Фед е напът да повтори опасни грешки от 70-те и 80-те години

Политиката на централната банка е тревога за пазарите на фона на скорошните ѝ неуспехи

19:50 | 29 юни 2022

Автор: Николета Рилска

Гуверньорът на Фед Джером Пауъл. Снимка: Ting Shen/Bloomberg

Пазарите оценяват перспективите пред американската икономика, докато Федералният резерв отново се опитва да навакса с мерките спрямо последните събития. Това рискува нов кръг от икономически щети, финансова волатилност и по-голямо неравенство. Също така това увеличава възможността за завръщане към политиките от 70-те и 80-те години на миналия век, които изостриха предизвикателствата от растежа и инфлацията, вместо да се справят с тях, пише Мохамед Ел-Ериан за Financial Times.

Фед би трябвало да ръководи пазарите, а не да изостава след тях. Една добре информирана централна банка с надеждна визия за бъдещето трябва да минимизира риска от трусове на финансовите пазари и да осигури стабилност, която улеснява инвестициите и подобрява функционирането на реалната икономика.

До втората половина на юни Фед изостана на два пъти от пазарите за последните 12 месеца. Първо, централната банка упорито поддържаше тезата си, че инфлацията е „преходна“ до края на ноември, като по този начин даде възможност двигателите ѝ да станат по-широки и устойчиви. Второ, след като със закъснение коригира курса си, Фед не успя да действа своевременно и решително – дотолкова, че все още инжектира ликвидност в икономиката в седмицата през март, когато инфлацията в САЩ се ускори до 7%.

След като се тревожиха, че Фед подценява опасността от инфлацията и не успява да пригоди позицията си навреме, пазарите сега се опасяват, че закъснелите действия на централната банка тласкат икономиката към рецесия. Това допринесе за по-ниската доходност по държавните ценни книжа през миналата седмица, когато гуверньорът на Фед Джером Пауъл заяви пред Конгреса, че борбата с инфлацията ще бъде „безусловна“.

Пазарите имат право да се тревожат относно повишения риск от рецесия. Въпреки че пазарът на труда в САЩ остава силен, потребителската увереност отслабва. На фона на показателите за бизнес увереността, които също се понижават, има нарастващи съмнения относно способността на частния сектор да насърчи американската икономика, особено като се вземат предвид несигурностите, предизвикани от високата инфлация.

Други двигатели на търсенето също са под натиск. Фискалната политика се измества от нагласата за експанзия към свиване, докато износът се бори с отслабващата глобална икономика. На фона на всички тези фактори не е трудно да се разберат тревогите на пазарите относно възможността за поредна погрешна стъпка на Фед, която да тласне икономиката към рецесия.

В допълнение към подкопаването на социално-икономическото благосъстояние и финансовата стабилност, подобна погрешна стъпка би могла да засегне доверието към институцията, което е важно за бъдещата ефективност на политиката ѝ. Централната банка вече многократно беше критикувана за прогнозите си за инфлацията и заетостта – двата компонента на нейния мандат.

Сценарият, който тревожи борсите – агресивно увеличаване на лихвите от Фед, което централните банкери да се окажат принудени да преразгледат до края на годината поради заплахата от рецесия – със сигурност е възможен и не е сред желаните.

Има и друга също толкова възможна алтернатива, ако не и по-вероятна и по-вредна в икономически и социален план: колебаещ се Фед, който променя политиките си.

При този сценарий Фед, който няма надеждни и стабилни прогнози, ще попадне в класически капан „спри-тръгни“, в който се намираха много централни банки на западни страни през 70-те и 80-те години и който остава проблем за някои развиващи се икономики до днес. Това е свят, в който политическите мерки са неустойчиви, като привидно се редуват решения, насочени към забавяне на инфлацията и по-висок растеж, но с малък успех и в двете. Натам се насочват САЩ през 2023 г., като и двата проблема подхранват повече смущения в икономическия просперитет и по-голямо неравенство.