Мисълта, че Европейската централна банка все още не е повишила лихвените проценти по депозитите от отрицателните 50 базисни пункта, на които те се задържаха почти три години, въпреки високите нива на инфлацията, е отрезвяваща. В рамките на заседанието си по-късно този месец централните банкери трябва да последват примера на колегите си по света и да увеличат лихвите с половин процентен пункт, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
Новата нагласа на гуверньора на ЕЦБ Кристин Лагард за постепенна намеса и гъвкавост изглежда изостава от събитията. Нейното често повтаряно намерение да се увеличат лихвените проценти първоначално само с 25 базисни пункта на заседанието на Управителния съвет на 21 юли започва да изглежда като потенциална грешка. Чрез желанието си да е толкова ясна в насоките си централната банка всъщност ограничава своята гъвкавост.
Пазарите за валутни форуърди вече са включили в оценката си увеличение с над 200 базисни пункта до юни следващата година, така че голяма част от тежката работа по преоценяване на доходността и определяне на очакванията вече е свършена. ЕЦБ рискува не толкова да остане зад кривата, колкото да бъде на съвсем друга планета. Това, че цикълът на повишаване на лихвените проценти не започна с тримесечния икономически преглед на 8 юни изглежда като пропусната възможност.
Очакванията за повишаване на лихвите се покачват. Графика: Bloomberg
Контрастът в подхода на гуверньора на Федералния резерв Джером Пауъл и Лагард беше очевиден в рамките на форума на ЕЦБ в Синтра, Португалия, тази седмица. Имайки подкрепа от силната американска икономика, Пауъл с увереност изясни, че по-големият риск не е отключването на рецесия, а неуспехът да се поставят под контрол инфлационните очаквания. С други думи – повишаването на лихвените проценти ще продължи, докато инфлацията се охлади.
Лагард кимна в съгласие и дори отговори със „същото“, след като същия въпрос беше зададен към нея. И все пак има оскъдни доказателства за каквито и да е действия на ЕЦБ за борба с инфлацията, с изключение на постепенното преустановяване на мерките за стимулиране.
Испания беше последната европейска страна, в която годишната инфлация се ускори до над 10%. Германия се радва на известно забавяне до 8,2%, но цените във Франция се повишават рязко до 5,8%. За еврозоната се очаква годишният процент да нарасне до 8,5 за миналия месец от 8,1% през май. Трудно е да се види откъде идва увереността на Лагард относно контролирането на инфлацията.
Инфлацията се ускорява през последната година. Графика: Bloomberg
Подобни обвинения могат да бъдат отправени и към гуверньора на Английската централна банка Андрю Бейли, който също кимаше като страничен наблюдател на изказванията на Пауъл. АЦБ стана първата голяма централна банка, която поде мерки по отношение на лихвените проценти в края на миналата година, но сега се движи в бавната лента, докато Фед я изпреварва. Бейли признава, че инфлацията вероятно ще засегне Великобритания повече от други големи икономики.
ЕЦБ имаше допълнително предизвикателство от липсата на защитна мрежа, която да предотврати повишаването в доходността на икономиките на някои периферни страни членки на еврозоната. Преустановяването на количествените облекчения в момент, когато се създава ново средство за изкупуване на облигации може да изглежда противоречиво, но ЕЦБ трябва да се бори с два отделни пожара едновременно. Пренебрегването на който и да е от тях само ще доведе до по-дългосрочна болка.
Европа е изправена пред възможността Русия да спре голяма част от енергийните си доставки, което би потопило икономиката в рецесия. Колкото по-скоро ерата на отрицателните лихви остане зад гърба ѝ, толкова по-бързо еврозоната ще започне да овладява инфлацията.
Европа е изправена пред потенциално решение на Русия да спре голяма част от енергийните си доставки, което ще потопи икономиката в рецесия. Но колкото по-скоро ерата на отрицателните лихви е зад гърба ѝ, толкова по-бързо еврозоната ще започне да овладява инфлацията. Повишаване на лихвите с половин процентен пункт по-късно този месец, което ще значи официално ниво на лихвите от 0%, ще затвърди възприятието на ЕЦБ, че ръст на лихвите с малки крачки няма да помогне нито за поддържането на растежа, нито за ограничаване на потребителските цени.