент.
Целият цикъл на затягане, за който длъжностните лица мечтаят от години и говорят от седмици, зависи от способността им да действат, без да дават повод на инвеститорите да се съмняват в способността на по-слабите членове на еврозоната да поемат удара на разходите по заемите, застрашавайки единната валута.
Повишаването на лихвените проценти би позволило на ЕЦБ да наваксва в момент, когато голяма част от света вече е доста напреднала. В това число и Федералният резерв на САЩ, който миналия месец значително ускори действията си с най-голямото увеличение на лихвите от 1994 г. насам.
ЕЦБ се опита да подготви пазарите за този момент, като още през юни обяви подробности за планираните увеличения на лихвените проценти през юли и септември - а след това ще последват още.
Миналата седмица Лагард повтори пред годишната среща в португалския курорт Синтра, че намерението е да се започне с четвърт пункт на 21 юли. Пиер Вунш, ястребово настроеният ръководител на централната банка на Белгия, определи подобен ход като "свършена работа".
Но колегите му от балтийските държави предложиха по-голямо повишение, ако инфлационният фон се влоши.
Ако данните сочат за "запазване на инфлацията, за нейното ускоряване, 50 базисни пункта би трябвало да са вариант на политиката за юли", заяви Гедиминас Симкус от Литва пред Bloomberg миналата седмица.
Дали това се материализира в петъчното четене от 8,6% - нов рекорд над консенсуса - вероятно ще бъде въпрос на дебат. През последната година медианната оценка на икономистите е била надхвърляна през всеки месец с изключение на един.
В същото време показателят за базисната инфлация, изключващ енергията и храните, се понижи до 3,7% през юни. Инвеститорите също така са все по-загрижени, че забавянето на икономиката може да накара политиците да подходят по-колебливо към повишаването на лихвените проценти.
Доходността на германските двугодишни облигации - които са най-чувствителни към промените в лихвените проценти - в петък спадна наполовина от достигнатия по-рано миналата седмица връх от 1% и макар че паричните пазари се придържат към залозите за 75 базисни пункта повишения до септември, те намалиха залозите за това колко още затягане е необходимо. Сега трейдърите залагат, че лихвеният процент по депозитите ще се повиши до 1,5% до края на следващата година, което е с един пункт по-малко в сравнение с преди две седмици.
"Очакваме повишение с 25 б.т. през юли, последвано от 50 б.т. през септември и увеличения с по 25 б.т. през октомври и декември. Страхът от устойчива инфлация надделя над притесненията от рецесия - ястребите в Управителния съвет печелят дебата", казва Дейвид Пауъл, старши икономически експерт за еврозоната в Bloomberg Economics в Лондон.
Дискусията за лихвените проценти ще бъде достатъчно трудна, без да се налага успоредно с това да се измисля убедителен инструмент за борба с кризата, което политиците обещаха след извънредното заседание на 15 юни.
Точният замисъл не е ясен, макар че правният императив за избягване на парично финансиране е всеобхватно ограничение. Служителите подготвят предложения, които да представят на Управителния съвет.
На тазгодишният форум на ЕЦБ, проведен от 27 до 29 юни в Синтра, политиците наблегнаха на два ключови елемента. Първият е, че инструментът трябва да бъде толкова убедителен, че да не се налага ЕЦБ да го използва - напомня на инструмента ОМТ, обявен от бившия президент Марио Драги преди десет години.
Питър Вунш повтори етикета на "предпазен инструмент" в интервю миналата седмица, като заяви, че "е трудно да се мисли за неоправдана фрагментация, която би обосновала постоянното ни присъствие на пазарите".
На второ място, инструментът трябва да гарантира, че ЕЦБ не добавя ликвидност, която би противодействала на усилията за затягане на паричната политика. Съществуват различни начини за постигане на това, макар че официалните лица използват термина "стерилизация", за да опишат това изискване.
За да поддържа финансовите пазари на разстояние до разкриването на мярката, ЕЦБ гъвкаво реинвестира падежиращи облигации в програмата си за закупуване на падежиращи облигации. Тази мярка влезе в действие в петък, макар че не е ясно дали са последвали някакви покупки.
Междувременно, тъй като това е последната пълна седмица преди периода на прекъсване на вземането на решения, интерес могат да предизвикат изявите на официални лица, включително на самата Лагард в петък. Протоколът от заседанието на ЕЦБ през юни се публикува ден по-рано.
Каквото и да се каже в тях обаче, ЕЦБ е твърдо решена най-сетне да започне увеличение на лихвените проценти, като само нещо толкова сериозно като геополитически шок може да осуети това.
"Ако все още сме в среда без дълбока рецесия и годишният растеж е положителен, мисля, че първите 200 базисни пункта са безсмислени", каза Вунш.