Европейският производствен сектор се срива под тежестта на трайно високите цени на електроенергията и природния газ. Без особени изгледи за облекчение се очертава нова вълна от съкращения и затваряне на предприятия.
И това е преди евентуалното нормиране на природния газ в Германия, което може да се случи по-късно тази година, в случай че Русия намали доставките още повече. При този сценарий много компании няма да имат друг избор, освен да спрат работа, пише Хавиер Блас за Bloomberg.
Контролираното потребление на газа може да е все още далечна перспектива, но кризата вече е тук. Ценовото въздействие върху промишлената дейност настъпва много преди прекъсването на доставките на газ. Правителствата трябва да решат още сега кои предприятия ще получат финансова подкрепа и кои не.
Европейските лидери трябва да седнат на извънредна среща на върха, посветена на енергийната криза. Следващият месец няма да е твърде рано. Европа се нуждае от кампания на целия континент за пестене на енергия и намаляване на търсенето. Започнете сега, не чакайте зимата!
Достигаме до момента, в който нито една идея не е твърде налудничава: поддържане на работата на атомните електроцентрали, ограничаване на цените на енергията на едро, спиране на пазарите, премахване на разходите и ограниченията за CO2, изгаряне на повече въглища, възобновяване на местния добив на газ, дори ако това предизвиква локални земетресения в Нидерландия. Всичко трябва да бъде подкрепено с многомилиардни заеми от правителствата за ключови сектори.
Проблемът не е само в сегашните главозамайващи цени на електроенергията и газа. Договорите за 2023 г., 2024 г. и дори 2025 г., които се използват за фиксиране на енергийните разходи, се оскъпяват с всеки изминал ден.
"Това може да е по-скоро трайно покачване на цените, отколкото нещо, което изчезва бързо", заяви по-рано този месец Джонатан Бърли, ръководител на британския енергиен регулатор Ofgem.
Месечната криза, която много индустриалци бяха заложили в плановете си, се превърна в проблем, продължаващ с години. Перспективата за загуба на парични средства за няколко месеца, може би за половин или дори една година, беше едно нещо, а загубата на пари за неопределено време е съвсем друго нещо.
Например един завод за алуминий би загубил около 200 млн. долара годишно при сегашните форуърдни сделки за електроенергията и въглеродния диоксид през следващата година. И това е въпреки повишените цени на метала на пазарите. Алуминият може да е краен пример, но той е доказателство за натиска, пред който са изправени индустриалците.
В частни разговори европейските мениджъри твърдят, че ще използват предстоящия сезон на тримесечни отчети в средата на юли, за да обявят още закривания на заводи. Засегнатите отрасли ще бъдат тези с най-интензивно използване на енергия: торове, цветни метали и стомана, химическа промишленост, керамика, стъкло и хартия. Но все повече ще се увеличават и тези, свързани с производството на храни. Отопляемите оранжерии и птицефермите са изправени пред астрономически сметки за енергия.
Няколко компании вече обявиха намеренията си. По-рано този месец американският производител на торове CF Industries Holdings Inc. заяви, че ще затвори окончателно един от заводите си в Обединеното кралство, тъй като се бори с високите разходи за енергия. Други са на път да се откажат. Бъдещето на Slovalco, алуминиев завод в Словакия, в който Norsk Hydro ASA има мажоритарен дял, изглежда много мрачно, като заводът вероятно ще бъде затворен през 2023 г.
Борбата за запазване на тези енергоемки централи е свързана с разходите. Погледнете цените на електроенергията в бъдеще. Въпреки че спот договорите се търгуват доста под рекордните стойности, достигнати по-рано тази година, те са много по-високи за доставките през 2023 и 2024 г. Вземете за пример германския двугодишен форуърден договор за електроенергия, който наскоро скочи до почти 200 евро за мегаватчас. Това е рекорд и също така е значително по-високо от върховете през декември и непосредствено след руската инвазия в Украйна в края на февруари. И в двата случая спот цените бяха скочили. Подобна е ситуацията и във Франция, където двугодишният форуърден договор за електроенергия се повиши до рекордните около 220 евро.
Подобна е ситуацията и на пазара на природен газ. Договорът за календарната 2024 г. за газ TTF, европейски бенчмарк, се колебае около 65-70 евро за мегаватчас, което е близо до исторически връх, в сравнение с установения през декември връх от 60 евро. Това принуждава европейските потребители да фиксират много по-високи цени, отколкото мнозина очакваха само преди няколко месеца.
„Ние се подготвяхме за по-високи цени за по-дълго време, но никога не сме мислили, че по-дълго време означава няколко години”, каза един европейски индустриалец.
Европа няма да успее да спаси всяко енергоемко предприятие. Нито пък трябва. Това, което трябва да се направи, е да се запазят застрашените вериги за доставки, най-вече производството на храни. Трябва да намалим потреблението сега, а не когато газта прекъсне.