Слуховете за мозъчната смърт на НАТО се оказаха силно преувеличени

Оказва се, че докладите за „мозъчната смърт“ на НАТО са силно преувеличени. Това беше запомнящата се диагноза, която френският президент Еманюел Макрон предложи за трансатлантическия алианс през 2019 г. Но докато 30-те съюзници – и двама бъдещи – преговярят в Мадрид тази седмица, актуализирана здравна проверка предполага точно обратната оценка.

Много далеч от кома, НАТО днес е по-жизнен и енергичeн, отколкото е бил от разгарата на Студената война, пише Андреас Клут в свой коментар за Bloomberg. Алиансът остава най-големият гарант за сигурността на Запада и целия свободен свят. Без съмнение това е най-успешният съюз в историята.

Когато Макрон говореше откровено през 2019 г. – време, толкова скорошно от години и все пак толкова далечно в събитията – съюзниците имаха много, за кодето да се тревожат. Една от притесненията беше американският президент Доналд Тръмп, който презираше партньорите на САЩ и постави под съмнение досегашната свещена клауза за взаимна отбрана на НАТО и по този начин неговата сила да възпира агресията.

Друго притеснение беше дрейфът в мисията на НАТО. Първоначалната заплаха - от Съветския съюз между 1949 и 1991 г., от Русия след това - изглежда намаля. Китай и изменението на климата все още не бяха в официалния списък на противниците. Основанията за операции „извън зоната“ – от Балканите до Африканския рог – често бяха несъстоятелни.

Заслугата за излекуването на тази криза на идентичността принадлежи, разбира се, на руския президент Владимир Путин. Като стана точно такава заплаха, от която НАТО беше създаден, за да се защитава, той доказа, че някогашните умиротворители грешат, а Касандрите са прави. Атаката на Путин срещу Украйна тази година беше толкова брутална, ирационална и нечовешка, че всички съюзници си спомниха raison d’etre на НАТО: възпиране на Русия и — ако се стигне до това — отбранителна война срещу нея.

Следователно непосредственият резултат от срещата на върха в Мадрид ще бъде укрепването на целия източен фронт на НАТО, изправен пред Русия и нейния съучастник Беларус. Неговите членове също ще увеличат военните си разходи. Това включва най-накрая и Германия.

Преди всичко алиансът ще се разшири, като добави двама силни във военно отношение и географски стратегически членове: Финландия и Швеция. И двете страни дълго време се гордееха със своя неутралитет, но сега искат безопасността на член 5 на НАТО – атака срещу една страна е атака срещу всички. В замяна те могат да помогнат за превръщането на Балтийско море в езеро на НАТО, за да защитят най-изложените съюзници - Литва, Латвия и Естония.

Предисторията на това скандинавско разширяване подчертава друга разлика между 2019 и 2022 г. Тя е, че НАТО отново, както по време на Студената война, се възползва от американското лидерство.

Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция, блокира присъединяването на Финландия и Швеция, обвинявайки и двете, че приютяват кюрдските групировки, които той смята за терористи. В изтощителните преговори между трите държави Турция вече извлече достатъчно отстъпки от скандинавските страни, за да може Ердоган да се откаже от ветото си. Швеция и Финландия очевидно ще натиснат кюрдските организации, но без да жертват върховенството на закона в отделни случаи.

Решаващият тласък изглежда идва от президента на САЩ Джо Байдън, който изглежда се е скарал сериозно на турския си колега. Байдън не желае да възнаграждава автократите – а това е Ердоган в днешно време – с лични разговори. Но тази седмица Байдън напомни на Ердоган за по-голямата геостратегическа картина, като същевременно публично запази ролята си умишлено под радара. Това е обратното на подхода, възприет от Тръмп, който обичаше да предизвиква раздори в максимален обем.

Тази седмица съюзниците няма да могат да разрешат всички неприятни въпроси. Далеч не е ясно как трябва да се справят с Китай, потенциален противник в бъдеще, или с изменението на климата, метапроблем, който ще предизвика безброй конфликти. Не е очевидно и как точно трябва да се припокриват НАТО и Европейският съюз, който също се опитва да засили вътрешното си военно сътрудничество. Преди всичко НАТО трябва — в тайна — да се подготви за най-лошия сценарий - ако Путин използва ядрени оръжия.

Въпреки това алиансът заслужава признания. Той задържа вида агресор, за който е създаден, и по този начин поддържа съюзниците си възможно най-безопасни. Най-добре го каза Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО. Путин искаше по-малко НАТО; вместо това той получава повече от него. И това е добре.