Това е ироничен обрат на събитията. Точно както световните централни банки най-накрая повишават лихвените проценти, за да се борят с повишената от петрола инфлация, ОПЕК+ е изправена пред същия проблем, с който се сблъскаха политиците, когато разхлабиха паричните условия, за да спасят световната икономика: нулевата граница.
През последната година петролният картел инжектира ликвидност на енергийния пазар, повишавайки производството чрез серия от предварително планирани месечни повишения. Окончателният тласък ще дойде през август. Дотогава ОПЕК+ ще изчерпи свободния си производствен капацитет, пише енергийният експерт Хавиер Блас в свой коментар за Bloomberg.
Нулевата граница е много по-убедителна за петролния блок, отколкото за Федералния резерв, който увеличи икономическата си подкрепа чрез количествено облекчаване, или за Европейската централна банка, която въведе отрицателни лихвени проценти. Казано по-просто, Саудитска Арабия и нейните съюзници не могат да изпомпват барели, които нямат.
ОПЕК+ ще се срещне виртуално на 30 юни, за да определи последното месечно увеличение, което на хартия ще увеличи производството през август обратно до нивата преди Covid. В действителност производството е по-ниско поради санкциите срещу Русия и неспособността на няколко държави, включително Нигерия и Либия, да увеличат производството през последните месеци.
Това, което се случва по-нататък, е от решаващо значение както за световната икономика, така и за политици като американския президент Джо Байдън под натиска на високите цени на бензина. ОПЕК+ се нуждае от още едно онлайн събиране в края на юли или началото на август, за да установи нивата на добив от септември. При изчерпване на производствените боеприпаси, картелът трябва да се увери, че всеки последен куршум се брои.
Представители на ОПЕК+ са категорични, че разговорите за септември все още не са започнали. Доколкото мога да разбера, нито един член не е представил предложение и е трудно да се идентифицират очертанията на каквато и да е сделка извън основното признание, че ще е необходимо повече петрол. Все пак насаме служителите преценяват ограничените си възможности. Едно нещо е ясно: групата вероятно ще действа с малки стъпки, ще поддържа Русия на борда въпреки натиска от Вашингтон и ще се ръководи от данни, с поглед върху това как повишаването на лихвените проценти започва да се отразява на икономиките. Постепенност е думата на деня.
Въпреки че предварително планираните повишения приключват през август, сделката на ОПЕК+ изтича чак през декември. Това означава, че всяко увеличение през септември и четвъртото тримесечие ще изисква консенсус. Едва от януари 2023 г. всеки ще може да изпомпва по желание при липса на ново споразумение. Засега това оставя Рияд - и Москва - да командват парада.
Въпреки че Байдън трябва да посети Саудитска Арабия в средата на юли, пътуването може да има по-малко въздействие върху обсъжданията на ОПЕК+, отколкото мнозина си мислят. След като отблъсква натиска на Белия дом в продължение на една година, картелът иска да се съсредоточи върху търсенето и предлагането. По този начин ключовият принос ще бъде пазарната перспектива за 2023 г., която ОПЕК ще разкрие на 12 юли. Прогнозата вероятно ще представи възходяща картина: въпреки опасенията от рецесия, търсенето на петрол вероятно ще нарасне с поне 1,5 милиона барела на ден през 2023 г. , след увеличение от 3,4 милиона тази година.
Цените на петрола също ще имат влияние. За някои делегати на ОПЕК+ петролът, който се движи между 110 и 120 долара за барел, вече е твърде скъп, увреждайки перспективите за глобален растеж, като принуждава Фед към агресивна кампания за затягане. Но други са нервни от обръщане на цената на суровия петрол. Ликвидността на петролния пазар е на шестгодишно дъно, което го прави уязвим за рязка разпродажба. През лятото има вероятност няколко големи сделки за хеджиране на производители, тъй като частните американски шистови компании заключат цените за 2023 г. Petronas, държавната малайзийска петролна компания, в миналото хеджира цените по това време на годината, както и правителството на Мексико. Продавайки напред, всички могат да намалят цените на петрола.
Но освен ако глобалната икономика не се влоши значително през следващите пет до шест седмици или Китай не се върне в блокиране, виждането в ОПЕК+ е, че групата вероятно ще трябва да увеличи производството отново. Нуждата от допълнителен петрол ще стане особено остра, тъй като до края на октомври САЩ ще прекратят продажбите от своя стратегически петролен резерв, който в момента добавя повече петрол на пазара, отколкото някои средни страни членки на ОПЕК+.
И все пак увеличаванвто на производството става все по-трудно. До август всички страни от ОПЕК+ с изключение на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства ще работят на пълно натоварване. На хартия Рияд и Абу Даби все още ще имат общо 2 милиона барела на ден свободен капацитет, но нито един от тях не е произвел над предстоящите си нива през август в продължение на повече от няколко седмици. И двете настояват, че могат да поддържат тези високи производствени нива, но много търговци са скептични. За петролния пазар това, което има значение, е не само колко реален свободен капацитет е останал, а колко според пазара е останал. В момента инвеститорите са скептични относно това колко място остава - и това подозрение започва да се филтрира в цената на петрола, като пазарът изисква по-високи премии за риск.
Как да управляваме този последен транш от свободен капацитет - както реален, така и предполагаем - е предмет на дебат вътре и извън ОПЕК+. За някои, включително членовете на картела, групата трябва да пусне по-голямата част от свободния си капацитет на пазара сега, за да предотврати трицифрените цени на петрола, които предизвикват повишаване на лихвите от централните банкери, предизвикващи рецесия. От тази гледна точка по-ниските цени на петрола са цената, която трябва да се плати за по-здравословен икономически растеж през 2023 г. Други не са съгласни, вярвайки, че ОПЕК+ трябва да поддържа достатъчно резерв, за да предложи надеждна застраховка в случай на прекъсване на доставките в бъдеще. Те също така твърдят, че увеличеното предлагане може да не потисне цените на горивата на дребно с толкова, колкото в миналото, тъй като рафинериите срещат трудности да преработят достатъчно суров нефт в бензин и дизел.
Като цяло, второто и по-предпазливо мнение има повече смисъл: ако ОПЕК+ напълно изчерпи свободния си капацитет или инвеститорите вярват, че е така, пазарът може да стане свидетел на постоянно растящи цени. От днешна гледна точка е необходимо повече суров петрол. Но също така е ясно, че високите цени са част от решението на настоящия проблем: търсенето на петрол трябва да се забави. Саудитска Арабия трябва да запази един куршум в пълнителя.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ енергията и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.